ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1710 [населено място], 10.06.2024г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 386/2026 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Ф., чрез процесуален представител, против Решение № 325 от 05.11.2025 г. по в. гр. д. № 456/2025 г. на Окръжен съд – Смолян в частта, с която е потвърдено Решение № 97 от 23.06.2025 г. по гр. д. № 111/2025 г. на Районен съд – Мадан в частта му, с която е признато за установено, че А. Д. Ф. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „Ю. Б. АД, въз основа на договор за цесия от 18.01.2016 г., сумата от 3 866,35 лв. - главница по договор за потребителски кредит FL670118 от 21.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и законната лихва върху сумата от 3 464,21 лв., считано от 10.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 839 от 11.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1485/2014 г. по описа на Районен съд - С. З.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна в обжалваната част и отхвърляне на предявения от „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД за същата част, както и присъждане на сторените разноски, ведно с адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Оспорва се изводът на съда, че вноските, с настъпил преди повече от пет години преди предявяване на иска по чл. 422 ГПК падеж, не са погасени по давност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, които според касатора са обусловили правните изводи на въззивния съд:
1. „При издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на основание настъпила предсрочна изискуемост и установяването в производството по чл. 422 ГПК на факта, че преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (ЗИЗИ) не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, тече ли погасителна давност за вноските с ненастъпил падеж към датата на подаване на ЗИЗИ ?“;
2. „При наличие на образувано изпълнително дело въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на основание настъпила предсрочна изискуемост и установяването в производството по чл. 422 ГПК на факта, че преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (ЗИЗИ) не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, при преценка основателността на възражението за погасяване по давност на вноските с ненастъпил падеж към датата на подаване на ЗИЗИ от съда по иска по чл. 422 ГПК, следва ли да се вземе предвид изпълнителската давност в изпълнителното производство ?“;
3. „На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът по иска по чл. 422 ГПК следва ли да вземе предвид като факт, настъпил след предявяването на иска, който е от значение за спорното право, както настъпването на падежа на определени вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, така и на факта на настъпването на погасителната давност за всяка отделна погасителна вноска, по отношение на която не е била настъпила предсрочна изискуемост, но чийто падеж е настъпил преди формиране на силата на пресъдено нещо ?“;
4. „От коя дата започва да тече давността за вземане по договор за кредит при издадена ЗИ по чл. 417 ГПК на основание предсрочна изискуемост, ако в установителното производство се установи, че такава предсрочна изискуемост не е настъпила: от падежа на всяка отделна погасителна вноска по погасителния план към договора за кредит, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК (на основание „мнимата“ предсрочна изискуемост) или от датата на предприемане на действие по принудително изпълнение по изпълнителното дело, образувано за събиране на цялото (неизискуемо) вземане, по ЗИ по чл. 417 ГПК и по изпълнителния лист от заповедното производство ?“;
5. „Тече ли давност за вземанията с ненастъпил падеж към датата на издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до предявяването на иска по чл. 422 ГПК за установяване на вземането ?“.
По формулираните от касаторката правни въпроси се сочи наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обоснована с твърдението за противоречие между изводите на въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпроси № 1, № 2 и № 3 - т. 9 и т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС; Тълкувателно решение № 8 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС; Решение по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 169 от 17.01.2017 г. по т. д. № 1272/2015 г. на ВКС, II т. о.; По въпроси № 4 и № 5 в условията на евентуалност, в случай че съдът не допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се претендира наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирана с довода, че отговорът по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поддържа се и самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидна неправилност на обжалвания акт, обоснована с твърдението за постановяването му при напълно превратно тълкуване и оценяване на чл. 86 ЗЗД. Конкретно се поддържа, че в нарушение на чл. 86 ЗЗД окръжният съд не е отменил като неправилно решението на районния съд в частта му за присъждане на зконна лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението – 10.08.2014г., доколкото към тази дата не е имало основание за присъждане на целия размер на вземането поради ненастъпила предсрочна изискуемост на 102 от 120-те погасителни вноски. Сочи се, че това води до неоснователно обогатяване на кредитора, комуто се присъжда обезщетение за забава на плащане на вземане, което не е изискуемо.
