ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3155
Гр.София, 11.06.2026г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.4116 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. срещу решение №.4217/1.07.25 по г. д.№.8290/24 на СГС, ІІ В състав. Със същото първоинстанционното решение №.2276/8.02.24 по г. д.№.17897/23 на СРС, 27с, е обезсилено - в частта, с която съдът се е произнесъл по иск на Л. Д. К. по чл. 49 ЗЗД за заплащане на 6000лв. обезщетение за имуществени вреди /тъй като такова се претендира само от ищцата В. Д. К./, и е потвърдено в останалата му част - за отхвърляне на предявените искове по чл. 49 ЗЗД за заплащане на Л. Д. К. на 14000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода м. 11.17-м. 06.18, и на В. Д. К. на 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода м. 11.17-м. 06.18, и 6000лв. обезщетение за имуществени вреди от невърната такса за обучение, със съответно произнасяне по разноските.
Ответната страна Частно училище „Американски колеж“ оспорва жалбата, вкл. с твърдения, че не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С атакувания съдебен акт е прието от фактическа страна, че с доклада по делото в първата инстанция са отделени като безспорни обстоятелствата, че: на 08.06.17 между ответника и Л. Д. К. (тогава на 14 години) и родителите му В. К. и А. К. е сключен договор за обучение, по силата на който Американският колеж /АК/ се e съгласил да осигури обучение в дневна форма с целодневна организация на учебния процес за придобиване на средно образование по утвърден от МОН учебен план на ученика Л. К. за учебната 2017г./2018г.; 3 075евро са били платени като дължима за първия срок такса по договора; той е бил прекратен по взаимно съгласие с подписано на 14.12.17 споразумение. Отразено е, че договорът за обучение от 08.06.17 предвижда, че: таксата за учебната година е 6 150евро /по 3 075евро за всеки учебен срок - чл. 3/ и при прекратяването му по взаимно съгласие колежът се задължава да възстанови сума за съответния учебен срок пропорционално на остатъка - като в случая таксата за първия срок е била заплатена от родителите, а на 19.12.17 ответникът е наредил по сметка на А. К. 1 784.57лв. - „такса за връщане за уч. година 2017/2018“; колежът има право да прилага Правилника за дейността на АК, одобрен от Педагогическия съвет и представляващ неразделна част от договора; родителите са длъжни да се запознаят с него, да го спазват и да осигурят спазването му и от страна на ученика-който е длъжен да изпълнява всички свои задължения съгласно Правилника, както и да не участва в хазартни игри, да не пуши, да не употребява наркотични средства и алкохол /чл. 5 б.„а“, чл. 8 б.„г“ и чл. 10 б.„а“ и б.„д“/; правата, задълженията и отговорностите на родителите, ученика и колежа, посочени в Правилника, са права, задължения и отговорности на съответните страни по договора /чл. 14 ал. 1/, и родителите и ученикът потвърждават, че са получили копие от Правилника, запознали са се с него и са съгласни с предвидените в същия правила и процедури /чл. 14 ал. 2/. С. П. за дейността на АК учениците не могат да внасят забранени материали на територията на колежа, в това число наркотици, вкл. марихуана /част 4 р.I т. 7/, като, ако има подозрение, че притежават такива материали или са под въздействието на алкохол или наркотици, охраната на колежа има право да претърсва шкафчетата и/или чантите им; използване на наркотици или други забранени вещества са сред примерно изброените най-сериозни нарушения, за които са предвидени последващи действия, вкл. прекратяване/неподновяване на договора за обучение /част 5 „Кодекс на поведение на учениците“, р.I/.
