Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д. Г. ЧЛЕНОВЕ:

М. Р.

В. П. при секретар

Р. А. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя

Д. Г. по административно дело № 4308/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Р. Л. ЕООД, подадена чрез упълномощен адвокат Н. Н., против решение № 270 от 26.03.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-151/2026 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че в производството пред КЗК са били конституирани единствено Ратола лизинг ЕООД и възложителят - началникът на ДНСК, без обаче да са участвали определеният за изпълнител участник по обособена позиция № 2 и класираните на второ място по двете обособени позиции дружества. Изложеното, според оспорващото дружество, представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за обезсилване на решението на КЗК и връщане за ново разглеждане, защото изходът от производството рефлектира непосредствено върху процесуалното и материалноправно положение на останалите участници. Касаторът изразява становище, че разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП допуска прекратяване на процедурата при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди, а в конкретния случай липсата на осигурено финансиране не е новонастъпил факт, защото процедурата е открита при условията на чл. 114 ЗОП, поради липсата на приет държавен бюджет за 2026 г. В тази връзка поддържа, че приемането на т. нар. удължителен закон за бюджета създава възможност за осигуряване на финансиране, което прави мотивите на възложителя несъстоятелни. Счита, че при влязло в сила решение за определяне на изпълнител, както и при спазване на принципите на съразмерност и пропорционалност, възложителят следва да сключи договор под условие за обществена поръчка, а при продължаваща липса на финансиране за три, съответно за десетмесечен срок, договорът следва да бъде прекратен на основание чл. 114, ал. 3 или ал. 4 ЗОП. Касационният жалбоподател сочи, че в частта по обособена позиция № 2 оспореното решение, като обжалвано, не е влязло в сила, при което възложителят не е се възползвал от възможността по чл. 202 ЗОП, а незаконосъобразно е прекратил процедурата. Поради това развива тезата, че са сгрешени фактическите и правни основания за издаване на обжалвания акт, както същият е и немотивиран. Намира за показателно, че в решението за прекратяване възложителят сам се позовава на чл. 114, ал. 3 ЗОП, което позоваване е особено значимо, защото разкрива съзнанието на самия орган, че се намира в процедура, открита именно при липса на осигурено финансиране и подчинена на особен законов режим. Развива подробни съображения за липсата на материалноправните основания на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП. На последно място поддържа, че аргументите на КЗК, с които е приела, че сключването на договори по двете обособени позиции би било безпредметно са такива за административна целесъобразност, а не за законосъобразност. В случая, според касатора, законът не допуска органът да замести липсващия фактически състав на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП с разсъждение, че прекратяването е по-подходящо от сключването на договор. Претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора, с който да се отмени решението на възложителя за прекратяване на процесната възлагателна процедура. Алтернативно е направено искане за обезсилване оспореното решение на Комисията за защита на конкуренцията и връщане преписката за ново произнасяне. Заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът началникът на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ оспорва касационната жалба, като в съдебно заседание и с писмени бележки процесуалният представител главен юрисконсулт Р. А. пледира за оставяне в сила обжалваното решение на КЗК, като законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Р. Л. ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 270 от 26.03.2026 г. е оставена без уважение жалбата на Ратола лизинг ЕООД срещу решение № D52026009/19.01.2026 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол за изменение на Решение № D51194910/12.12.2025 г. на възложителя за определяне на изпълнител и за прекратяване на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка на нови пътнически автомобили за нуждите на ДНСК с две обособени позиции, открита с решение № F762381/28.10.2025 г. на възложителя; възложено е на жалбоподателя Ратола лизинг ЕООД да заплати на възложителя разноски в размер на 153, 39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/, съставляващи юрисконсултско възнаграждение; оставено е без уважение искането на Ратола лизинг ЕООД за възлагане на разноски по настоящото производство. За да достигне до този резултат Комисията за защита на конкуренцията се е позовала на нормите на чл. 215, ал. 2, т. 1 и чл. 217, ал. 1 ЗОП, и е приела, че са налице обстоятелствата, изложени в мотивите на процесното решение, водещи до законосъобразното прекратяване на процедурата по двете обособени позиции на посоченото правно основание. КЗК е преценила, че в оспорения акт на възложителя са изложени ясни, пълни и конкретни мотиви, с които е обосновано наличието на законоустановените предпоставки по чл. 110, ал. 1, т. 8, предложение последно ЗОП, с което е изпълнено изискването за мотивиране на индивидуалния административен акт като условие за неговата законосъобразност. Изложено е, че от момента на постановяване на решенията за избор на изпълнител по процедурата до момента на издаване на процесното решение за прекратяване за възложителя, са настъпили нови обстоятелства, които са подробно и детайлно отразени в акта на началника на ДНСК, а именно описано е съдържанието на двете писма до и от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съответно от 07.01.2026 г. и 13.01.2026 г. във връзка с невъзможността да бъде осигурен финансов ресурс по бюджета на ДНСК за закупуване на нови пътнически автомобили. КЗК е анализирала съдържанието на обявлението, условията на документацията и проекта на договор, въз основа на който анализ е формирала извод, че още с публикуване на решението за откриване потенциалните участници в процедурата са били предварително информирани, че същата се възлага в условията на неосигурено финансиране, а началникът на ДНСК не е разполагал с необходимия за целите на поръчката бюджетен ресурс. Въз основа на фактическите установявания по преписката, Комисията е приела, че средствата за закупуване на новите пътнически автомобили не са в бюджета на възложителя към момента на откриване на процедурата, но последният е бил в очакване, че същите ще му бъдат предоставени за целта от неговия принципал Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/. Впоследствие обаче, след като възложителят постановява решението за определяне на изпълнител и по двете обособени позиции, настъпват нови съществени за реализиране на предмета на обществената поръчка обстоятелства, които недвусмислено сочат, че първоначално предвиденият като възможен, но неосигурен финансов ресурс окончателно няма да бъде предоставен и да е наличен в бюджета на ДНСК, следователно се касае за непредвидимо обстоятелство по смисъла на закона. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че право на възложителя е, съобразно финансово-икономически си възможности, да предпочете да не сключи конкретен договор. Според КЗК, независимо че в документацията е предвидено договорът да бъде сключен след осигуряване на финансиране, това обстоятелство не може да се тълкува като безусловно задължение за възложителя да пристъпи към неговото сключване с определения изпълнител при ясно изразена липса на необходимо финансиране, тъй като това би противоречало на житейската и правна логика, както и на целта на ЗОП за осигуряване на ефективност при разходването на публични средства. Според решаващите изводи на Комисията, процедурата е прекратена законосъобразно на основание чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, при съобразяване на спецификите отделните обособени позиции относно влизане в сила на решението за избор на изпълнител.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, органът по преразглеждането е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила, но с коригиращи мотиви.

Неоснователно касационният жалбоподател счита, че в производството по преразглеждането са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като КЗК е следвало да конституира като заинтересовани страни определеният за изпълнител участник по обособена позиция № 2 и класираните на второ място по двете обособени позиции дружества. В конкретния случай никой от участниците не е преценил, че оспореното решение за прекратяване на възлагателната процедура нарушава правата и законните му интереси, и не се е възползвал от възможността да сезира КЗК с жалба срещу това решение. На следващо място, разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК урежда правото на касационно оспорване на лица, спрямо които решението има сила и то е неблагоприятно за тях, макар да не са участвали в делото. Нормата регламентира случаите, в които лицето е следвало да участва в производството пред първата инстанция по същество, но съдът, в случая КЗК, е пропуснала да го конституира. След като участниците в двете обособени позиции не са се възползвали и от посочения процесуален способ да встъпят в процеса като активно легитимирани лица, се налага изводът, че правата им в рамките на възлагателната процедура не са били накърнени. Освен това касаторът не може да действа в защита на чужди права и от това да черпи благоприятни за себе си правни последици.

Комисията за защита на конкуренцията точно е констатирала, че с решение № F762381 от 28.10.2025 г., на основание чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП, началникътна Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ е открил открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка на нови пътнически автомобили за нуждите на ДНСК с две обособени позиции, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 003 81-2025-0006. Според раздел IV.4) Описание на предмета на поръчката /естество и количество на строителни работи, доставки или услуги или указване на потребности и изисквания/, предметът на обществената поръчка е Доставка на нови пътнически автомобили за нуждите на ДНСК с две обособени позиции, както следва: Обособена позиция № 1 Доставка на 2 броя фабрично нови автомобили изцяло електрически; Обособена позиция № 2 Доставка на 6 броя фабрично нови автомобила с висока проходимост със задвижване 4x4. Основната цел на обществената поръчка е транспортно обезпечаване на нуждите на ДНСК и регионалните дирекции в структурата й. Обхватът на поръчката, както и изискванията за изпълнението на поръчката са подробно посочени в Техническите спецификации за ОП 1 и ОП 2 към документацията за обществената поръчка. При провеждането на обществената поръчка възложителят указва, че ще се възползва от възможността, предоставена му в чл. 104, ал. 2 и ал. 3 ЗОП оценката на техническите и ценовите предложения на участниците да се извърши преди провеждане на предварителен подбор. С решението за откриване са одобрени обявлението и документацията за участие в процедурата, неразделна част от която е Приложение № 2 - проект на договор. Както в обявлението, така и в раздел I Общи условия, т. 8.2. Финансиране на поръчката от документацията изрично е посочено, че при откриването на процедурата не е осигурено финансиране, съответно възложителят ще сключи договор с избрания изпълнител при хипотезата на чл. 114 ЗОП. Съответно, в чл. 2, ал. 6 от проекта на договор е предвидено, че същият влиза в сила при условията на чл. 114 ЗОП, след осигурено финансиране от възложителя и изпращане на уведомително /възлагателно/ писмо от възложителя до изпълнителя за това обстоятелство, и след представяне на изискуемата гаранция за изпълнение на договора от страна на изпълнителя. Дейността на комисията за разглеждане, оценка и класиране на подадените оферти по различните обособени позиции е обективирана в съставени два протокола. По обособена позиция № 1 помощният орган е извършил класиране на офертите съобразно обявения критерий за възлагане съгласно чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗОП - най - ниска цена, при което на първо място е класирано Ратола лизинг ЕООД с предложена обща цена за доставка на 2 бр. фабрично нови електрически автомобили от 108 700.00лв. без вкл. ДДС, а на второ място - В. Г. ЕООД с предложена обща цена за доставка на 2 бр. фабрично нови електрически автомобили от 109 600.00 лв. без вкл. ДДС; предложила е на възложителя да подпише договор с избрания на първо място участник при условията на неговата оферта. За обособена позиция № 2 е извършено следното класиране: на първо място В. Г. ЕООД с предложена обща цена за доставка на 6 броя фабрично нови автомобила с висока проходимост със задвижване 4x4 от 307 800.00 лв. без вкл. ДДС; на второ място - Мото-Пфое ЕООД с предложена обща цена за доставка на 6 броя фабрично нови автомобила с висока проходимост със задвижване 4x4 от 342 132.00лв. без вкл. ДДС; предложила е на възложителя да подпише договор с избрания на първо място участник при условията на неговата оферта. На основание чл. 72, ал. 3 ЗОП, комисията единодушно е взела решение, че не приема представената от участника Ратола лизинг ЕООД, обосновка за начина на образуване на предлаганата от него цена за изпълнение на поръчката и е предложила на възложителя дружеството да бъде отстранено от участие в процедурата на основание чл. 107, т. 3 ЗОП. С решение № D51194910/12.12.2025 г. на възложителя, по обособена позиция № 1 е обявено следното класиране: първо място - Ратола лизинг ЕООД с предложена обща цена за доставка на 2 бр. фабрично нови електрически автомобили от 108 700.00 лв. без вкл. ДДС; второ място - В. Г. ЕООД с предложена обща цена за доставка на 2 бр. фабрично нови електрически автомобили от 109 600.00 лв. без вкл. ДДС. Със същото решение е обявено класирането и по обособена позиция № 2, както следва: първо място - В. Г. ЕООД с предложена обща цена за доставка на 6 броя фабрично нови автомобила с висока проходимост със задвижване 4x4 от 307 800.00лв. без вкл. ДДС; второ място - Мото-Пфое ЕООД с предложена обща цена за доставка на 6 броя фабрично нови автомобила с висока проходимост със задвижване 4x4 от 342 132.00 лв. без вкл. ДДС. У. Р. лизинг ЕООД е отстранен от участие в процедурата на основание чл. 107, т. 3 ЗОП, тъй като неговата оферта не е приета съгласно чл. 72, ал. 3 ЗОП, при подробно изложени в решението мотиви. Решението за избор на изпълнител по първата обособена позиция е влязло в сила, а по обособена позиция № 2 е обжалвано пред КЗК от настоящия касатор. По жалбата на дружеството е образувано производство по преписка № КЗК-70/2026 г., производството по която е спряно с определение № 239/13.03.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с оглед констатираното висящо производство по преписка № КЗК-151/18.02.2026 г., което е от значение за правилното решаване на спора по преписка № КЗК-70/14.01.2026 г. /определението е достъпно в Публичния електронен регистър на Комисията за защита на конкуренцията на интернет адрес: https://reg.cpc.bg/. Междувременно, възложителят е издал решение, с което изменя решение № D51194910/12.12.2025 г., в частта за определяне на изпълнител на обществената поръчка по обособена позиция № 1 Доставка на 2 броя фабрично нови автомобили изцяло електрически, като на основание чл. 110, ал. 5 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, прекратява процедурата в тази ѝ част /т. 1 на решението/. На основание чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, процедурата е прекратена и в частта по обособена позиция № 2 - Доставка на 6 броя фабрично нови автомобила с висока проходимост със задвижване 4x4 /т. 2 на решението/. В мотивите за прекратяване на процедурата и по двете обособени позиции възложителят се е позовал на писмо от министъра на регионалното развитие и благоустройството от 13.01.20263 г., видно от което за 2026 г. няма да бъде осигурен финансов ресурс по бюджета на ДНСК за закупуване на нови пътнически автомобили. Изложено е, че съгласно чл. 114, ал. 3 ЗОП когато след изтичане на тримесечен срок от сключване на договора не е осигурено финансиране, всяка от страните може да поиска прекратяването му без предизвестие, съответно в срока по чл. 114, ал. 3 ЗОП, както и за цялата 2026 г. средства в бюджета на ДНСК за закупуване на нови пътнически автомобили, няма да бъдат осигурени.

Касационната инстанция споделя извода на КЗК, че в хипотезата на чл. 114 ЗОП - при неосигурено финансиране при откриване на процедурата, като това е посочено в обявлението и документацията за участие, при невъзможност да се осигури финансиране, но само ако тази невъзможност се дължи на причини, за които възложителят не отговаря, процедурата законосъобразно може да бъде прекратена при условията на чл. 110, ал. 1, т. 8, предл. последно ЗОП. Безспорно в случая са налице кумулативните изисквания на правната норма, защото твърдяната невъзможност поръчката да бъде възложена и изпълнена поради липса на финансов ресурс за закупуване на автомобилите, предмет на възлагане, е надлежно доказана с приложеното по преписката писмо на министъра на регионалното развитие и благоустройството от 13.01.2026 г. В него е посочено, че няма как да бъде осигурен финансов ресурс по бюджета на ДНСК за закупуване на нови пътнически автомобили, предвид оставката на правителството и променената политическа обстановка, настъпила от 11.12.2025 г., водеща до неяснота относно приемането на Закон за държавния бюджет за 2026 г. Изложено е, че възможността за разплащане на капиталови разходи е определена в чл. 3, ал. 3 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., съгласно която могат да се разходват средства за неотложни нужди. Цитираното писмо представлява официално изявление на първостепенния разпоредител, че към този момент финансов ресурс за конкретния разход не може да бъде осигурен, независимо от политическите мотиви или временния характер на ситуацията. Следователно, към момента на прекратяване на възлагателната процедура е налице обективна и доказана невъзможност за осигуряване на средствата за изпълнението ѝ. Касационният жалбоподател акцентира на обстоятелството, че в писмото не се съдържа формално изявление, че средства няма да бъдат осигурени за нуждите на обществената поръчка, но този акцент подменя съдържанието на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 8, предл. последно ЗОП. Законосъобразността на прекратяването на обществената поръчка се преценява към момента на издаване на решението на възложителя, въз основа на наличните към този момент факти и доказателства, а позоваването на по-късно приети или потенциално приложими механизми за финансиране /включително последващи решения на Министерския съвет за осигуряване на необходимите средства/, представляват единствено хипотетични разсъждения на касатора, в подкрепа на защитната му теза. Анализираните обстоятелства обосновано са приети от КЗК като непредвидими, не защото към момента на откриване на процедурата възложителят не е имал яснота, че Закон за държавния бюджет за 2026 г. не е приет, а защото последиците от политическата обстановка, респективно невъзможността да се получи финансиране за конкретния разход, не са в сферата на обичайното планиране, при което се предполага, че бюджетът ще бъде гласуван в обичайните и предвидими срокове. След като първостепенният разпоредител с бюджет /МРРБ/ признава невъзможността да осигури средства за закупуването на нови пътнически автомобили за нуждите на ДНСК, поради извънредна политическа и бюджетна ситуация, причината по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП обективно е извън контрола и предвидимостта на възложителя. В случая е без правно значение, че решението за определяне на изпълнител по обособена позиция № 2 не е влязло в сила, защото прекратяване на посоченото правно основание може да бъде постановено от възложителя на всеки етап от провеждане на процедурата, при това изискването е императивно, а не предоставено на неговата преценка.

Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че при влязло в сила решение за определяне на изпълнител, както и при спазване на принципите на съразмерност и пропорционалност, възложителят следва да сключи договор под условие за обществена поръчка, а при продължаваща липса на финансиране, договорът да бъде прекратен на основание чл. 114, ал. 3 или ал. 4 ЗОП. Чл. 114 ЗОП урежда правната възможност възложителят да сключи договор под отлагателно условие, при липса на финансиране към откриване на процедурата, но не регламентира задължение винаги да се сключи такъв договор и независимо от последващото развитие на бюджетното планиране. Следователно за възложителя не е предвидено нормативно задължение да изчерпа предвидения в чл. 114 ЗОП ред, за да приложи императивната норма на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП. Позицията на касатора в подкрепа на сключването на договор под условие, в хипотезата на осигуряване на бюджетни средства единствено за неотложни разходи, е в противоречие с целта на чл. 114 ЗОП и с принципа за ефективно и икономично разходване на публичните средства. Принципите на съразмерност и пропорционалност не изискват възложителят да сключи договор под условие, когато компетентният орган по бюджета вече е заявил, че средствата за конкретния разход не могат да бъдат осигурени. Напротив, прекратяването на процедурата в хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП е пропорционална мярка, която отчита липсата на реална перспектива за изпълнение.

Съдът не споделя съображенията на КЗК, че възложителят правилно се е позовал на нормата на чл. 114, ал. 3 ЗОП, според която когато след изтичане на тримесечен срок от сключване на договора не е осигурено финансиране, всяка от страните може да поиска прекратяването му без предизвестие. Тази норма е неприложима към настоящия случай, дори в хипотезата на влязло в сила решение за определяне на изпълнител по обособена позиция № 1, защото по преписката не са налице данни такъв договор да е бил подписан. Както вече беше посочено, законът не поставя изискване за сключване на договор под условие, за да се приложи прекратителното основание по чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП. Изложеното обаче не влияе на решаващите изводи за законосъобразност на оспореното решение на възложителя, защото същото е постановено при наличието на всички материалноправни предпоставки на цитираното правно основание и при спазване на изискването за достатъчно и ясно мотивиране на административния акт.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на КЗК не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 ЗОП.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Основателно е заявеното искане от ответника възложител в процесната обществена поръчка, за присъждане на разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се определят в размер на 100 евро, предвид разпоредбата на чл. 24, изречение първо от приложимата Наредба за заплащане на правната помощ.

На основание на горното и на чл. 216 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 270 от 26.03.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-151/2026 г.

ОСЪЖДА Ратола лизинг ЕООД, ЕИК 130935573, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], да заплати на Дирекция за национален строителен контрол, БУЛСТАТ 130008993, направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 /сто/ евро, при равностойност от 195,58 /сто деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лева, в съответствие с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р.

/п/ В. П.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?