ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1670

гр. София, 09.06.2026 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 2154 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР /ДУССД-МВР/ против решение № 252/09.05.2025г. по в. т.д. № 810/2024 на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1105/05.08.2024г. по т. д. № 1835/2023г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете му срещу „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 63 360 лева, представляваща неустойка за частично неизпълнение на основание чл. 37, ал. 2 от договор УРИ 5785опд-41/22.05.2020г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба /06.10.2023г./ до изплащане на вземането, и за сумата от 7022,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.10.2022г. до 02.10.2023г.

С касационната жалба се излага становище, че е налице хипотезата на дължима неустойка за частично неизпълнение при развален договор. Позовава се на следната съдебна практика: решение № 206/05.05.2010г. по т. д.№ 18/2009г. на II т. о. на ВКС, решение № 48/30.06.1986г. по гр. д.№ 18/1986г. на ОСГК на ВС. В тази връзка счита, че съдът неправилно е приел процесната неустойка за мораторна, а не за компенсаторна, в резултат на което неправилно се е позовал на Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014г. по тълк. д. № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че процесната неустойка, уговорена в чл. 37, ал. 2 от договора, за лошо или частично неизпълнение има характер на уговорено обезщетение за вредите, които възложителят би понесъл при лошо изпълнение или частично неизпълнение, без да е необходимо да ги доказва. Счита, че неправилно съдът е приел, че неустойката е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Поддържа, че тя обезпечава изпълнението на уговорената непарична и неделима престация по договора, дължима от изпълнителя, и изразяваща се в изработване на инвестиционен проект, упражняване на авторски надзор и изпълнение на договорените строително-монтажни работи с цел изграждане и въвеждане в експлоатация на столова за нуждите на ОСПСОВОР - Отдел „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“. Предметът на процесния договор е инженеринг и включва съвкупност от дейности, които следва да бъдат изпълнени с цел постигане на крайния резултат, което от своя страна определя неделимост на престацията. Частично изпълнените строителни дейности не осигуряват практическа приложимост и използваемост на обекта по предвиденото му предназначение и функции - „столова за нуждите на ОСПСОВОР-МВР“. Т.е. не е постигнат целеният краен резултат - предмет на договора. Поради това и уговарянето на неустойката като процент от договорената обща цена за дължимата неделима престация не е противно на морала, респективно на принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В този смисъл цитира: решение № 50063/23.10.2023г. по т. д.№ 484/2022г. на II т. о. на ВКС, решение № 12/21.03.2011г. по т. д.№ 1056/2009г. на I т. о. на ВКС и решение № 50183/14.07.2023г. по т. д.№ 2161/2021г. на I т. о. на ВКС. Излага още, че е допустимо уговореният размер на неустойката да бъде по-голям от претърпените от кредитора вреди, тъй като към момента на уговаряне на неустойката не е известно кога ще настъпи неизпълнението, съответно размерът на вредите може да варира (Решение № 50239 от 23.01.2023г. по гр. д. № 4212/2021г., Г.К. III Г.О. на ВКС). Твърди, че съдът не се е съобразил с критериите за преценка действителността на неустойката съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ВКС по т. д.№ 1/2009г., ОСТК. В тази връзка посочва, че процентното съотношение неизпълнените СМР са: 70,60% спрямо общата стойност на предвидените СМР по договора; 61,26% спрямо общата стойност на договора с непредвидени разходи; 67,08% спрямо общата стойност на договора без непредвидените разходи. Предвид направените заключения на вещите лица поддържа, че неизпълнението е значително, което обосновава извод, че претендираната неустойка от 20% не е нито нищожна, нито прекомерна.

Ответникът по жалбата и по делото, „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират се направените разноски за настоящата инстанция и отправя възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът е приел за безспорно между страните, че на 22.05.2020г., въз основа на проведена обществена поръчка същите са сключили договор за изработка УРИ 5785опд- 41/22.05.2020г., с който ищецът Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ –МВР като възложител е възложил, а ответникът „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД като изпълнител е приел на свой риск срещу възнаграждение да изпълни „Изготвяне на инвестиционен проект, упражняване на авторски надзор и изграждане на столова на територията на ОСПСОВОР-МВР в[жк], [населено място]”, който включва: 1. Изготвяне на инвестиционен проект, 2. Изпълнение на СМР, и 3. Авторски надзор.

От договора е установено, че страните са постигнали съгласие по отношение на сроковете за изпълнение, като изпълнителят е поел задължение да изработи инвестиционния проект в срок от 60 календарни дни, считано от датата на подписване на двустранен протокол за осигуряване на достъп на изпълнителя до обекта, на който ще се извършва проектната разработка, да извърши строителството и предаде обекта в срок от 120 календарни дни, считано от подписването на протокола по чл. 18, ал. 2 (чл. 3), като сроковете за извършване на конкретните СМР са посочени в приложение № 2 към договора - Линеен график, неразделна част от договора. Ответникът е поел и задължението да извършва авторски надзор от датата на издаването на разрешението за строеж до завършването на строежа и въвеждане на строителния обект в експлоатация (чл. 4).

От разпоредбата на чл. 11, ал. 6 от договора е установено, че страните са постигнали споразумение за начина на определяне стойността на действително извършените СМР, остойностени подробни количествено - стойностни сметки по всички части, с единични цена за отделните видове СМР, които след одобряване от възложителя стават неразделна част от договора, като сумата по всички количествено - стойностни сметки не може да надвишава стойността по чл. 33, ал. 1, т. 3 от договора. С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от договора е постигнато съгласие относно начина на предаването и приемането на изпълнените СМР чрез подписване на двустранни протоколи образец 19 за установяване извършването и за заплащане на натурални видове СМР, като обектът се счита окончателно предаден на възложителя с подписването на протокол за установяване годността за ползване на строежа и издаване на съответния документ за въвеждане на строителния обект в експлоатация. Страните са постигнали съгласие за размера на общото възнаграждение от 316 800 лева с ДДС, както следва, която сума представлява сбор от възнаграждението за изработване на инвестиционен проект 12 000 лева с ДДС, (уговорено в „Ценово предложение“- Приложение № 3), за осъществяването на авторския надзор възнаграждение в размер на 9.60 лв. на час с ДДС ( съгласно „Ценово предложение“- Приложение № 3), но не повече от 2 400 лв. с ДДС за целия срок на договора и за извършване на СМР възнаграждение в размер на 302 400 лева с ДДС, което включва 10 % непредвидени разходи. С разпоредбата на чл. 34 от договора страните са постигнали съгласие възложителя да заплаща стойността на проекта по чл. 33, ал. 1, т. 1 в срок до 30 календарни дни след съгласуване и одобряване на проекта от възложителя на база двустранно оформен констативен протокол срещу издадена от изпълнителя оригинална фактура, а извършените СМР се заплащат от възложителя на изпълнителя в рамките на 30 календарни дни, след оформяне и представяне на регламентираните разходо - оправдателни документи (протокол образец 19 и сметка образец 22 и изискуемите се протоколи и актове по Наредба № 3/2003г.), доказващи изпълнението на СМР и оригинална фактура. Съгласие е постигнато и по отношение на заплащането на авторския надзор - с банков превод в срок от 30 календарни дни от датата на приемане на обекта и въвеждането му в експлоатация, срещу предоставена оригинална фактура и двустранно подписан констативен протокол за реално упражнени часове авторски надзор.

В раздел XIV „Неустойки“ от договора страните са постигнали съгласие относно неустоечни клаузи, уговорени за отделни хипотези на неизпълнение. В разпоредбата на чл. 37 от договора са уговорени неустойки в случай на виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, като в ал. 1 е уговорена неустойка при забава на изпълнението на задълженията в размер на 0,05 % от общата цена по чл. 33, ал. 1 за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от общата цена по чл. 33, ал. 1, а в ал. 2 неустойка за лошо или частично изпълнение в размер на 20% от стойността на възнаграждението по чл. 33, ал. 1 от договора.

