ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1676 [населено място], 09.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 647 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД, в качеството на правоприемник на „Кей Би Си Б. Б. - с предишно наименование „Райфайзенбанк“ ЕАД, срещу решение № 823/29.10.2025 г. по в. гр. д. № 4/2025 г. на Окръжен съд –гр.Бургас, с което е потвърдено решение № 1924/24.09.2024 г. по гр. д. № 5106/2023 г. на районен съд –гр.Бургас. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е неправилно, защото при извод за недействителност на сключения към договора анекс въззивният съд е следвало да присъди претендираните с исковата молба суми на основание договора за кредит, който не е недействителен и е запазил действието си. Изложени са от касатора съображения, че недействителността на сключените към договора анекси не може да е основание за недействителност на самия договор. Иска се от касатора да се отмени обжалваното решение.

Ответникът К. С. Б. не е подал отговор и не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 1508061003439125/11.08.2015 г., по силата на който ''Райфайзенбанк (България) ЕАД, правоприемник на което е „Обединена българска банка“ АД, е предоставило на ответника кредит в размер на 31 350 лв., а ответникът в качеството на кредитополучател е поел насрещното задължение да върне получената сума и да плати договорна лихва. Уговорено е разсрочено плащане до 15.08.2025 г. на 120 месечни погасителни вноски с падеж на 15-то число. Решаващият съд е констатирал, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която е било подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК, от което е достигнал до извода, че предявените от кредитора искове по чл. 422 ГПК са процесуално допустими.

Въззивната инстанция е намерила за установено въз основа на заключението на СТЕ, че използваният шрифт в сключения на 17.09.2016 г. анекс № 1 към договора за банков кредит, с който е промен размерът на ГЛП и е уговорен нов погасителен план за погасяване на задълженията, както и шрифът в анекс № 2/22.11.2017 г. за предоговаряне на ГЛП и на нов погасителен план, са с размери под 12. Разяснено е в мотивите на въззивното решение, че процесният договор и сключените към него анекси представлява единна облигационната връзка, поради което е невъзможно тя да бъде анализирана, без да се преценяват анексите. Направен е извод, че при констатирана недействителност на анексите няма основание да се присъждат суми по процесния договор.

По отношение на изслушаното пред въззивната инстанция заключение на СИЕ със задачи само по договора, решаващият съд е намерил, че то не следва да се обсъжда, защото заключението не обхваща целия предмет на спора, доколкото предмет на иска по чл. 422 ГПК е договорът за потребителски кредит и сключените към него анекси, които са неразделна част от него. Прието е, че е недопустимо единното облигационно правоотношение, възникнало от договора за потребителски кредит и анексите към него, да се разделя и да се анализира само първоначалния договор, без да се обсъждат постигнатите в анексите договорки.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ищеца, че в производството по установителния иск не следва да се вземат предвид събраните в изпълнителното производство парични суми. Позовал се е на мотивите в т. 9 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС - че съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, поради което е намерил, че следва се отчете събраната по изп. д. № 20238050400825 на ЧСИ сума в размер на 1722,80 лв.

В останалата част мотивите на въззивното решение възпроизвеждат направените от районния съд фактическите констатации – относно използвания шрифт в двата анекса размер на шрифта / по-малък от 12 пункта/, както и изводите, че е налице неяснота относно начина на формиране на ГПР, защото дължимата сума за застраховка в полза на банката не е била включена, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на разходите по кредита - основания за недействителност по чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, и чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Възпроизведен е и изводът на районния съд за това, че с анекс № 1 е извършено капитализиране на договорната лихва към главницата, което представлявало анатоцизъм по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, както и че клаузите за наказателна лихва върху просрочената главница в размер на договорната такава плюс десет пункта, уговорени в договора и анексите към него, са в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗПК.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя два въпроса по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.

1. „При недействителност на анекс към договор за потребителски кредит, съдържащ нов погасителен план, запазва ли действието си първоначалният договор и възникналото от него вземане или е допустимо съдът да отрече част от вземането, като приеме, че анексът и договорът образуват „единна облигационна връзка“, което прави невъзможно последиците от нея да произтичат само от договора за потребителски кредит?“

2. „Води ли недействителността на анекс към договор за потребителски кредит до недействителност на основния договор, когато последният е валидно сключен при спазване на изискванията на ЗПК?“

3. “Тезата на съда, че при недействителен анекс не може да се приложи първоначалният договор за потребителски кредит, представлява ли неправилно разрушаване на последиците от недействителността в противоречие с принципа за частична недействителност, изведен от чл. 26 ал. 4 ЗЗД?“

4. “Недействителността на анекса може ли да има други последици освен неприлагането на изменените условия /уговорки/ и прилагането на първоначалните условия на договора за потребителски кредит, без да се засяга действителността на договора?“

5. „По българското право недействителността на анекс към договор за потребителски кредит води ли автоматично до недействителност на основния договор или се възстановява действието на договора при първоначалните му условия?“

6. Поставен е и процесуалноправен въпрос – „Допустимо ли е в производството по чл. 422 ГПК искът за установяване на вземането да бъде отхвърлен единствено поради недействителност на анекс към договора за потребителски кредит, без съдът да изследва съществуването на вземането въз основа на първоначалния договор за потребителски кредит?“

Посочено е от касатора основание за допускане на касационен контрол по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, обосновано с твърдението, че процесуалноправен въпрос – не посочва кой, е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 9 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес“.

Касационният съд намира, че формулираните материалноправни въпроси, както и първият процесуалноправен въпрос, обобщено се свеждат до прилагането на правилото на чл. 26 ал. 4 ЗЗД и отговарят, без втори въпрос, на изискването да са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но в конкретния случай те не могат да обосноват допускане на касационен контрол, защото не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната норма, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато по тези въпроси касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване в изложението към касационната жалба. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Формулираните в случая въпроси касаят нормата на чл. 26 ал. 4 ЗЗД, която настоящият състав на касационния съд намира, че е ясна и точна. Касаторът по никакъв начин не обоснова в аргументацията от изложението необходимост от тълкуване на тази норма. По приложението на чл. 26 ал. 4 ЗЗД е установена трайна и обилна съдебна практика, която при липса на данни за промени в законодателството и на обществените условия, касационният съд намира, че не следва да се осъвременява.

По отношение на втория материалноправен въпрос – дали недействителността на анекса към договора води до недействителност на договора, когато последният е валидно сключен при спазване на изискванията на ЗПК, касационният съд намира, че по този начин формулиран въпросът не съответства на мотивите на въззивното решение. Въззивният съд е отказал да изследва въпроса за това дали изискванията на ЗПК са спазени при сключване на процесния договор за кредит и не е формирал извод, че изискванията са спазени. Решаващи изводи в мотивите на обжалваното решение са изводите, че сключените към договора два анекса са недействителни, което е пречка да се присъждат претендираните суми единствено по договора.

По релевираното в касационната жалба основание по чл. 280 ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, произтичаща по твърдения на касатора от обстоятелството, че въззивният съд е придал нелогични последици на недействителността на двата анекса, приемайки, че тяхната недействителност е основание за недействителност и на договора, към който те са сключени.

Настоящият състав на касационния съд намира, че обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3- то ГПК – поради очевидна неправилност. Тази хипотеза е налице, когато съдебният акт е постановен в явно противоречие на закона или въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. С оглед на изложените във въззивното решение мотиви, че при недействителност на сключените към договора два анекса липсва основание да се присъждат процесните суми по договора, касационният съд намира, че следва да бъде осъществен касационен контрол и да се извърши проверка относно прилагането на чл. 26 ал. 4 ЗЗД в обратен на действителния смисъл на тази норма.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол в хипотезата на чл. 280 ал. 2, предл. 3-то ГПК – относно прилагането на чл. 26 ал. 4 ЗЗД в обратен на действителния смисъл на нормата. Касаторът на основание чл. 18, ал. 2 от ТДТССГПК следва да внесе държавна такса от 206,65 евро.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съдОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 823/29.10.2025 г. по в. гр. д. № 4/2025 г. на Окръжен съд –гр.Бургас.

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 206,65 евро. При неизпълнение на указанията производството по делото ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на Първо ТО за насрочване в открито съдебно заседание или на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.