ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1639София, 05.06.2026 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 2533/2025г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „К. Р. ЕООД, [населено място] срещу решение № 222 от 23.04.2025 г. по т. д. № 620/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-12 състав решение № 247 от 16.02.2024 г. по т. д. № 2363/2022г. С първоинстанционния акт, по предявен от „Райзгроуърс лимитид“ - дружество, регистрирано в Австралия, иск с правно основание 36, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 5 ЗМГО, е признато за установено, че касаторът е действал недобросъвестно при заявяване за регистрация в Патентно ведомство на Р. Б. на комбинирана търговска марка „Sunwhite”, заявка № [ЕГН] от 23.05.2019 г., регистрирана на 06.12.2019 г. за стоки от класове 30 и 31 от МКСУ.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд за наличие на предпоставките по 36, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 5 ЗМГО за заличаване на процесната търговска марка. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърдението, че ищецът не е активно легитимиран по този иск, тъй като не е „действителен притежател“ на марката по смисъла на чл. 12, ал. 5 ЗМГО, доколкото изобщо не е осъществявал търговска дейност на територията на Р. Б. и на Европейския съюз, в която да е използвал марката, както и че не е доказано ответникът да е бил недобросъвестен при заявяването й за регистрация. Според касатора, горният извод е резултат от неправилната преценка на събраните по делото доказателства, от необсъждането на част от тях, както и от липсата на произнасяне по някои от заявените от него доводи и възражения.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. За да е налице основанието за заличаване регистрацията на марка по чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО във връзка с чл. 12, ал. 5 ЗМГО, необходимо ли е ищецът, който претендира, че е действителен притежател на марката, да е използвал същата в търговската си дейност на територията на Р. Б. и необходимо ли е това използване да е било преди датата на заявяване на марката, за която се твърди недобросъвестно заявяване и срещу която е подадено искането за заличаване; 2. При предявен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 36, ал. 3, т. 1 и чл. 12, ал. 5 ЗМГО, ищецът има ли качеството на „действителен притежател“ на марката, при положение че не е доказал по делото никакво ползване на въпросната марка на територията на Р. Б. и ЕС, включително не е доказал използване на марката на територията на Р. Б. и ЕС, по смисъла на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗМГО; 3. За да е налице основанието за заличаване регистрацията на марка по чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО във връзка с чл. 12, ал. 5 ЗМГО, необходимо ли е физическото лице-законен представител на заявителя на марката да е знаело за съществуващите права на ищеца-действителен притежател върху процесната марка и необходимо ли е това знание да е съществувало към датата на заявяване на марката, срещу която е подадено искането за заличаване; 4. При предявен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 36, ал. 3, т. 1 и чл. 12, ал. 5 ЗМГО, ищецът носи ли доказателствена тежест да докаже, че физическото лице-законен представител на заявителя на марката е знаело за съществуващите права на ищеца-действителен притежател върху процесната марка към датата на заявяване на марката, срещу която е подадено искането за заличаване; 5. При предявен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 36, ал. 3, т. 1 и чл. 12, ал. 5 ЗМГО, може ли знанието на заявителя на оспорената марка за съществуващите права на действителния притежател върху марката да бъде без правно значение и съответно да бъде заместено като предпоставка за уважаване на иска от факта на извършване на продажби на стоки от страна на недобросъвестния заявител под същата тази марка“.

По отношение на първите два въпроса се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) – решение № 195 от 31.01.2018 г. по т. д. № 370/2017 г. на I т. о. и решение № 97 от 17.01.2020 г. по т. д. № 2436/2018 г. на I т. о., а за останалите въпроси – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), тъй като по тях няма формирана задължителна практика на ВКС.

Ответникът по касация – „Райзгроуърс лимитид“, дружество, регистрирано в Австралия – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 25.09.2025 г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Райзгроуърс лимитид“ срещу „К. Р. ЕООД иск с правно основание 36, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 5 ЗМГО, въззивният съд е приел, че по отношение на процесната търговска марка „Sunwhite” са осъществени всички предпоставки за заличаването й, които, съгласно посочената разпоредба, са: ищецът да е „действителен притежател“ на марката преди подаване на заявката от ответника; ответникът да е знаел за това обстоятелство към момента на заявлението; използваният знак да е идентичен или сходен на регистрирания, което би довело до объркване на потребителите да приемат, че означените с двете марки продукти произхождат от едно или свързани предприятия; наличие на намерение за ползване на този знак като марка в собствената дейност на ответника с цел извличане на имотна облага за него или за увреждане на ищеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени доказателства (архивни документи; документи за регистрация на марката в О. К. от 1959г. и за регистрацията на словни и комбинирани марки с процесния знак в Австралия, Турция, Китай, Белгия, Холандия, Люксембург, Франция и редица други държави; рекламни извадки и материали от социалните мрежи); гласни доказателства – показанията на свидетелите Е. Ш. и К. Н., както и от заключението на съдебно-марковата експертиза, решаващият състав е счел за категорично установено, че ищецът фактически е използвал процесния знак за обозначаване на ориз и оризови продукти в търговската си дейност от международен мащаб и се е идентифицирал с него на множество територии по целия свят, в т. ч. и в Европейския съюз, поради което е „действителен притежател“ на марката Sunwhite, по смисъла на закона.

Като неоснователно въззивният съд е преценил възражението на ответното дружество, че след като ищецът не е предлагал стоки с процесната марка на територията на страната, то той няма качеството „действителен притежател“ на марката и не е легитимиран да предяви настоящия иск. Приел е, че фактическият състав на чл. 12, ал. 5 ЗМГО не изисква действителният притежател на марката да е използвал същата в търговската си дейност на територията на Р. Б. каквото условие е предвидено за иска по чл. 12, ал. 4 ЗМГО. Посочил е, че разпоредбата на чл. 12, ал. 5 отговаря на чл. 5, т. 4, б “в“ от Директива /ЕС/ 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, който предвижда отказ за регистрация на марка, ако има вероятност марката да бъде объркана с по-ранна мака, защитена в чужбина, при условие, че към датата на подаване на заявката, заявителят е действал недобросъвестно.

От експертното заключение е счел за доказано, че вариантът на логото на ищеца, регистрирано в жълто-червено, е почти идентичен на централната композиция в марката на ответника, тъй като включва идентичен образен елемент (стилизирано слънце) и идентичен словен елемент Sunwhite, представен по идентичен начин – червени стандартни букви в курсив, а разликата е незначителна и трудно забележима - само в съотношението между образния и словния елемент (слънцето е по-малко, а буквите – малко по-големи и плътни в марката на ответника). С оглед категоричното мнение на вещите лица, че сходството между двата знака е от много висока степен, което не може да е плод на случайно съвпадение – не може да е резултат от поредица от самостоятелни творчески решения, довели до избор на еднакъв словен елемент и създаване на еднакво графично, композиционно и цветово решение за знак за един и същи продукт (ориз), съдебният състав е формирал извода, че знакът на ищеца е видян, за да бъде сложен като централен елемент в марката на ответника, защото няма как комбиниран знак с много детайли да се претвори и хрумне случайно, т. е. ответникът, заявил по-късно процесния знак, не го е създал самостоятелно, а го е копирал от по-ранния на ищеца.