С разпоредбата на чл. 47, ал. 2 страните са постигнали съгласие, че възложителят може да прекрати договора с писмено уведомление без предизвестие до другата страна, когато изпълнителят забави изпълнение на задължение по този договор с повече от 30 дни.

С протокол от 04.06.2020г. на възложителя е предоставен достъп до обекта. С протокол от УРИ 5785р- 30449/07.12.2020г. е открита на строителна площадка и определена строителна линия на строежа, а с протокол УРИ 5785р- 30439/07.12.2020г. е открита строителна площадка и е определена строителна линия и ниво на строежи на техническа инфраструктура.

С приемо - предавателен протокол от 30.09.2020г. изпълнителят е предал на възложителя на основание чл. 8 от договора изготвения работен инвестиционен проект за обект „Изготвяне на инвестиционен проект, упражняване на авторски надзор и изграждане на столова на територията на ОСПСОВОР - МВР в кв. Бенковски [населено място]“.

С протокол от 14.12.2021г. представители на възложителя и на изпълнителя, в присъствие на представител на Строителния надзор са съставили обр. 19 е установено, че към 20.09.2021г. са били извършени и подлежащи на заплащане СМР на обща стойност от 67 356.55 лева без вкл. ДДС.

С писмо от 12.01.2021г. ищецът е уведомил ответника, че е констатирано значително изоставане от представен на 08.12.2020г. актуализиран линеен график за изпълнение на строежа, поради което е посочена необходимост от подобряване организацията на работа на строежа и осигуряване на достатъчен брой работници за изпълнението му, съгласно представения и одобрен линеен график и диаграма на работната ръка.

С писмо от 04.03.2022г. ответното дружество е уведомило ищеца, че забавянето на проекта се дължи на неблагоприятни атмосферни условия, а така също и че дружеството изпитва финансови затруднения за довършването на обекта, поради което е поискало увеличение на договорната цена, евентуално да бъде подписано споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, без финансови последици за страните, поради стопанска непоносимост по чл. 307 ТЗ.

От представеният констативен протокол per. № 578500- 3107/06.04.2021г. и Акт за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството УРИ 578500- 6613/05.08.2022г., е установено състоянието на строежа към 01.06.2022г. с посочени изпълнени строителни и монтажни работи по одобрен проект.

С писмо, изпратено от ищеца на 05.08.2022г., е уведомено ответното дружество, че поради забава на договорения срок (120 календарни дни) за извършване на строителството и предаване на обекта, продължила повече от 30 дни, на основание чл. 47 ал. 2 от договора прекратява едностранно договора, като писмото е получено от ответника на 10.08.2022г.

От заключението на комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза е установено, че неизпълнените към 20.09.2021г. видове строително - монтажни работи по отделни части от инвестиционния проект са конкретно посочени в таблица № 1, общата стойност на изпълнените видове СМР по процесния договор към 20.09.2021 г. по отделните части от инвестиционния проект възлиза на сумата от 67 356.55 лева без ДДС, респ. 80 827.86 лева с включен ДДС. Отразено е, че общата стойност на неизпълнените видове СМР по процесния договор е 161 733.46 лева без включен ДДС, респективно 194 080.16 лева с включен ДДС, като вещите лица са направили изчисление, че процентното съотношение на стойността на неизпълнените СМР спрямо общата стойност на предвидените по договора СМР е 70.60 %, а процентното съотношение на стойността на изпълнените строително - монтажни работи спрямо общата стойност на предвидените по договора СМР е 29.40 %. Вещото лице счетоводител е установило, че изпълнителят е издал три фактури: фактура № 533 от 02.12.2020г. за сумата от 12 000 лева с ДДС с вписано основание „Изработване на инвестиционен проект съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от договор № УРИ 5785 ОПД-41/22.05.2020г,“; фактура № 569 от 22.03.2021г. на обща стойност 26 759.66 лева с ДДС с вписано основание „Извършено СМР съгласно протокол по ПСД № 1 и чл. 33, ал. 1, т. 3 от договор № УРИ 5785 ОПД-41/22.05.2020г.“, като фактурата е издадена въз основа на двустранно подписана сметка от 19.03.2021г. за заплащане на изпълнени СМР в периода от 07.12.2020г. до 20.02.21г. на обща стойност без ДДС 22 299.72 лева и фактура № 659 от 14.12.2021г. на обща стойност 54 068.20 лева с ДДС с вписано основание „Извършено СМР съгласно Протокол по ПСД № 2 и чл. 33, ал. 1, т. 3 от договор № УРИ 5785 ОПД-41/22.05.2020г.“, като фактурата е издадена въз основа на двустранно подписана сметка № 2 от 14.12.2021г. за заплащане на изпълнени СМР в периода от 21.02.2021г. до 20.09.2021г. на обща стойност без ДДС 45 056.83 лева. В заключението е посочено, че са извършени плащания от възложителя по сметки на изпълнителя на обща стойност 49 109.46 лева, от които 12 000 лева, преведени на 09.12.2020г. по фактура № 533 от 02.12.2020г.; 22 799.66 лева, преведени на 22.04.2021г. с основание фактура № 569/22.03.2021г., като неплатения остатък по фактурата е в размер на 3 960 лева, представлява удържана неустойка за забава в изработването и предаването на инвестиционния проект с 25 календарни дни съгласно протокол за дължима неустойка по договор от 04.01.2021г. и 14 309.80 лева, преведени на 22.12.2021г. с вписано основание фактура № 659/14.12.2021г., като неплатения остатък от фактурата е в размер на 39 758.40 лева, представлява удържана неустойка за забава на СМР с 251 календарни дни съгласно протокол за дължима неустойка по договор от 21.12.2021г.

Възприети са показанията на свидетеля С. П., който твърди, че е работил при ищеца като главен експерт в сектор „Капитално строителство и ремонти“ и е участвал в контрола по част „Конструктивна“ и част „Архитектурно - строителна“ за изграждане на столова за нуждите на ДУССД - МВР. Твърди, че ответното дружество е изготвило инвестиционния проект с 25 календарни дни закъснение от изпълнението, като по негови впечатления, проектът не е бил взет сериозно от страна на ответника, тъй като се работело с бавни темпове, с минимално количество техника и с минимално количество хора. Твърди, че ответното дружество не е спазило нито първоначалният график за изпълнение на проекта, нито последващият актуализиран график на проекта, в които били определени нови срокове за отделните видове работи. Обектът бил изпълнен с конструктивна част, носещи колони, имало покрив и оградни стени. Твърди, че проектът е спрян месец април 2022г., като с оглед състоянието на сградата, същата не може да се ползва по предназначение за столова. От страна на ищеца били изпращани многократно официални писма до ответника по повод забавата в строителството.

С решение № 1105/05.08.2024г. по т. д.№ 1835/2023г. Софийски градски съд е отхвърлил предявените от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР - юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР срещу „Парсек груп“ ЕООД, искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 63 360 лева, представляваща неустойка за частично неизпълнение на основание чл. 37, ал. 2 от договор УРИ 5785опд-41/22.05.2020г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба (06.10.2023г.) до изплащане на вземането, и за сумата от 7022.51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.10.2022г. до 02.10.2023г.

Апелативният състав е определил за спорна действителността на клаузата в договора, с която страните са уговорили заплащането на неустойка от изпълнителя.

За да потвърди първоинстанционното решение, апелативният състав е намерил за неоснователни изложените от ищеца съображения.

Посочил е, че неустойката може да бъде уговаряна за различни форми на неизпълнение. Страните по един договор могат да уговорят компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение, както и мораторна неустойка за забавено изпълнение и неустойка за лошо изпълнение. Счел е, че с процесния договор страните са уговорили както неустойка за забавено изпълнение на основното задължение за изпълнение на възложените СМР в срок, така и неустойка за неизпълнение на СМР. Тълкувайки волята на страните, при условията на чл. 20а от ЗЗД (с оглед на поетите задължения и права) решаващият състав е намирил, че уговорената между страните неустойка няма компенсаторен характер, тъй като е дължима за лошо или частично (неточно изпълнение в качествено и количествено отношение) изпълнение на възложените СМР.

Посочил е още, че за да бъде успешно проведен така предявеният иск за мораторна неустойка ищецът следва да установи при условията на пълното и главно доказване съществуването на действителен договор за изработка (извършването на СМР), съдържащ и валидна клауза за неустойка, дължима от ответника на ищеца в случай на неизпълнение на поетото от изпълнителя задължение да извърши СМР.

Позовал се на съдебната практика, уеднаквена с ТР № 7/13.11.2014г. по тълк. д. № 7/2013г. ОСГТК на ВКС, че не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. При развалянето последиците от договора, включително и поетите задължения, ако той не е за периодично или за продължително изпълнение, отпадат с обратна сила съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД и страните си дължат връщане на даденото на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Въззивният състав е споделил изводи на първоинстанционния състав, че сключения между страните договор не е такъв за продължително или периодично изпълнение, което се предпоставя от поетите от страните конкретни задължения за изпълнението на договора. Съгласно съобразителната част на цитираното тълкувателно решение, ако договорът бъде развален изправната страна не може да търси уговорената неустойка за лошото му (забавено и частично) изпълнение, като дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване за вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Също така следва да се провежда разграничение между „основанието“ за разваляне на двустранен договор, от една страна, и „обезщетяването на вредите“ от неизпълнението на договора - от друга. Неизпълнението на задължението било по време, по място, в качествено или в количествено отношение, може да бъде конкретно основание за разваляне на договора. В хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. Съществена е разликата между фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора и, фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение, след като - съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД - кредиторът може да търси обезщетение само за вредите от неизпълнението на договора. Въз основа на горевъзприетото съдът е заключил, че ако договорът бъде развален, изправната страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение. Също и ако даден договор е бил развален на няколко основания, напр. неточно изпълнение по количество, по качество или заради некомплектност, изправната страна не би могла да търси отделна неустойка за всяко неизпълнение. В действителност потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за продължително или за периодично изпълнение, проявява действието си като с обратна сила (ex tunc) заличава осъществилата се до настъпването му забава. Въз основа на съдържанието на договора (чл. 37, ал. 1 и ал. 2) е приел, че страните са постигнали съгласие за заплащане от страна на изпълнителя на неустойка, която е уговорена за лошокачествено и частично изпълнение, т. е. за неизпълнение на задълженията в количествено и качествено отношение. Липсва уговорка в договора за заплащането на неустойка при прекратяване на договора, която има компенсаторен характер и обезщетява вредите от виновното неизпълнение на договора, водещо до развалянето на същия. С оглед на изложеното е споделил крайния извод на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявеният иск за заплащане на неустойка за лошо в количествено и качествено отношение на възложените СМР, обоснован с невъзможността да бъде претендирана неустойка за неточно (лошокачествено и непълно изпълнение) след прекратяването на договора чрез едностранното изявление на възложителя. За пълнота на изложението е споделил изводите на първоинстанционния съд по отношение на действителността на уговорката за неустойка.

Счел е, че с така цитираното тълкувателно решение е изменена задължителната практика на ВКС, обективирана в тълкувателно решение № 48/86 на ОСГК на ВС по въпроса за дължимостта на договорна неустойка при развален поради лошо или пълно неизпълнение договор. В него е застъпено становището, че при разваляне на договор поради лошо или пълно неизпълнение кредиторът има право да търси вместо обезщетение за действителните вреди, уговорената неустойка за неизпълнение (конкретно - за забава).

Приел е, че претенцията на ищеца за заплащане на уговорената в клаузата на чл. 37, ал. 2 от процесния договор неустойка е уговорена за лошо или частично изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя. В тези случаи, страните са постигнали съгласие, че изпълнителят дължи неустойка в размер на 20% от стойността на възнаграждението по чл. 33, ал. 1, а именно от общия размер на договореното възнаграждение за всички видове работи.

Въз основа на горевъзприетото апелативният състав е споделил заключението на първоинстанционния съд, че уговорената неустоечна клауза противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което се явява нищожна. Аргументирал се е с установените по делото факти, че постигнатата договореност за заплащане на неустойка при частично изпълнение на поетите с договора задължения, определяема въз основа на общата стойност на договора, а не само върху стойността на неизпълнената и/или лошо изпълнена част, противоречи на добрите нрави. Неустоечната клауза, предвиждаща обезщетение за неизпълнението на част от задължението, но в размер на процент върху цялата стойност на договора, води до изключително несъразмерно обезщетяване на евентуалните вреди за изправната страна от частично, в количествено измерение, неизпълнение на договорните задължения на неизправната страна, съответно до несъответствие на неустойката по размер с въобще възможните да бъдат претърпени от изправната страна, вреди от същото (частично/лошо), неизпълнение, поради което излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и наказателна функции. При наличие на неизпълнение на част от възложените работи в противоречие с добрите нрави е уговорената неустойка да се начислява върху стойността на всички възложени по договора работи, защото така се начислява неустоечно задължение и върху стойността на изпълнените работи. Така се получава резултат, при който изпълнителят се санкционира и за изпълнената част от задълженията, което е правно неоправдано.

Намерил е за неоснователни наведените твърдения, че кредиторът не може да бъде задължен да приеме изпълнение на части, както и че ВКС е въвел критерии за определяне на нееквивалентността на престациите. Позовал се е на трайната практика ВКС, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна не еквивалентност, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. В мотивната си част е изложил, че еквивалентността на престациите би могла да бъде обсъждана само и единствено при наличието на насрещни престации, каквато уговорката за заплащане на неустойка не е. Счел е, че не следва да се прави съпоставка между размера на изпълнената и неизпълнената част, които са основание за надлежното упражняване на потестативното право да се развали един договор. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че начисляването на неустойка върху целия размер на договореното възнаграждение без да се отчита изпълнената част от договора противоречи на добрите нрави, тъй като изпълнителя се санкционира и по отношение на онази част от договорените СМР, които е изпълнил.

Намерил е за неоснователно и въведеното възражение, че съдът неправилно е възприел, че е налице разваляне на договора, а не едностранното му прекратяване. Възприел е разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от договора, с която страните са постигнали съгласие, че възложителят може да прекрати договора с писмено уведомление без предизвестие до другата страна, когато изпълнителят забави изпълнение на задължение по този договор с повече от 30 дни. Позовал се е на трайната практика / решение по т. д.№ 60/2010г. на ВКС, решение по т. д.№ 1109/2012г. на ВКС, решение по т. д.№ 2804/2015г. на ВКС и решение по т. д.№ 1037/2016г. на ВКС/, че упражняването на правото на изправната страна по договора да отправи волеизявление за едностранното му разваляне, следва да се разграничава от възможността за едностранно прекратяване на договора, както и от настъпване на последиците от развалянето - отпадане с обратна сила на договорната връзка - чл. 88, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Хипотезите, при които се касае за упражняване на право за прекратяване на договора, не изискват да е налице виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника. Посочил е, че определянето на характера и правната квалификация на волеизявлението, като правно действие, е от компетентността на съда, като същият не е обвързан от наведените от страните квалификации. При определяне на характера на волеизявлението, съдът е извършил преценка на обстоятелствата, сочени като основание за преустановяване на облигационната връзка и съобразно тази преценка е заключил, че не е отправено волеизявление за прекратяването (основано на липсата на виновно поведение на страната) на договора (макар и страните да са използвали термина „прекратяване“), а с цитираната разпоредба са уговорили възможността за развалянето на договора, тъй като уговореното „прекратяване“ се предпоставя от посочено виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя да извърши СМР в уговорения между страните срок или качество, което е основание за „прекратяването“.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Развалянето на договор, който не е с периодично или продължително изпълнение, поради виновно частично неизпълнение на длъжника пречка ли е да се иска заплащане на неустойка за частично неизпълнение?; 2/ Развалянето на договор, който не е с периодично или продължително изпълнение, поради виновно частично неизпълнение на длъжника пречка ли е да се иска заплащане на неустойка за частично неизпълнение, когато неизпълнената част е значителна и съществено надхвърля изпълнената?; 3/ Развалянето на договор, който не е с периодично или продължително изпълнение, поради виновно частично неизпълнение на длъжника пречка ли е да се иска заплащане на неустойка за частично неизпълнение, когато неизпълнението е на неделима престация?; 4/ Неустойката за частично неизпълнение има ли компенсаторен характер - обезщетение на вреди от неизпълнението?; 5/ Неустойката за частично неизпълнение има ли компенсаторен характер - обезщетение на вреди от неизпълнението, когато неизпълнената част е значителна и съществено надхвърля изпълнената?; 6/ Неустойката за частично неизпълнение има ли компенсаторен характер - обезщетение на вреди от неизпълнението, когато неизпълнението е на неделима престация?; 7/ Неустойката за частично неизпълнение, което е значително и съществено надхвърля изпълнението, и е станало причина за разваляне на договор, който не е с периодично или продължително изпълнение, има ли характер на неустойка за разваляне на договора - обезщетение на вреди от неизпълнението, когато неизпълнението е на неделима престация?; 8/ Развалянето на договор, който не е с периодично или продължително изпълнение, поради виновно частично неизпълнение на длъжника пречка ли е да се иска заплащане на неустойка за частично неизпълнение, когато страните са договорили, че запазват престирания до момента на развалянето резултат, респ. са елиминирали при свободата на договаряне обратното действие на развалянето? По въпроси от 1 до 8 се твърди противоречие със следната съдебна практика: решение № 206/05.05.2010г. по т. д.№ 18/2009г. на II т. о. на ВКС, решение № 48/30.06.1986г. по гр. д.№ 18/1986г. на ОСГК на ВС, решение № 206/05.05.2010г. по т. д.№ 18/2009г. на II т. о. на ВКС, решение № 48/30.06.1986г. по гр. д.№ 18/1986г. на ОСГК на ВС.; 9/ Нищожна ли е неустойка за частично неизпълнение, определена върху цялата стойност на договора/престациите (вкл. и върху изпълнената част), когато договорната престация е неделима? Твърди се противоречие с решение № 50063/23.10.2023г. по т. д.№ 484/2022 на 2ро т. о. на ВС.; 10/ Нищожна ли е неустойка за частично неизпълнение, определена върху цялата стойност на договора/престациите (вкл. и върху изпълнената част), когато неизпълнената част е значителна и съществено надхвърля неизпълнената? Твърди се противоречие с: решение № 65/14.04.2009г. по т. д.№ 589/2009г. на II т. о. на ВКС, решение № 50239/23.01.2023г. по гр. д.№ 4212/2021г. на III г. о. на ВКС, решение № 50104/11.08.2023г. по гр. д.№ 2639/2022г. на IV г. о. на ВКС, решение № 1/15.06.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ВКС, решение № 65/14.04.2009г. по т. д.№ 589/2009г. на II т. о. на ВКС, решение № 50239/23.01.2023г. по гр. д.№ 4212/2021г. на III г. о. на ВКС, решение № 50104/11.08.2023г. по гр. д.№ 2639/2022г. на IV г. о. на ВКС.; 11/ Нищожна ли е неустойка, чийто размер е по-голям от претърпените от кредитора вреди? Твърди се противоречие с: решение № 50239/23.01.2023г. по гр. д.№ 4212/2021г. на III г. о. на ВКС, решение № 65/14.04.2009г. по т. д.№ 589/2009г. на II т. о. на ВКС, решение № 50104/11.08.2023г. по гр. д.№ 2639/2022г. на IV г. о. на ВКС. Касаторът се позовава на наличето на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3-то ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

В разяснителната част на Тълкувателно решение № 7/13.11.2014г. по тълк. д. № 7/2013г. ОСГТК на ВКС, е прието, че следва да се провежда разграничение между „основанието” за разваляне на двустранен договор, от една страна, и „обезщетяването на вредите” от неизпълнението на договора - от друга. Неизпълнението на задължението било по време, по място, в качествено или в количествено отношение, може да бъде конкретно основание за разваляне на договора. В хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. Следователно законодателят провежда разлика между фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора и, фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение, след като – съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД – кредиторът може да търси обезщетение само за вредите от неизпълнението на договора. Ето защо, ако договорът бъде развален, изправната страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение. Също и ако даден договор е бил развален на няколко основания, напр. неточно изпълнение по количество, по качество или заради некомплектност, изправната страна не би могла да търси отделна неустойка за всяко неизпълнение. Това разбиране изцяло се отнася и до неустойката, уговорена за забава, щом при развален договор няма вече късно изпълнение – има неизпълнение въобще, докато закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението. В действителност потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за продължително или за периодично изпълнение, проявява действието си като с обратна сила (ex tunc) заличава осъществилата се до настъпването му забава и налага всичко изпълнено по сделката да се реституира на страните по нея.

Настоящият състав на ВКС, изхождайки от даденото в цитираното ТР задължително по см. на чл. 130 ЗСВ тълкуване от ВКС, намира, че въпроси № 1, 2, 4 и 5 от изложението не осъществяват основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като с оглед наличието на задължителна практика на ВКС по чл. 130 ЗСВ е безпредметно обсъждане на сочената от касатора практика на ВКС, постановена от отделни състави на съда по реда на чл. 290 ГПК, съответно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се има предвид, че в тълкувателния акт ясно е направено разграничение между пълно неизпълнение на договора, при което се дължи компесаторно обезщетение, и лошо неизпълнение - по време, по място, в качествено или в количествено отношение, като в случая съдът е приел, че има неизпълнение на 70% от всички СМР.

Въпроси № 3, 6, 7, 8 и 9 не покриват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като въззивната инстанция не е приела, че предстацията е неделима, на което твърдение се основават въпросите, и следователно последните не са обусловили изхода на делото.

Предвид недопускане на касационния контрол по въпроси № 1-9, и доколкото съдът е приел, че неустойка за частично неизпълнение не се дължи, поради обратното действие на развалянето на договора, отговорът на въпроси № 10 и 11, касаещи нищожността на неустойката по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, сам по себе си не може да обуслови промяна на изхода на спора и следователно не може да предпостави допускане на решението до касация. Следва да се има предвид и факта, че съдът не е извел нищожността на неустоечната клауза само на база на несъразмерността на обезщетението за евентуалните вреди, а и от това, че изпълнителят се санкционира и за изпълнената част от задължението, което обстоятелство не е обхванато от въпрос № 11. На последно място, съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСТК но ВКС, преценката за противоречие на неустойката с добрите нрави се извършва към момента на сключването на договора, а не въз основа на извършеното реално неизпълнение по него, на обема, на което се основава въпрос № 10.

По отношение на въпроси 3, 6-11, с оглед липсата на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК, е безпредметно обсъждането на допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК - Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

На последно място, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, а е в съответствие с тълкувателните актове на ВКС, имащи задължителен характер.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 4908,40 евро - заплатено адвокатско възнаграждение, доказани с представено банково извлечение, фактура и договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 252/09.05.2025г. по в. т.д. № 810/2024 на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР /ДУССД-МВР/, ЕИК[ЕИК], да заплати на „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], направени за касационното производство разноски в размер на 4908,40 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.