Ответникът по касационната жалба – „ЕОС Матрикс“ ЕАД (универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД), в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В условията на евентуалност се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С постановеното от Районен съд – Мадан решение предявеният иск по чл. 422 ГПК е уважен за сумата от 7 330.56 лв. , представляваща главница по договора за потребителски кредит от 21.01.2013г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014г. до окончателното изплащане, като за главницата до пълно предявения размер от 7 530 лв., както и за договорна лихва за периода от 21.08.2013г. до 24.03.2014г. в размер на 282.05лв. и за наказателна лихва за същия период в размер на 261.59 лв., исковете са отхвърлени.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната само от ответницата Ф. част, която е за сумата от 3 866.35 лв. – част от главница по договора за потребителски кредит, за която се поддържа че е погасена по давност, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и законната лихва върху сумата от 3 464,21 лв., считано от 10.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, Окръжен съд – Смолян е установил, че между страните не е спорен фактът, че на 21.01.2013 г. между „Ю. Б. АД, като кредитор, и А. Д. Ф., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № FL670118 за сумата от 7 530 лв. за срок от 10 г., с краен срок за издължаване - 21.03.2023 г.; В чл. 2 от договора е предвидено, че кредитът се отпуска по сметка на кредитополучателя, който се задължава да го погасява на равни анюитетни месечни вноски, съгласно погасителния план на 21-то число на съответния месец, с размер на всяка вноска 31,38 лв. през първите девет месеца от срока на издължаване и в размер на 121,33 лв. за периода след първите девет месеца до крайния срок на договора, изчислени съгласно действащия към датата на сключване на договора БЛП; В чл. 15, ал. 5 е договорено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става изцяло предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните; Поради преустановяване погасяването на задължението по договора за потребителски кредит, кредиторът „Ю. Б. АД е приложил санкциите, предвидени в чл. 15, ал. 5 от същия. С. З. с вх. № 8419 от 10.04.2014 г. „Ю. Б. АД е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги срещу длъжника А. Д. Ф. за сумата от общо 8073,64 лв., от които 7 530 лв. - главница, 282,05 лв. - договорна лихва за периода от 21. 08.2013г. до 24.03.2014г. и 261,59лв. наказателна лихва за периода от 21.08. 2013г. до 24.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 10.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; За тези суми е издадена Заповед № 839 от 11.04. 2014г. по ч. гр. д. № 1485/2014 г. на Районен съд - С. З. и изпълнителен лист от същата дата, въз основа на който е образувано изп. д. № 202/2014 г., по което са предприети изпълнителни действия, подробно описани от въззивния съд в тяхната хронология.
Установено е също така, че на длъжника е изпратена ПДИ с изх. № 14452 от 16.08.2024 г. до адрес в [населено място], връчена по пощата на 19.08. 2024 г. По повод постъпило възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, в указания срок на 18.10.2024г. е предявена искова молба за установяване на вземанията от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер, на когото с Договор за цесия от 18.01.2016 г. „Ю. Б. АД прехвърлило вземанията си по договори за кредити, съгласно Приложение № 1, в това число и вземането си срещу длъжника А. Д. Ф. по процесния договор за потребителски кредит.
Въз основа на заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните ССчЕ въззивният съд е приел за установено, че сумата от 7530 лв. по Договора за потребителски кредит от 21.01.2013г. е усвоена на същата дата по банкова сметка с титуляр А. Д. Ф.; Същата е платила сумата от 199,84 лв., с които са погасени 199,44 лв. - договорна лихва и 0,40 лв. наказателна лихва. След 16.01.2014г. няма извършвано плащане по договора за кредит, като с последното плащане на суми на 16.01.2014 г. са погасени лихва от 49,60 лв. и наказателна лихва от 0,40 лв., т. е. не са отнасяни суми за погасяване на главницата. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 10.04.2014 г. задължението по договора е 8 073,64 лв., от които усвоена и непогасена главница 7 530 лв., договорна лихва 526,86 лв. за периода от 21.08.2013 г. - 24.03.2014 г., наказателна лихва от 16,78 лв. за периода от 21.08.2013 г. - 24.03.2014 г.
По основното оплакване във въззивната жалба на ответицата Ф. срещу извода на първоинстанционния съд, че вземането на ищеца е основателно и за вноските, дължими до 18.10.2019 г., по отношение на които не е изтекла 5-годишна погасителна давност към депозирането на исковата молба в съда на 18.10.2024г., решаващият съд, съобразявайки неоспорения факт, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК не е настъпила предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит, е приел следното: От приложения към договора за потребителски кредит погасителен план се установят датите на падежите на отделните погасителни вноски, които са платими на 21-во число от съответния месец, като падежът на първата вноска е на 21.02.2013 г., а падежът на последната вноска е на 21.01.2023 г., като погасителната давност за всяка от вноските съгласно чл. 110 ЗЗД е 5-годишна и започва да тече от падежа й; Съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение следва да бъде установено към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение относно фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по изпълнителния лист въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес; В случая съдебното дирене е приключило на 21.05.2025 г., към която дата са падежирали всички вноски, последната от които на 21.01.2023г. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо изпълнителния способ, както и на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС решаващият съд е приел, че от 11.06.2014 г., когато е било образувано изп. д. № 202/2014 г. по описа на ЧСИ И. Б. по издадения в полза на банката изпълнителен лист, давността е прекъсната и е спряла да тече; С Постановление от 13.06.2016 г. производството по делото е прекратено поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, след което и съгласно чл. 117 ЗЗД е започнала да тече нова давност; В образуваното на 10.09.2018г. въз основа на същия изпълнителен лист по молба на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД изп. д. № 335/2018г. е установено, че първото същинско изпълнително действие по молба на взискателя е налагането на запор върху сметките на длъжника в „ОББ“ АД със запорно съобщение с изх. № 752 от 31.01.2019 г.; Впоследствие, по молби на взискателя със запорно съобщение с изх. № 13620 от 01.12.2020 г. е наложен запор на сметките на длъжника в „Ю. Б. АД, със запорни съобщения с изх. № 13142 от 05.10.2022 г. и с изх. № 13143 от 05. 10.2022 г. е наложен запор на сметките на длъжника в „Общинска банка“ АД и в „Първа инвестиционна банка“ АД; Със запорно съобщение с изх. № 11949 от 08.07.2024 г. е наложен запор на сметките на длъжника в „Банка ДСК“ АД; Следователно, започналата да тече погасителна давност от прекратяването на изп. д. № 202/2014 г. на 13.06.2016 г. е била прекъсната от наложения запор на 31.01.2019 г., от която дата е започнала да тече нова давност, която няколкократно е била прекъсвана с налагането на запори - съответно на 01.12.2020 г., на 05.10.2022 г. и на 08.07.2024г. С оглед на тези констатации, въззивният съд е приел, че за никоя от погасителните вноски, първата от които е с падеж - 21.06.2013 г., не е изтекла предвидената за главницата 5-годишна погасителна давност.
За неоснователно е намерено възражението на въззивницата Ф., че давностният срок е бил прекъснат едва с предявяването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК на 18.10.2024г., поради което за вноските, падежите на които са настъпили преди 18.10.2019г., е изтекла погасителната давност. В тази връзка съдът е посочил, че жалбоподателката не отчита обстоятелството, че при издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, ведно с изпълнителен лист, изпълнителното производство се образува преди предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, тъй като заповедта се връчва на длъжника от съдебния изпълнител по реда на чл. 418, ал. 6 ГПК. Едва след връчването й длъжникът може да направи възражение за недължимост на вземането по чл. 414 ГПК, което е предпоставка кредиторът да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си, при което исковото производство се развива едновременно с изпълнителното производство, ако не е поискано спиране на същото, поради което прекъсването на давността в изпълнителното производство не може да бъде игнорирана.
Поради споделяне на крайните изводи, с въззивното решение е потвърдена обжалваната част на първоинстанционното решение, с което искът по чл. 422 ГПК е уважен за сумата от 3 866,35 лв. - главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014 г. до окончателно изплащане на вземането, както и за законната лихва върху сумата от 3 464,21 лв., считано от 10.04.2014 г. до окончателно изплащане на вземането. Именно тази част на въззивното решение е предмет на обжалване в касационното производство, тъй като първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за остатъка от главницата в размер на 3 464,21 лв., за която ответницата не оспорва да е погасена по давност, решението на районния съд не е обжалвано.
Настоящият състав на ВКС намира следното по приложното поле на касационното обжалване.
Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси не удовлетворяват общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК по указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС начин . По въпроси № 1 и 5 за това, дали тече погасителна давност по отношение на вноските с ненастъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, видно от обективираната в решението правна воля на съда, не е имало спор, че такава тече от падежа на всяка вноска, а и решаващите мотиви са именно за прекъсването й с оглед предприетите в образуваното изпълнително производство действия. Вторият въпрос не съответства на приетото от съда във връзка с неоснователността на възражението във въззивната жалба, че давностният срок е бил прекъснат едва с предявяването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК на 18.10.2024г., поради което за вноските, падежите на които са настъпили преди 18.10.2019г., е изтекла погасителната давност. За да зачете няколкократното прекъсване на давността от съответните изпълнителни действия, въззивният съд изрично е акцентирал на обстоятелството, че при издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, ведно с изпълнителен лист, изпълнителното производство се образува преди предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, тъй като заповедта се връчва на длъжника от съдебния изпълнител по реда на чл. 418, ал. 6 ГПК. Следователно, едва след връчването й длъжникът може да направи възражение за недължимост на вземането по чл. 414 ГПК, което е предпоставка кредиторът да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си, при което исковото производство се развива едновременно с изпълнителното производство, ако не е поискано спиране на същото. Въпрос, изхождащ от тези решаващи мотиви, не е поставен. Третият въпрос не кореспондира на данните по делото, че към момента на предявяването на иска по чл. 422 ГПК всички вноски по процесния кредит са с настъпил падеж, т. е. не са съобразявани значими за спора факти, настъпили след предявяване на иска, в който смисъл е разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, от която изхожда питането. По начина на формулиране, четвъртият въпрос също няма нужното за спора значение, доколкото е общ и теоретичен. Освен това, отговор на същия е даден с ТР № 3/2023г. по тълк. дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, на което обжалваното решение в частта на признатата дължимост на формиращите главницата отделни вноски и преценката на давността от падежа на всяка от тях, не противоречи.
Неустановяването на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно да препятства достъпа до касационно обжалване по така формулираните въпроси, поради което не следва да се обсъждат заявените допълнителни селективни критерии.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че е налице соченото от касаторката самостоятелно основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт, предвид заявеното противоречие между изложените мотиви към него относно липсата на предсрочна изискуемост на дълга и потвърждаването на първоинстанционното решение в частта за присъждане на законната лихва върху цялото вземане за главница, начиная от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 10.08.2014г.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторката следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 20.45 евро.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 325 от 05.11.2025 г. по в. гр. д. № 456/2025 г. на Окръжен съд – Смолян в частта, с която е потвърдено Решение № 97 от 23.06.2025 г. по гр. д. № 111/2025 г. на Районен съд – Мадан в частта за присъждане на законна лихва върху сумата от 3 866,35 лв. - главница по договор за потребителски кредит FL670118 от 21.01.2013 г., и върху сумата от 3 464,21 лв., представлаваща главница по същия договор за кредит, по отношение на която първоинстанционното решение е влязло в сила, считано от 10.04.2014 г. до окончателно изплащане на вземането.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
УКАЗВА на касатора А. Д. Ф., ЕГН [ЕГН], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 20.45 евро, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на IІ ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.