ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1713
Гр. София, 10.06. 2026 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 15.04.2026 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 683/2026 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място] черква, чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 1 от 06.01.2026 г., постановено по в. гр. д. № 486/2025 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 362 от 10.07.2025 г. по гр. д. № 755/2024 г. по описа на Окръжен съд – В. Т. за отхвърляне на иска на касатора срещу[Фирма 1], ЕИК[ЕИК] за разликата над присъдените 100 000 лв. (51 129.19 евро) до претендираните 200 000 лв. (102 258.38 евро), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на 14.09.2022 г., заедно със законната лихва, считано от 01.02.2024 г.
В касационната жалба се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, на основание чл. 281, т. 3 ГПК – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Моли се за отмяната му и за постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена, с присъждане на разноските (адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв). Оплакванията за необоснованост и материална незаконосъобразност са свързани с несъответствието на определения от съда размер на обезщетението с критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени в пълна степен множеството тежки травматични увреждания, причинени на касатора, тяхната необратимост, възрастта на увреденото лице, икономическите условия към момента на инцидента и другите негативни последици върху психиката и общото състояние на увредения. Касаторът се позовава и на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд, който е приел, че постановяването на решението на окръжния съд преди изтичането на срока за представяне на писмена защита не представлява съществено процесуално нарушение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси – 1. Относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 2. Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страните срок за представяне на писмена защита? – като разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК – основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, против подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт.
За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение в неговата отхвърлителна част, по спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца – настоящ касатор, неимуществени вреди, съставът на въззивния съд е приел, че първоинстанционният съд е спазил критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, преценявайки възрастта на пострадалия, характера на уврежданията, начина и обстоятелствата на извършването им, периода на болничния престой, периода и степента на възстановяване, причинените морални страдания, притеснения и неудобства и др., както и икономическата конюнктура в страната, поради което така определеното обезщетение представлява справедлива обезвреда на претърпените от К. Н. М. вреди (мотивите на първата инстанция обаче са ограничени до това, че страданията на ищеца са били изключителни и по времетраене, и по степен).
При самостоятелно обсъждане на събраните по делото доказателства - заключение по СМЕ, медицинска документация, както и гласни такива, съдът е приел за установено, че в резултат на процесното ПТП на 14.09.2022 г. ищецът е получил следните увреждания: мозъчно сътресение, проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място; закрито двустранно счупване на долната челюст с дислокация на фрагментите; закрито счупване на дясната скапула /лопатка/; закрито счупване на ребрата в дясната гръдна половина с плеврален излив в дясната гръдна половина с масивен дифузен подкожен емфизем в меките тъкани в дясно; закрита коремна травма с разкъсване на черния дроб и излив на кръв в коремната кухина; охлузни рани на дясна мишница и предмишница, на двете коленни стави и десния глезен на крака. Извършени са му множество оперативни интервенции - двустранна остеотомия на тялото на мандибулата, алопластика; поставена е двустранно твърда пластинкова остеосинтеза на 27.10.1022 г.; на 22.11.2022 г. е извършено отстраняване на вътрешното фиксиращо устройство от лицевата кост; дефиксация с възстановяване на оклузията; на 15.09.2022 г. е направена торакоцентеза в дясната гръдна половина с поставени два дренажа; извършена е оперативна интервенция на 15.09.2022 г. - горна-средна и долна лапаротомия на коремната кухина. Вещото лице е посочило, че поради съчетания характер на тежките травматични увреждания, засягащи лицеви кости - долна челюст, гръдната клетка и коремни органи, налагащи оперативни интервенции поетапно във времето, възстановяването на общото клиничното здраве е удължено и е протекло за около 6-8 месеца. Субективните прояви от болки и страдания, установени от вещото лице по време на извършения на 09.06.2025 г., преглед, са общо неразположение при физическа активност и при промяна на времето, в местата на увредените с нарушена анатомична цялост зони по тялото му, и са с траен характер, поради функционалните анатомични изменения в органите и системите, които са засегнати при инцидента.
Съдът е посочил, че в унисон с изложеното от експерта са и събраните по делото гласни доказателства. От същите се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е приет в болница във В. Т. където е престоял два –три месеца, след това му е правена операция на челюстта в [населено място], където има болничен престой около 20 дена. След изписването бил в безпомощно състояние, на легло около шест месеца. Бил на памперси, хранел се със сламка, като грижите за него били поети от свидетелите – негови близки. Изпитвал болки, страх, бил неспокоен, постоянно раздразнен; и досега се страхува да пътува в автомобил, не кара каруца, не работи. Проходил след около 9 месеца, като и в момента се затруднява да ходи пеш, изпитва болки в ребрата, губят му се моменти. Не се е възстановил напълно.
При определяне размера на обезщетението, съдът е отразил, че отчита момента на увреждането на 14.09.2022 г., като съгласно официалните данни на НСИ, през 2022 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в България е 9 008 лв., а минималната работна заплата за страна е 710 лв.; както и високия нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица /арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията към релевантния момент/.
С оглед мотивите на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че формулираният първи правен въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД удовлетворява общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Исканото касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на решението със задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС, посочена от касатора – решенията по т. д. № 2384/2022 г. на I т. о., по т. д. № 328/2021 г. на II т. о., по т. д. № 1300/2022 г. на II т. о., по т. д. № 1693/2020 г. на II т. о. и др., при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По втория въпрос не се установяват основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен че не е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд за постановения краен резултат по делото, по този въпрос не е налице и твърдяното противоречие с практиката на ВКС, ГК, на която касаторът се позовава - същата е относима към въззивното, а не към първоинстанционното решение.
За разглеждането на касационната жалба не се дължи предварително внасяне на държавната такса.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1 от 06.01.2026 г. по в. гр. д. № 486/2025 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 362 от 10.07.2025 г. по гр. д. № 755/2024 г. по описа на Окръжен съд – В. Т. за отхвърляне на иска на К. Н. М. срещу[Фирма 1], ЕИК[ЕИК], за разликата над присъдените 100 000 лв. (51 129.19 евро) до претендираните 200 000 лв. (102 258.38 евро), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на 14.09.2022 г., заедно със законната лихва, считано от 01.02.2024 г.
Делото да се докладва на председателя на II-ро отделение при ТК на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: