ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1672
гр. София, 09.06.2026 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 1663 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „А. П. ЕООД против решение № 125/05.05.2025г. по в. т.д. № 331/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвръдено решение № 157/08.04.2024г. по т. д. № 477/2023г. на Окръжен съд -Варна в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на В. С. У. сумата от 330 442.66 лева, представляваща стойността на дружествения дял на прекратилия поради смърт участието си съдружник и нейн наследодател С. Г. У., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -16.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Касаторът твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът не е съобразил оплакването за липса на надлежна активна процесуална легитимация на ищцата В. У. от водене на иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ. В тази връзка излагасъображения, че макар същата да се явява законен наследник на починалия С. Г. У. като бивш съдружник в „А. П. ЕООД / преди ООД/, по делото били налице данни, че в свое завещание С. У. завещал дружествените си дялове на лице, различно от ищцата В. У.. Позовава се на показанията, дадени в о. с.з. на 04.03.2025г. от ищцата. Неправилно съдът оставил без уважение искането на дружеството-ответник по делото по чл. 192 ГПК за изискване от третото лице нотариус И. Д. О. да представи на Апелативен съд - Варна за нуждите на делото, четливи заверени преписи от обявено завещание на С. Г. У., починал на 15.07.2023г. и протокола на нотариуса от неговото обявяване. От друга страна, въззивният състав неправилно приел, че „земя“, закупена на адрес в [населено място], ул. „Т. К. № 10, кв. Чайка съставлява положителна стойност в баланса на „АРТ ПРОЕКТ“ ЕООД като актив, което резултира в увеличаване на ликвидационния дял на ищцата В. У., при все че „АРТ ПРОЕКТ“ ЕООД е реализирало строителни мероприятия и земята е застроена, с което на практика следва да бъде възприета с отрицателна балансова величина. В тази връзка поддържа, че е следвало да се възприеме Вариант 2 от експертизата на вещото лице Б. Б., представена пред първоинстанционния ОС - Варна, което намаля ликвидационния дял на ищцата на стойност - 202 604.03 лева. Този втори вариант на експертизата бил правдив и достоверен, защото е съобразена и актуалната историческа пазарна цена на недвижимия имот като балансова стойност със знак „минус“, тъй като по отношение на застроения имот дружеството на практика притежава „голата собственост“ без да може да ползва повече стойността му като имот за застрояване с цел инвестиция. Твърди се още, че съдът пряко е нарушил разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, която изрично сочи, че имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, както и разпоредбата на чл. 97, ал. 2 ТЗ, която сочи, че дружеството изплаща стойността на дела за времето до прекратяване на членството, т. е. релевантния момент в процесния случай е края на месец юли 2023г., а не края на 2022г. Предвид посоченото нарушение на материалния закон АС -Варна присъдил неправилно по-голяма стойност от ликвидационния дял на С. У. в полза на неговата дъщеря, а именно 330 442.66 лева ведно с лихвата за забава върху нея, вместо главница от 202 604.03 лева и законната лихва върху видимо по-малкия размер. Претендира и всички сторени от дружеството разноски в производството на три съдебни инстанции включително разноските за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, В. С. У. - К., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 ГПК, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предявеният иск е с правно основание чл. 125 ал. 3 ТЗ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че ищцата е наследник по закон - дъщеря на С. Г. У., починал на 15.07.2023г., който към датата на смъртта си е бил съдружник и управител, заедно с другия съдружник Е. И. У. - бишва негова съпруга и майка на ищцата, в [Фирма 1], като е притежавал 25 дяла от по 100 лева, или дял от капитала на дружеството в размер на 2 500 лева от общо вписан капитал в размер на 5 000 лв. След смъртта на баща си ищцата заявила, че не желае да бъде приета за съдружник в дружеството и отправила покана, връчена на 26.07.2023г., да бъде съставен междинен счетоводен баланс към 31.07.2023г., като до 15.08.2023г. да й се заплати стойността на наследения от нея дружествен дял на починалия съдружник.