С оглед безспорното обстоятелство, че ответникът е използвал процесния знак за обозначаване на идентичен продукт, който, имитирайки наложената на пазара марка на ищеца, е продавал на същите пазари в Израел, Й., С. А. за доказан въззивният съд е счел и другият задължителен елемент от фактическия състав на чл. 12, ал. 5 ЗМГО – недобросъвестност при заявяване за регистрация от ответника на процесната марка. В тази връзка, като несъстоятелно е преценил възражението на ответното дружество, че продажбата на продукт, имитиращ марката на ищеца, е обективен израз на добросъвестното му намерение да използва процесната марка за произведени от него стоки, доколкото на опаковките им е посочено, че произходът на стоките е ЕС, а не Австралия. Аргументирал се е с това, че: Търговската марка е предназначена да идентифицира търговския произход на даден продукт; Тя е послание за качество на стоките и по този начин улеснява избора на потребителите; Използването от ответника за едни и същи стоки на идентична с тази на ищеца, като визуално, фонетично и смислово съвпадение марка, наложена на пазара, има една единствена цел, да се получат облагите от репутацията на копираната марка в комуникацията с потребителите, въвеждайки ги в заблуждение относно качеството, за което по-ранната марка е създала гаранции с имиджа си; Освен това, регистрацията на марката от ответника, безусловно ще е пречка за ищеца да регистрира марка Sunwhite и да разпространява продуктите си на територията на страната и по отношение на ЕС.

На последно място, като неоснователен е преценен и доводът на ответника, че не е доказано управителят на ответното дружество „Калроуз райс“ ЕООД към датата 23.05.2019г. –Б. С. – да е знаел за по-ранната марка на ищеца. Според решаващия въззивен състав, при неоспоримия факт, че ответното дружество е продавало стоки в опаковка с процесната марка, знанието лично на физическото лице, което го е представлявало, е факт без правно значение.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Безспорно, първите два от поставените въпроси са значими за изхода на делото съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не е доказано обаче поддържаното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В посочената в изложението практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, не се съдържа извод, че за да е действителен притежател на марката, ищецът трябва да е използвал същата в търговската си дейност на територията на Р. Б. в какъвто смисъл е твърдението на касатора, съдържащо се в тези въпроси. В решение № 195 от 31.01.2018 г. по т. д. № 370/2017 г. на I т. о. (именно то е релевантна практика, докато решение № 97 от 17.01.2020 г. по т. д. № 2436/2018 г. на I т. о. само го цитира) е прието че, като „действителен притежател“ по смисъла на чл. 26, ал. 5 т. 2 ЗМГО (отм.) следва да се счита този, който реално ползва в търговската си дейност незащитен от него за територията на страната знак, извършвайки действия (със стоки и услуги), с които се афишира като притежател на търговска марка, без юридически да е признат за такъв, т. е. смисълът на така приетото от касационната инстанция е, че действителен притежател е лицето, ползващо реално в търговската си дейност знак, който не е защитен за територията на страната, а не че такъв е лицето, ползващо реално в търговската си дейност на територията на страната знак, който не е регистриран. В този смисъл именно е и въззивното решение, поради което същото не е в противоречие с практиката на ВКС.

Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е налице и по отношение на третия и четвъртия въпрос, доколкото въззивният съд е приел, че знанието на физическото лице, представляващо дружеството-заявител на процесната марка за регистрация, е ирелевантно. Не може да се счете за осъществено обаче заявеното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано в изложението единствено с липсата на задължителна съдебна практика на ВКС. Сама по себе си, липсата на такава практика не обосновава автоматично наличие на посоченото основание, подробно разяснено в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, нито „създава“ описаните от касатора хипотетични „рискове“ – от постановяване на противоречиви съдебни актове, от злоупотреба с права и от нарушаване на основен принцип на марковото право, т. н. принцип на териториалност.

Що се отнася до последния въпрос, същият няма характер на обусловил изхода на спора, тъй като не съответства на мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд не е приел, че знанието на заявителя на оспорената марка за съществуващите права на действителния притежател върху марката е без правно значение, както се твърди във въпроса, а е приел за ирелевантно знанието на физическото лице, представляващо заявителя към момента на заявката на марката за регистрация. Поради отсъствие на общото изискване за допускане на касационния контрол, не подлежи на обсъждане наличието на предпоставките на поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не може да бъде уважено, тъй като не са ангажирани доказателства за извършването на такива.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 222 от 23.04.2025 г. по т. д. № 620/2024 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: