определение на ВКС на РБ, ГК, първо отделение по гр. д.№ 3647 от 2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3116

гр.София, 11.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия Т. Г. гр. д. № 3647 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. А. и М. Г. А.- К. срещу решение № 202 от 19.03.2024 г. по в. гр. д.№ 1454 от 2024 г. на Бургаския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 1426 от 12.07.2024 г. по гр. д.№ 6755 от 2023 г. на Бургаския районен съд за допускане на делба между касаторите и Д. Ж. Г. при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки от тях върху следния недвижим имот: апартамент с площ от 97,91 км., находящ се в [населено място], [улица], вх. 1, ет. 4, ап. десен, състоящ се от две спални, кухня, дневна, баня и клозет, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 08.11.2023 г., заедно с прилежащите му части - избено помещение № 18 и 4,84 % ид. ч. от общите части на сградата, в която се намира.

Касаторите твърдят, че решението на Бургаския окръжен съд относно определените от съда квоти в съсобствеността е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /противоречие с решение № 444 от 13.07.2011 г. по гр. д.№ 468 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г. о./ и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1.Какво има предвид чл. 37, ал. 1 ЗН под допълване на запазената част от наследство ?

2.Поредността по чл. 37, ал. 3 ЗН прилага ли се, ако стойността на отменената сделка е достатъчна за допълване на запазената част от наследството ?

3. При връщане на имот в наследствената маса вследствие на уважен иск по чл. 37 ЗН, как се определят квотите на наследниците в него, ако е имало и други отчуждени от заветника имоти ?

4. Следва ли наследниците със запазена част да получат същата от имота, сделката с който е последното отчуждаване и по какъв начин ?

В писмен отговор от 21.07.2025 г. ответницата по жалбата Д. Ж. Г. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано, евентуално, ако бъде допуснато - касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени дали са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на решението, ВКС взе предвид следното: Съдът е бил сезиран от Ц. Г. А. и М. Г. А.- К. с иск срещу Д. Ж. Г. за делба на описания по-горе апартамент в [населено място]. В исковата молба ищците са твърдели и от събраните по делото доказателства /удостоверение за наследници изх.№ 94-01-24748 от 26.07.2018 г., нотариален акт № 158 от 30.03.1966 г., влезли в сила между страните решения по граждански дела по искове с правно основание чл. 30 ЗН и чл. 37 ЗН/ безспорно е била установена следната фактическа обстановка: Ищците Ц. Г. А. и М. Г. А.- К. са наследници по закон на бившия собственик на имота - техен баща Г. А. А., починал на 25.07.2018 г. Със саморъчно завещание, обявено на 06.08.2018 г., Г. А. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на ответницата Д. Ж. Г.. С влязло в сила решение № 216 от 15.06.2021 г. по гр. д.№ 1706 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд е възстановена запазената част на Ц. А. и М. А.- К. от наследството на Г. А., като е намалено горепосоченото универсално завещание в полза на Д. Г. с 2/3 ид. ч. /по 1/3 ид. ч.- запазена част на всеки от ищците/. С влязло в сила решение № 260010 от 20.01.2022 г. по гр. д.№ 1986 от 2020 г. на Бургаския окръжен съд, по предявен от Ц. А. и М. А.- К. срещу Д. Ж. Г. и С. М. Н. иск с правно основание чл. 37 ЗН, е отменена сделката, обективирана в нотариален акт № 66 от 14.09.2018 г., с която Д. Ж. Г. се е разпоредила с процесния апартамент в полза на С. М. Н..

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за допускане на делбата на този имот при квоти по 1/3 ид. ч. за Ц. А., М. А.- К. и Д. Ж. Г., въззивният съд е приел следното: След отмяната на разпоредителната сделка от 14.09.2018 г. с влязлото в сила между страните решение по гр. д.№ 1986 от 2020 г. на Бургаския окръжен съд, частта от имота, която превишава разполагаемата част от наследството, е върната в наследството, като имотът е станал съсобствен на ищците /наследници по закон на Г. А., с възстановена запазена част от наследството му, съгласно влязлото в сила решение по гр. д.№ 1706 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд/ и на ответницата /наследница по завещание на Г. А./ при квоти, определени съобразно решението по гр. д.№ 1706 от 2018 г. С влизане в сила на това решение по чл. 30, ал. 1 ЗН ответницата Д. Г. е загубила придобитите от нея права по завещанието, но само за частта, с която е накърнена запазената част на ищците- 2/3 ид. ч. По отношение на останалата 1/3 ид. ч. от наследството завещателното разпореждане оставало валидно и е проявило своя вещно-прехвърлителен ефект в полза на Д. Г..

Съдът е приел, че в настоящото производство по делба ищците не могат да търсят от процесния недвижим имот част, равна на стойността на тяхната запазена част от цялото наследство /2/3 ид. ч./, тъй като 1/3 ид. ч. от имота принадлежи на ответницата по силата на завещателното разпореждане в нейна полза. В случай, че стойността на запазената част на ищците от наследството на баща им не може равностойно да се допълни с имота, който се връща в наследствената маса /а именно - в случай, че стойността на запазената част на ищците от наследството на баща им не е равностойна на стойността на 2/3 ид. ч. от процесния апартамент/, то е следвало в производството по чл. 37 ЗН да се пристъпи към отмяна на отчужденията и на земеделските земи /сделката, с която Д. Г. се е разпоредила в полза на трети лица със земеделски земи, бивша собственост на наследодателя Г. А./, за да може да се допълни стойността на запазената част на ищците от наследството. Според съда обаче, този въпрос не може да бъде повдиган отново в настоящото производство и съответно не може да бъде пререшаван, предвид силата на пресъдено нещо, която се е формирала с влизане в сила на решението по иска с правно основание чл. 37 ЗН /решението по гр. д.№ 1986 от 2020 г. на Бургаския окръжен съд/. Именно в производството по чл. 37 ЗН съдът е определил каква е стойността както на процесния апартамент, така и на останалото имущество на наследодателя и съпоставяйки ги е приел, че за да се удовлетвори запазената част на двамата ищци от наследството, е достатъчно да се отмени единствено последната отчуждителна сделка - тази на процесния апартамент.

С оглед тези мотиви на въззивното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на това решението, поради следното:

Първият и вторият поставени от касаторите въпроси /Какво има предвид чл. 37, ал. 1 ЗН под допълване на запазената част от наследство ? и Поредността по чл. 37, ал. 3 ЗН прилага ли се, ако стойността на отменената сделка е достатъчна за допълване на запазената част от наследството ?/ не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не са правни въпроси съгласно разяснението, дадено т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: тези въпроси не са обусловили изводите на съда в решението му. По тях въззивният съд не се е произнесъл, тъй като е приел, че те са разрешени със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила между страните решение по чл. 37 ЗН и поради това не могат да бъде преразглеждани в настоящото производство по допускане на делба на апартамента.

Третият и четвъртият поставени въпроси /При връщане на имот в наследствената маса вследствие на уважен иск по чл. 37 ЗН, как се определят квотите на наследниците в него, ако е имало и други отчуждени от заветника имоти ? и Следва ли наследниците със запазена част да получат същата от имота, сделката с който е последното отчуждаване и по какъв начин ?/ също не могат да обусловят допускане на касационното обжалване на решението, поради следното: По тези въпроси не е налице соченото от касаторите основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване - противоречие с решение № 444 от 13.07.2011 г. по гр. д.№ 468 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г. о. В това решение е прието, че правилото за поредността на предявяване на исковете при наличие на няколко отчуждения по смисъла на чл. 37, ал. 3 ЗН означава извършени последващи отчуждения на части от недвижимия имот /идеални или реални/. Няма как приетото в това решение на ВКС да противоречи на обжалваното решение, тъй като в него въззивният съд въобще не се е произнесъл по въпроса как следва да се прилага и разбира разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗН, а е приел само, че е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по чл. 37 ЗН по отношение на това коя отчуждителна сделка е отменена с това решение. Съдът не е отрекъл възможността ищците да предявят нов иск /в ново производство по чл. 37 ЗН/ за отмяна на извършените от наследницата по завещание предходни отчуждителни сделки, с което да постигнат възстановяване на пълната стойност от запазената им част от наследството на баща им Г. А..

По тези два въпроса не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното: Съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по конкретния казус липсва правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата за разрешаването на спора правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради настъпили промени в законодателството или обществените условия едно вече дадено от ВКС тълкуване на правната норма се налага да бъде променено. В конкретния случай поставените от касаторите трети и четвърти въпроси не касаят неясна или непълна правна норма. Въпросите са свързани с приложението на нормата на чл. 298 ГПК за силата на присъдено нещо на решенията /в конкретния случай силата на пресъдено нещо на решенията по искове с правно основание чл. 30 ЗН и чл. 37 ЗН в частта им, касаеща определените в тези решения квоти на наследниците със запазена част от наследството, по отношение квотите, при които следва да се допусне делбата на недвижимия имот, предмет на тези искове/, която норма е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване. Освен това по приложението на тази норма има практика на ВКС /например решение № 46 от 31.03.2021 г. по гр. д.№ 2657 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 14 от 14.02.2019 г. по гр. д.№ 953 от 2018 г. на ВК, ГК, I г. о. и др./, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика. А и приетото в обжалваното решение съответства на тази практика на ВКС.

Не са налице и посочените в чл. 280, ал. 2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗН и ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 19.03.2024 г. по в. гр. д.№ 1454о т 2024 г. на Бургаския окръжен съд, II въззивен граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.