Относно релевираните от отвеника по делото възражения за липса на активна материално правна легитимация на ищцата В. У. с твърдения, че същата е недостойна да наследи баща си на две основания - по чл. 3, б.“а“ и б.“в“ от Закона за наследството -поради това, че умишлено e убила наследодателя си, както и поради това, че е унищожила или скрила негово завещание, въззивният състав е приел следното:
Предвид общата формулировка на възражението и липсата на доказателства към него съдът не е констатирал наличието на престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и невъзможността тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Констатирал е, че не са налице данни В. У. да е привлечена в качество на обвиняем в ДП за престъпление по чл. 115 НК с пострадал С. У.; по делото не се твърди и да е налице влязла в сила присъда или решение на граждански съд, имащи значение за наследственото правоприемство и правата на ищцата като законен наследник на починалия С. У., поради което възражението за липсата на активна легитимация по иска поради недостойнство за наследяване на това основание е преценено като неоснователно.Намерил е за недоказана и втората хипотеза на недостойнството за наследяване също. От представеното удостоверение от нотариус И. О. е установил, че завещанието на С. У. е налично и се съхранява при нея, поради което е намерил за невярно твърдението, че ищцата го е унищожила или скрила. Констатирал е, че в отговора на исковата молба ответното дружество твърди единствено, че такова завещание е направено, но права по него не се заявяват. Прието е, че наличието на завещание в полза на друго лице освен ищцата в процесния случай е без правно значение, тъй като тя се явява единствена наследница по закон на починалия съдружник У., а твърдения и доказателства за евентуално намаляване на наследствения й дял, поради конкуренция с права на наследник по завещание не са въведени.
За определяне размера на дружествения дял на ищцата е прието заключение на ССчЕ, като вещото лице е изготвило счетоводен баланс на дружеството към 31.07.23г., поради липсата на такъв, изготвен от самия ответник. От заключението е установено, че счетоводната отчетност на „АРТ ПРОЕКТ“ ЕООД за периода 16.08.2018г. - 31.07.23г. е водена редовно и в съответствие с изискванията на ЗСч, като прилаганата форма на счетоводство дава информация за стопанските операции от хронологична и систематична гледна точка.
От Актива на този баланс е констатирал, че към ДМА е включена като актив и „земя“, закупена на адрес - [населено място], ул.“Т. К. № 10, кв.Чайка на стойност към 31.07.23г. -255 677,26 лева. От получените обяснения от дружеството и дневниците за продажби е установил, че тази земя е застроена с апартаменти, които са продавани на граждани извън Европейския съюз, които по нашите закони нямат право да притежават земя, поради което и тя е останала непродадена. При евентуална продажба на апартаментите, закупени от руски граждани и граждани извън ЕС на нови купувачи - българи или купувачи от ЕС прилежащата към всеки апартамент земя може да бъде включена към тях. Според в. лице тази земя е можело да бъде изписана като актив, но липсва основание за това, поради което стои на салдо в дружеството. Ето защо в. лице е изготвило втори вариант на заключението си, в който изчислява наследствения дял на ищцата без да вземе предвид стойността на тази земя.
Съдът е намерил, че при определяне на наследствения дял на ищцата от имуществото на дружеството земята не следва да бъде изключвана, тъй като видно от обявения в ТР баланс на ответника към 31.12.22г. тя е отразена в р. 11 -ДМА на стойност 261 000 лева, а за предходна година - 300 000 лева. Счел е, че самото дружество не е взело управленско решение за обезценяване на този свой актив, поради което следва да бъде възприето заключението на в. лице, че липсва основание земята да бъде изписана като актив. Констатирал е, че разбирането на дружеството за значението на този актив в баланса му не е намерило отражение в счетоводната му политика. Намерил е възражението за неправилно посочена историческа стойност на земята за преклудирано, тъй като такова не е направено в първа инстанция при приемане на заключението на ССчЕ.
Въззивният състав е намерил за неоснователно и възражението, че приживе С. У. е изтеглил от банковите сметки на дружеството 358 645,90 лева в периода 16.08.18г. -15.07.23г., за които няма оправдателни документи и които се държат от ищцата като част от наследството, съответно съставляват нейно задължение, а не вземане. От доказателствата по делото и заключението на ССчЕ е установил, че за посочения период са изтеглени в брой на каса в банката, от АТМ устройства и като плащания с карта на ПОС терминал от С. У. 358 645,90 лева, като касовата наличност към 31.07.23г. е в размер на 1 313,80 лева. За същия този период са извършени плащания от дружеството в общ размер на 379 521,20 лева, в т. ч. - на доставчици, на НАП, други, внесени по разплащателна сметка и изплатен дивидент от 133 000 лева. За изтеглените средства У. не е представял в счетоводството разписки от банката и бележки от АТМ устройствата и ПОС терминалите. За същите тези суми, заприходени в касата на дружеството, не са издавани приходни касови ордери, а за заприхождаването им е използвано Извлечение за движението по разплащателната сметка. Установено е още, че извършените плащания от касата са въз основа на получени фактури от доставчици, възстановяване на суми, получени от собственик за временна финансова помощ и Протоколи за разпределение на дивиденти. Въз основа на горевъзприетото съдът е достигнал до извода, че изтеглените от У. дружествени средства са били използвани за покриване на задължения на „АРТ ПРОЕКТ“ ЕООД и не съставляват твърдените от ответника задължения на ищцата към ответника.
По отношение на сумата от 90 278,33 лева, изплатена на починалия съдружник за периода 2019 - 2022г. като възстановяване на временна финансова помощ, която не е отразена в обявените ТРРЮЛНЦ ГФО за същия период съдът е счел, че дори и да се приеме, че тази сума съставлява задължение на У. към дружеството, като подлежаща на връщане, съобразно счетоводните изисквания тя представлява и вземане на дружеството, което вземане е част от актива му. Поради което е заключил, че намалявайки един актив от баланса, същата тази сума увеличава друг актив и като краен резултат не следва да бъде изключвана от чистия актив, от който се изчислява дружествения дял на починалия съдружник. Намерил е за неоснователно и твърдението за привидност на разпределения дивидент от 133 000 лева предвид нарушаването на изискванията на ЗОПБ при изплащането му на стойност по-голяма от 10 000 лева. Констатирал е, че за определяне на този дивидент са представени няколко решения на ОС на съдружниците, подписани от Е. У., като във всяко решение същият е в размер на по 10 000 лева за всеки съдружник, поради което ЗОПБ не се явява нарушен. Също така е посочил, че дори и този закон да беше нарушен, последицата от това е налагане на административна санкция, а не нищожност на плащането.
Предвид гореизложеното е приел, че на основание данните от изготвения счетоводен баланс към 31.07.2023г. и съгласно първи вариант на заключението на вещото лице равностойността на дружествения дял на С. У. възлиза на 330 442.66 лева.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуално нарушение и които са от съществено значение за изхода на делото, доколкото опровергават процесуалната легитимация на ищеца? Твърди се противоречие с: решение № 72/09.07.2012г. по т. д. № 398/2011г. на II т. о. на ВКС, решение № 7/29.01.2021г. по т. д. № 94/2020г. на II т. о. на ВКС, решение № 174/12.01.2011г. по т. д. № 36/2010г. на I т. о. на ВКС, решение № 249/27.11.2014г. по гр. д. № 2088/2014г. на III г. о. на ВКС, решение № 50003/28.05.2024г. по гр. д. № 3827/2021г. на III г. о. на ВКС.; 2.1/ При определяне стойността на ликвидационния дял по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ, връзка с чл. 97, ал. 2 ТЗ към кой момент следва да бъде определена стойността на активите и коя стойност на активите се взима - тази към датата на изготвяне на заключителния баланс към края на месеца, през който настъпва прекратяване на участието на съдружник или тази от предходен исторически момент? 2.2/ В случай, че дружеството не е изготвило заключителен баланс и съдът се позовава на представен такъв баланс с назначена по делото съдебна счетоводна експертиза, коя от предложените две стойности на активите и пасивите следва да се вземе в предвид от съда като справедлива и достоверна - цената в предходен исторически момент или цената /включително със знак минус/ към момента на изготвяне на заключителния баланс? Твърди се противоречие с: решение № 206/06.08.2018г. по т. д. 1108/2017г. на ВКС, решение № 87/06.06.2012г. по т. д. № 468/2011г. на II т. о. на ВКС, решение № 71/18.12.2017г. по т. д. № 2899/2015г. на II т. о на ВКС, решение № 73/17.10.2017г. по т. д. № 1465/2015г. на II т. о. на ВКС, решение № 81/18.07.2011г. по т. д. № 809/ 2010г. на I т. о. на ВКС.“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2, предл. второ и трето /евентуална недопустимост и очевидна неправилност/ ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Недопустимостта на въззивното решение се извежда от твърдението за липса на активна легитимация на ищцата. Настоящият състав на ВКС намира, че въпросът, дали ищцата е наследила дружествения дял на починалия си баща е въпрос относно основателността, а не допустимостта на иска, поради което не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК.
Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос не покрива общата предпоставка за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не отговаря на фактическите данни по делото. Въззивният състав е разгледал релевираните от дружеството възражения за липсата на активна материална легитимация на ищцата. За да ги намери за неоснователни е приел, че наличието на завещание в полза на друго лице освен ищцата в процесния случай е без правно значение, тъй като тя се явява единствена наследница по закон на починалия съдружник У., а твърдения и доказателства за евентуално намаляване на наследствения й дял поради конкуренция с права на наследник по завещание не са въведени. Същевременно ищцата е твърдяла още в първоинстанционното производство, че е наследник както по закон, така и по завещание на баща си – починалият съдружник в ответното дружество, което завещание е обявено, съгласно представено и прието още в първата инстанция удостоверение на нотариус, издадено въз основа на искане на касатора, с оглед твърдението му, че завещанието е укрито, съответно унищожено от ищцата. Последната е направила искане до първоинстанционния съд за изискване от нотариуса на заверен препис от завещанието, но същото е оставено без уважение, като неотносимо към спора. Същевременно, ответното дружество не е сезирало с искане първата инстанция да бъде изискан препис от завещанието от нотариуса, при който се съхранява, нито това е направено във въззивната му жалба, като молба с такова искане по чл. 192 ГПК е депозирана по-късно във въззивното производство вече с позоваване, че дружествените дялове са завещани на трето лице, което искане е оставено без уважение с мотиви, че материалноправният въпрос за липса на качеството наследник на ищцата (поради недостойнство по чл. 3 ЗН) е повдигнат още с отговора на исковата молба, като във въззивната жалба липсват оплаквания във връзка с това и не са направени и доказателствени искания в тази насока, поради което е счетено, че е налице преклузия по чл. 266 ГПК. С оглед изложеното, не е налице допуснато от първата инстанция процесуално нарушение (на което твърдение именно се основава въпроса), с неуважаване на искането на ищцата (такова не е направено от касатора) за изискване от нотариуса на заверен препис от завещанието, тъй като същото е било неотносимо за изхода на спора, предвид направените възражения от ответното дружество само, че завещанието е укрито, съответно унищожено от ищцата, за които обстоятелства са били събраните доказателства - представено и прието удостоверение на нотариуса, че завещанието не само съществува, но е обявено и се съхранява от нотариуса.
Поставеният въпрос 2.1 не покрива някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с приложението на чл. 125, ал. 3 ГПК, а именно имуществените последици на ищцата В. С. У. са уредени въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпила смъртта на наследодателя С. Г. У., а именно към 31.07.2023г., като въззивният съд е възприел довода на вещото лице по ССЕ, че няма законово основание за отписването на земеделските земи.
Поставеният въпрос 2.2 не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а фактически и изразява несъгласието на касатора с приетото от съда да кредитира с доверие вариант първи на представеното по делото заключение на вещото лице по възложената още в първоинстанционната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, като стойността на имота е дадена в междинния баланс, съставен от вещото лице въз основа на счетоводните записвания на самия ответник по иска.
Не е налице и „очевидна неправилност“ на въззивното решение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.
Предвид гореизложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски в размер на 9600 лева с ДДС, в равностойността им от 4908,40 евро - заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125/05.05.2025г. по в. т.д. № 331/2024г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА „А. П. ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на В. С. У., ЕГН [ЕГН], разноски за касационното производство в размер на 4908,40 евро.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.