ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1619гр. София, 04.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията И. Д. т. д. № 2384 по описа на съда за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от ищеца в производството Н. И. К. срещу въззивно решение № 991 от 04.10.2024 г., постановено от Варненски окръжен съд по в. гр. д. № 1478 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 4193 от 22.12.2023 г., постановено от Варненски районен съд по гр. д. № 4419/2023 г. С последното е отхвърлен изцяло предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от ищеца Н. И. К. против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, [населено място] за установяване по отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, че ищецът Н. И. К. не дължи сумата от 7 038,21 лв. по официална справка от Централен кредитен регистър на БНБ, като неоснователен и недоказан.

По изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване, се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявеният от К. иск да бъде уважен в цялост, със законните последици, претендират се разноски.

Противната страна - „Б. кепитъл България“ ЕАД, [населено място] /с предишно наименование „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД/ в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира касационната жалба за неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК, след допълнението, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., исковете на /какъвто е процесният и това е безспорно в производството/ и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, при липса на настоящ адрес - по постоянния, а образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Изложеното сочи, че доколкото делото се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и доколкото искът не е от уредените, като изключения в края на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, постановеното по него въззивно решение, съобразно установеното в същата законова разпоредба, не подлежи на касационно обжалване в случай, че цената на иска е до 5000 лв. В случая производството е образувано, протекло и приключило по предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимостта на сума в общ размер от 7 038, 21 лв. При преглед на материалите по делото обаче се установява следното: в исковата молба като цена на иска се сочи сумата от 7 038,21 лв.; с разпореждане № 13822 от 11.04.2023 г. по гр. д. № 4419/2023 г. на Варненски районен съд /л. 19 от делото/ исковата молба е оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности, сред които и уточняване, дали посочената сума представлява целия дълг по изпълнителното дело, респективно да се уточнят размерите на вземанията и периодите и основанията, претендирани от взискателя по изпълнителното дело; в изпълнение на указанията е подадена уточнителна молба от 04.05.2023 г. /л. 22 от делото/, в която се сочи, че изпълнителното основание за образуване на изпълнителното дело е издаден изпълнителен лист от 04.11.2011 г. по ч. гр. д. № 14348/2011 г. на Варненски районен съд за следните суми - главница в размер на 2076,23 лв., възнаградителна лихва до 28.09.2011 г. за 890,93 лв. и мораторна лихва в размер на 498,74 лв.; приложено е заверено копие от самия изпълнителен лист /л. 91 от делото/, който удостоверява дължимостта на горепосочените суми. Същите суми, като действителен предмет на делото, са възпроизведени и в съдебните актове по съществото на спора.

При така изложеното настоящият касационен състав намира, че в случая са предявени няколко кумулативно съединени искове - всеки един на стойност под 5000 лв., с оглед на което въззивното решение – предмет на касационна проверка, не подлежи на касационно обжалване, съобразно цитираната императивна разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 във вр. с чл. 113, изр. 2 от ГПК.

Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в решението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесният, в които законът го отрича, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Н. И. К. срещу въззивно решение № 991 от 04.10.2024 г., постановено от Варненски окръжен съд по в. гр. д. № 1478 по описа на съда за 2024 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: