О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2639

гр. София, 19.09.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4495 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 4б от ЗДТ.

С молба с вх. № 10069/17.08.2023 г. касаторът-ответник „РЛГ-България” ООД моли съда да му бъде върната, внесената от него по сметка на ВКС държавна такса в размер 1 200 лв. В молбата се сочи, че дружеството-касатор е внесло тази държавна такса за разглеждане на касационната му жалба, но с определение на съда касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато.

Молбата е основателна.

С касационната жалба с вх. № 5951/23.06.2022 г., подадена от молителя „РЛГ-България” ООД, са представени два документа – за внесени на 23.06.2022 г. по сметка на ВКС две държавни такси: 1) преводно нареждане/вносна бележка с уникален регистрационен № ....... – за държавна такса в размер 30 лв. за произнасяне по допускане на касационното обжалване (лист 7 от делото); и 2) преводно нареждане/вносна бележка с уникален регистрационен № ..... – за държавна такса в размер 1 200 лв. за разглеждане на касационната жалба (лист 6 от делото). От приложените служебни писмени справки от счетоводството на ВКС, съответно – от 25.11.2022 г. (лист 4 от делото) и от 24.11.2022 г. (лист 5 от делото), също е видно, че тези две държавни такси са постъпили на 23.06.2022 г. по сметката на ВКС за държавни такси. С определение № 1199/18.05.2023 г., по реда на чл. 288 от ГПК настоящият съдебен състав на ВКС не е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по делото.

От горното следва, че внесената с преводно нареждане/вносна бележка с уникален...