Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Р. Б. ЧЛЕНОВЕ:

Л. М.

С. С. при секретар

Д. З. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията

С. С. по административно дело № 4879/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. А. С., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния представител адв. И. В. от Адвокатска колегия - Плевен, срещу решение № 12030 от 26.03.2026 г., постановено по адм. д. № 12072/2025 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което на основание чл. 172, ал. 1 от АПК е отхвърлена жалба му срещу Решение № 4738/03.09.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с която на основание чл. 78, ал. 5, във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1 и във вр. с чл. 12, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците е отнет хуманитарен статут на чужденеца, предоставен му с Решение № 3172/04.05.2022 г. на председателя на ДАБ. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че по делото не са събрани доказателства жалбоподателят да представлява заплаха за обществото. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение.

Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Х. оспорва касационната жалба и моли за постановяване на решение с което да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящото дело, като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София-град е била законосъобразността на Решение № 4738/03.09.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с която на основание чл. 78, ал. 5, във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1 и във вр. с чл. 12, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците е отнет хуманитарен статут на чужденеца, предоставен му с Решение № 3172/04.05.2022 г. на председателя на ДАБ.

За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административният съд е приел че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.

Прието е, че по отношение на касатора са били налице доказателства, че същият е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от Наказателния кодекс /НК/, за участие в организирана престъпна група структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 281 от НК, което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, поради което същото представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Приел е, че деянието само по себе си обективира наличието и на предпоставката, по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗУБ - чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност.

С оглед пълнота е посочено, че решението на административния орган не се основава само на изразеното становище, обективирано в писмо с вх. №КП-04-723/03.02.2025 год. на Главна дирекция Борба с организираната престъпност /ГДБОП/ съдържащо информация, обуславяща наличието на основанията за отнемане на предоставената му в Р. Б. международна закрила по реда на чл. 17, ал. 4 във вр. с чл. 12, ал. 2, т2 и т. 4 от ЗУБ, а са направени обосновани изводи на базата на установената фактическа обстановка.

Решаващият състав е извел краен извод, че оспореният административен акт е съответен на решението на СЕС по дело С-159/21 г. и даденото с него тълкуване, в т. ч. на разпоредбата на чл. 17, 1, б. г от Директива 2011/95/ почти дословно възпроизведена в чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ/ и съгласно която гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата членка, в която се намира.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, действащ при спазване на предоставените му по силата на чл. 48, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците правомощия, спазена е законовата процедура, изискуемата форма и реквизити. Решението е мотивирано и издадено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила.

Като фактическо основание за постановяване на обжалвания административен акт е посочено, че по отношение на М. А. С. е привлечен в качеството на обвиняем по обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от Наказателния кодекс /НК/, за участие в организирана престъпна група структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 281 от НК. Предвиденото наказание в нормата е лишаване от свобода от три до десет години. По смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс тежко престъпление е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Правилно административният съд е приел, че обвинението е за извършено престъпление от чужденеца е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7, независимо от това, че по делото не е постановена присъда. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, предоставеният хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. т. 6 и 7. Актът е мотивиран с разпоредбата на чл. 12, ал. 2 съдържаща четири хипотези и при наличието на всяка една от тях, лицето се изключва от кръга на лицата, отговарящи на условията за субсидиарна закрила.

Неоснователни са твърденията на касатора, че административният орган не е изследвал всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, както и с държавата му по произход. Административния орган е спазил процедурата по чл. 78, ал. 3 от ЗУБ. В обжалвания пред първоинстанционния съд, административен акт законосъобразно и правилно е приел, че съществуват сериозни основания да се счита, че деянията, извършени от съответното лице, което извън това отговаря на критериите за получаване на поискания статут, представляват основание за изключване, като определянето на тежестта на съответното престъпление е съобразено с цялостната преценка на всички обстоятелства в отделния случай. В този смисъл е решение по дело C-369/17 на СЕС и разпоредбата на чл. 17, т. 2. Параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, съгласно която гражданинът на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила и се прилага към лицата, които подбуждат към престъпления или към деянията, посочени по-горе, или участват в тяхното извършване под каквато и да било друга форма. Посочената разпоредба е транспонирана в ЗУБ, и е приложим към момента на постановяване на решението, с което е образувано производството за отнемане на хуманитарен статут на касатора.

Споделят се изводите на първоинстанционният съд, че в конкретния случай по отношение на жалбоподателя не налице влязла в сила присъда по така повдигнатото му обвинение, изразеното от ГДБОП становище, обективирано в писмо вх. №КП-04-723/03.02.2025 год. за отнемане на хуманитарния статут, а са направени обосновани изводи на базата на установената фактическа обстановка.

Следва да се посочи, че конкретния случай попада в хипотезата на чл. 4, ал. 4 ЗУБ, съгласно който от правата по ал. 3 на чл. 4 ЗУБ не може да се ползва чужденец получил закрила, за когото има основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност или който веднъж е осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление представляващо опасност за обществото. Тази разпоредба е в съответствие с чл. 33, ал. 2 от Конвенцията за статута на бежанците и чл. 14 4 и 5, чл. 17 1 б. б и г от Директива 2011/95/ЕС от 13.12.2011 г. на ЕП и Съвета.

Съобразно изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12030 от 26.03.2026 год., постановено по адм. д. № 12072/2025 г. по описа на Административен съд - София - град

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Р. Б.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. М.

/п/ С. С.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?