ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1685

София, 10. 06. 2026 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 411/2026г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. Н., С. А. Н., двете от [населено място], и М. А. Н. от [населено място] срещу решение № 165 от 14.10.2025г. по в. гр. д. № 102/2025г. на Бургаски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 106 от 10.07.2024 г., поправено с решение № 20 от 10.02.2025 г., двете постановени по гр. д. № 271/2023 г. на Ямболски окръжен съд, предявените от касаторките срещу ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка – И. Я. Н., настъпила при пътно-транспортно произшествие от 20.10.2022 г., са отхвърлени за разликата над сумата 84 000 лв. за всяка от тях до присъдените им от първоинстанционния съд суми от по 120 000 лв.

Касаторките поддържат, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, необоснованост и „явна несправедливост“, поради което молят за отмяната му и за уважаване на предявените искове до размер на сумата 150 000 лв. за всяка от тях. Релевират оплаквания срещу размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди с твърдението, че същите не съответстват на критерия „справедливост“ и при определянето им не са взети в достатъчна степен всички значими обстоятелства, включително обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането. Изразяват несъгласие и с извода за съпричиняване на вредите от страна на починалата, респ. с приетия обем на съпричиняване (30%), като считат, че не е доказана по несъмнен начин пряка причинно-следствена връзка между смъртта й и непоставянето на предпазен колан.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като значими за изхода на делото, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол, са поставени въпросите: „1. Следва ли съдът, при предявен частичен иск и установено съпричиняване от страна на пострадалия (по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД), да определи пълния размер на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди, без да се ограничава от размера на предявената претенция, съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС; 2. Длъжен ли е съдът при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД да съобрази критерия за справедливост с всички конкретни обстоятелства по делото, включително икономическата конюнктура и обществени условия към момента на увреждането, като отчете динамичния характер на този критерий (съгласно ППВС № 4/1968 г. и актуалната практика на ВКС – напр. решение № 93/2024 г.; 3. Може ли съдът да приеме наличие на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД (напр. намаляване на отговорността с 30%), без да са налице категорични доказателства за виновно поведение на пострадалия, допринесло за вредоносния резултат; 4. Нарушава ли изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК липсата на мотиви в съдебното решение относно пълния размер на причинените вреди и основанието за намаляване на обезщетението; 5. Налице ли е основание за отмяна на въззивното решение поради неговата неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – а именно, допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, довели до явна несправедливост на постановения резултат.“

В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са посочени: ТР № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 4/1968 г., решение № 93/2024 г., решение № 158/2012 г. на ВКС, III г. о.

Ответникът по касация – ЗК „Л. И. АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 23.01.2026 г. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] – не изразява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки факта, че първоинстанционното решение е влязло в сила за присъдените застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на всяка от ищците до размер на сумата 80 000 лв., е приел за безспорно установено наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответния застраховател ЗК „Л. И. АД за заплащане на обезщетение на ищците за претърпените неимуществени вреди от смъртта на майка им И. Я. Н., починала вследствие ПТП от 20.10.2022 г.

Като спорни по делото са посочени само въпросите за размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди и обемът на съпричиняване от страна на починалата.

По първия от въпросите въззивната инстанция не е споделила извода на първостепенния съд, а е приела, че определеното от него обезщетение в размер на 180 000 лв. за всяка от ищците е завишено и не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. За да се произнесе в този смисъл, съдебният състав е съобразил следните обстоятелства: възрастта на починалата И. Н. към датата на ПТП – 59 г., както и възрастта на всяка от дъщерите й – М. Н. – 41 г., М. Н. – 39 г., С. Н. – 36 г.; факта, че всяка от тях е създала свое семейство, като М. И. и С. Н. били трайно установени в чужбина, където работели, а М. Н. също в определен период работела в чужбина; починалата се грижела освен за дъщерите си, но и за техните деца; внезапната й смърт тежко засегнала трите ищци, които понесли загубата на майка си болезнено, затворили се в себе си, отслабнали, а М. Н. отключила медицински проблем. С оглед на това, съдебният състав е приел, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за всяка от трите ищци представлява сумата 120 000 лв.

Въззивният съд е споделил обаче определения от Ямболски окръжен съд обем на съпричиняване от 30%. За да стигне до този извод, е взел предвид приетите по делото заключения на автотехническата и медицинската експертиза, според които, в случай че е била с поставен колан, починалата е щяла да избегне леталния изход.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от касаторките въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

По отношение на въпросите по т. 1 и т. 4 от изложението този извод следва от факта, че същите не кореспондират с мотивите на обжалвания акт. Напълно произволно е сдържащото се в тези въпроси твърдение на касаторките, че съдът не е определил „пълния размер на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди, без да се ограничава от размера на предявената претенция“ и че не е мотивирал както размера, така и „основанието за намаляване на обезщетението“. Видно от мотивите на акта, решаващият състав изрично е посочил, че счита определения от първата инстанция размер на обезщетението на всяка от трите ищци (по 150 000 лева) за завишен, като приема, по подробно изложени съображения, за справедлив размер сумата 120 000 лв. за всяка от тях. Това именно е „пълният размер“ на справедливото обезщетение, който съдът е определил и спрямо който, в съответствие с указанията на посоченото от касаторките Тълкувателно решение № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, е намалил обезщетението поради прието съпричиняване.

Останалите три въпроса, касаещи определянето на справедлив размер на обезщетение за всяка една от ищците и обема на съпричиняването на вредоносния резултат от починалата, предпоставят преценка на правилността на обжалваното решение, която е предмет на самия касационен контрол, а не основание за допускането му. Независимо от това, следва да се посочи, че тези въпроси не са разрешени в противоречие с цитираната в изложението съдебна практика. Точно обратното. При определяне размера на дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди съдът е съобразил указанията в цитираните от касаторките пленумно постановление и тълкувателно решение на ВКС, тъй като е взел предвид всички специфични за случая обстоятелства, в т. ч. и конкретните икономически условия в страната към датата на настъпването на вредата. Изцяло съобразена е съдебната практика и при преценката за това, в каква степен допуснатото от наследодателката на ищците нарушение на ЗДвП (непоставен предпазен колан) е допринесло за настъпването на смъртта й.

Предвид липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежат на обсъждане допълнителните предпоставки на поддържаните за въпросите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (второто от които заявено бланкетно, без да е аргументирано наличието му).

С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторките следва да заплатят на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 102.26 евро (равностойност на 200 лв. ), определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 14.10.2025 г. по в. гр. д. № 102/2025 г. на Бургаски апелативен съд.

ОСЪЖДА М. Н. Н. от [населено място], обл. Я., [улица], М. А. Н. от [населено място], обл. Хасково, [улица] С. А. Н. от [населено място], обл. Я., [улица] да заплатят на ЗК „Л. И. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 102.26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: