ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1743

гр. София, 10.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Димитров т. д. № 549 по описа на съда за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. В. срещу въззивно решение № 1387 от 27.11.2025 г., постановено от Апелативен съд – София по в. гр. д. № 1528 по описа на съда за 2025 г., в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 39 от 11.03.2025 г., постановено от Окръжен съд – Благоевград по гр. д. № 56 по описа на съда за 2024 г., в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 150 000 лева, представляваща разликата над присъдените 250 000 лв. до общо предявения размер по главницата от 400 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие от 13.10.2023 г., ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Сочи се, че по спорния между страните въпрос относно размера на дължимото на касаторката обезщетение, чиято преценка е обвързана от установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, съставът на въззивния съд само бегло и лаконично е посочил, че взема предвид установената съдебна практика и конкретните данни по делото относно възраст на пострадалата и нейното обществено положение, получените увреждания - множество...