Отбелязано е, че в доклад от 4.12.17 от д-р Т. (д-р А. Г., училищен лекар) до Т. С., председател на Факултетен консултативен съвет към декана (ФККД), относно инцидента от 30.11.17 с Л. К. е посочено, че около 13:30ч. той е бил доведен в лекарския кабинет от училищния психолог поради съмнение за възможна интоксикация; от 13:35ч. до около 14ч. е бил прегледан и под наблюдение в кабинета; стъпвал нестабилно, имал признаци на сънливост, гадене, световъртеж, по-изразен в легнало положение, неясен говор; отричал да е вземал лекарства или наркотици; съобщил за травма на главата от преди два дни, когато паднал и я ударил на леда (в дясната темпорална област); казал, че се чувства много напрегнат и нещастен поради атмосферата у дома, стреса в училище и липсата на подкрепа от семейството; резултатите от извършения неврологичен преглед допускали предположение за интоксикация, но не можело да се изключи и вътречерепен кръвоизлив; физическият преглед не показал особености, кръвното налягане и пулсът били нормални; с времето объркването и проблемите с ориентацията станали по-сериозни; на въпроса взел ли е наркотик ученикът признал, че по пътя към гарата взел 1/4 таблетка „ксанакс“, която купил от дилър в П. на много ниска цена; отричал да е приемал други наркотици освен марихуана веднъж или два пъти през лятото; линейката дошла в 14:20ч. – около 10 минути след като била повикана, и откарала Л., придружен от сестрата; майка му го чакала пред болница „Пирогов“. Във фиш за спешна медицинска помощ №.126896/30.11.17 в графа „старт“ на екипа за спешна помощ е посочено 14.11ч., на място в 14:25ч., отпътувал в 14:55ч., в болница 15:05ч; в графа „анамнеза“ е вписано „вчера паднал и си ударил главата; днес станал забавен, дезориеинтиран“; в графа „допълнителен клиничен преглед“ е посочено „ЧМТ? Комоцио церебри?“, а в графа „работна диагноза“-„Токсикоманиа?“. При проведено изследване на ищеца след постъпване в болницата на 30.11.17 е отчетен положителен резултат за наличие на бензодиазепин (диазепам) в кръвта му /бензодиазепините са група лекарства, които имат анксиолитичен, антиепилептичен, централен миорелаксиращ и сънотворен ефект/, като при постъпването е съобщено за прием на таблетка „ксанакс“-съдържащ активно вещество алпразолам-принадлежащ към групата на бензодиазепините, чиято употреба теоретично може да доведе до зависимост, поради което се отпуска само по лекарско предписание; установено е и мекотъканно увреждане на главата с поставена от неврохирург диагноза контузия и подкожен хематом в тилната област на главата, без да са установени от изследвания данни за черепно-мозъчна травма; констатираното увреждане води до временно разстройство на здравето без опасност за живота /СМЕ/. В издадената епикриза от УМБАЛ “Пирогов“-Клиника по токсикология е отразено, че Л.К. е постъпил на 30.11.17 в 17.35ч. и е изписан на 2.12.17 в 17.45ч.; поставена е диагноза “интоксикацио медикаментоза кум ксанаксо; енцефалопатия токсика; сомноленция токсико“; по амнестични данни тази сутрин е паднал и е ударил главата си, от училище се обадили на майката, че синът е зле, неадекватен, взел таблетка ксанакс; в 13.45 доведен от екип на ЦНСМ сънлив, с размазан говор, нестабилна походка; химикотоксилогичен анализ-доказва се бензодиазепин; състояние при изписването - в добро общо състояние; няма настъпили усложнения“.
Във връзка с протокол от заседание от 13.12.17 на ФККД е отразено, че на заседанието Т.С. представил случая с Л.К.; възпроизведени са разговори на ученика с декана, училищния психолог и лекаря на АКС, в които Л.К. признавал, че е опитвал много и различни наркотици – ксанакс, кодеин, кокаин, валиум, марихуана; след включване в заседанието на ученика и майка му той споделил какво си спомня от случая-че взел 2-3 таблетки „ксанакс“ (една във влака и след това още преди училище); бил уплашен от теста, който трябвало да прави в училище, и от родителите, които преди това се карали вкъщи, а и цяла нощ не могъл да мигне; казал още, че дилърът, от който купува, е в С. и обикновено се срещал с него след часовете или в съботни и неделни дни и всичко започнало в края на лятото, през септември; майката на ученика заявила, че са в пълен шок от случилото се и не са били наясно какво е ставало; обяснила, че синът й ходи при препоръчана от болница „Пирогов“ лекарка, която е много опитна и се е занимавала със зависимости и наркотици сред децата; от ФККД е взето предложение договорът на ищеца да бъде прекратен незабавно с разбирането, че приемането му обратно може да бъде разгледано след успешно приключване на лечението му.
Обсъдени са показанията на свидетелите К.Ц. - ученик в АК от 2018г до 2022г и съученик на Л.К. в 8-ми клас във връзка със състоянието му на 30.11.17 /в деня на инцидента, преди да започне часът по философия, в междучасието, имало тълпа ученици около ищеца, който минавал от полузаспало в изцяло заспало състояние на чина си, бил замаян и неадекватен при комуникация; по време на часа стоял в лявата страна на стаята и няколко ученици полагали активно усилия да разсеят госпожата, като я държат в дясната половина на стаята, за да не забележи случващото се с ищеца; след часа той имал трудност да ходи, макар да настоявал, че е добре, бил с малко забавена реч, в обедната почивка в кафето на колежа (Ондата) около него пак имало тълпа ученици, бил доста по-зле, отколкото в часа по философия, почти не отговарял, не помнел деня от седмицата, отнело му 10-20 секунди да отговори, дошли психоложки и като видели, че не е наред, го отвели; от установяване на състоянието на ищеца до отвеждането му свидетелят полагал активни усилия да не сигнализира на никого от колежа, че има нещо нередно с Л., психолозите били първите лица от колежа, които го видели; докато бил в болницата, свидетелят си писал с него и той му казал, че бил предозирал с наркотик; веднага след инцидента имало претърсване на шкафчетата в училище, но свидетелят не знаел някой да е бил „хванат“/, А.Г. - лекар в ответното училище, при която на 30.11.17 към 13:30ч. ищецът е бил доведен от училищния психолог с опасения, че може би е интоксикиран /свидетелката уточнява, че Л.К. имал белези на алексия, бил уморен, първоначално отричал да е употребявал субстанции и твърдял, че състоянието му се дължало на стрес и проблеми; прегледала го неврологично, статусът му бил нормален, кръвното налягане и пулсът били нормални, виталните му показатели били нормални с изключение на пробите, свързани с равновесие; през цялото време бил в съзнание, контактен, адекватен в отговорите си, ориентиран за себе си, за ситуацията, пространството и времето; казал, че два дни преди това бил паднал на леда и си ударил главата, но нямал хематом на главата; след като разбрала за хематома, свидетелката го прегледала специално за вратна ригидност, но при него нямало болезнено и затруднено движение на главата; междувременно ученикът ставал все по-сънлив и започнал усилено да си пише по телефона, при което свидетелката отново го питала за прием на субстанции и той признал, че по пътя от [населено място] за [населено място] приел 1/4 таблетка „ксанакс“, която му била дадена от приятел, който учел в СМГ, защото се чувствал стресиран и имал нужда да се отпусне; отрекъл в колежа да има съученик, който го е снабдявал, отрекъл да е употребявал и преди субстанции, като споменал само за два случая на употреба на канабис през лятото; прегледът продължил около 30 минути, като междувременно свидетелката се обадила на родителя на ищеца; след това била извикана и Бърза помощ в 14:00ч.; дошли в 14:20 и го транспортирали до „Пирогов“; свидетелката мислела за две възможни хипотези в случая – едната свързана с интоксикация, а другата - с удар в главата, защото не можело да бъде лесно изключен мозъчен хематом, което можело да се докаже с областно изследване; зениците му не реагирали на светлина в началото, което според свидетелката се дължало или на интоксикация, или на мозъчен оток/ и К. М. /клиент на строителната компания, чийто директор била ищцата, познат на семейството й от 2008г./, С. К. /медицинска сестра в училище „Е. К. -в което ищецът учил от 3-4клас до 7 клас и след напускането на АК до заминаването в Н. З. и Д. Н. /леля на ищцата/-относно семейството на ищеца и отражението на инцидента върху работата на ищцата /не е имало случаи Л. да е идвал в училище „Е. К. със съмнения за употреба на психоактивни вещества, да е имал медицински или дисциплинарни проблеми, нито е имало случаи на следи или съмнения за агресия или неглижиране от страна на родителите; семейството било грижовно, за пример, всички им се възхищавали, имали четири деца, като когато пораснали и започнали училище, всеки ден били карани от [населено място] до [населено място] на училище, на музикална школа /ищецът на пиано/, на курсове по математика, компютърно строителство; цялата фамилия била потресена от процесния инцидент; той се отразил на работата на В.К.-тя се забавила във връзка с организирането на наем на вила, а бащата се разочаровал от държавата и взел решение да напуснат страната/.
Посочено е, че по повод постъпили от В.К. сигнали до СГП през 2018г. с данни за разпространение на наркотични вещества на територията на АК с приложено копие от разпечатка на кореспонденция по „вайбър“, водена от сина й /който твърдял, че съучениците му нямат нищо общо и е получил „ксанакс“ от дилър във влака, но около Коледа майка му разбрала, че таблетките са получени от ученик в училището по време на първото междучасие на 30.11.17, тогава сигнализирала училището със съобщения с имената на учениците в над 17мейла, а то, противно на заявеното, според нея не взело мерки/, е било снето обяснение от него /той потвърдил, че на територията на училището закупувал таблетки „ксанакс“/, при извършена проверка не било установено разпространение на вещества, но у едно от посочените в сигнала лица били намерени наркотични вещества; същото е било признато за виновно за това, че на 10.05.18 около 10:30ч., в сградата на АК, държало високорисково наркотично вещество-коноп с общо тегло 7.16г в 5 бр. обекти - за което е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба /реш.№.496046/27.09.18 по нохд.№.10887/18, СРС,НО, 102с./.
От правна страна е прието, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия; фактическият й състав включва противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат; вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45 ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител; доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ обезщетението /чл. 154 ал. 1 ГПК/.
Намерено е, че, с оглед установеното от фактическа страна, по делото не е доказано от ищците при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно поведение, изразяващо се в действия и бездействия на служители на ответника във връзка с процесния инцидент от 30.11.17, в пряка причинна връзка от които ищците да са претърпели твърдените вреди. Не се установява соченото противоправно бездействие във връзка с оказване на медицинска помощ на ищеца. От показанията свидетеля Ц., очевидец на инцидента, се установява, че Л.К. е бил „предозирал с наркотик“, като свидетелят и останалите съученици полагали „активни усилия да не сигнализират на никого“ от колежа, отвличали вниманието на преподавателя в часа по философия, така че да не забележи неадекватното състояние на ищеца; такива усилия полагали и в кафенето на колежа в обедната почивка, но въпреки това състоянието на Л.К. било констатирано от психолога на училището, при което незабавно – около 13:30ч., бил отведен в лекарския кабинет със съмнения за интоксикация. Доколкото първоначално ученикът отричал да е употребявал наркотици и съобщил на училищния лекар, че е ударил главата си при падане на леда, д-р Г. е извършила преглед, констатирала е пулс и кръвно налягане в норма, провела е тестове за вратна ригидност и е установила, че няма затруднения в движението на главата - характерни неврологични симптоми при вътречерепен хематом и оток на мозъка. Показанията й са кредитирани като достоверни и преки, непротиворечащи на и кореспондиращи с изложеното в доклада й до декана, и от тях е видно, че тя говори за извършени проби за вратна ригидност, за да установи дали се касае за вътречерепен, а не за подкожен хематом на главата на ищеца /липсата на вътречерепен хематом е потвърдена и при извършените прегледи в Пирогов, а съгласно разяснението на вещото лице от СМЕ този хематом дава своята неврологична симптоматика, която в случая не е била налице при Л.К./. След последвалото признание на ищеца, че е приел „ксанакс“, и след влошаването му, лекарката се е свързала с родителите му, извикала е екип на Спешна помощ – по нейни твърдения около 14ч. /което не се опровергава от представения фиш за спешна медицинска помощ – Приложение №3 по чл. 18 ал. 1 т. 1 (не от цитираната в жалбата Наредба №.3 на МЗ), доколкото не става ясно дали посоченият в графа „старт“ час 14:11 касае тръгването на екипа или часа на обаждането до телефон 112/. Посочено е, че от така установеното не може да се направи извод, че в пряка причинна връзка с поведение на служители на ответника ищците са претърпели вреди. Такива не са възникнали от бездействие на служители на АК (спрямо които били предприети „активни усилия да не се сигнализира“), а от поведението на ищеца. В момента на установяване на състоянието му той е бил отведен при училищния лекар и след извършения му преглед съобразно съобщеното от него е била извикана спешна помощ, пристигнала на място в 14.25ч. /кога Л.К. е бил откаран в Пирогов от служителите на ЦСМП е неотносимо за спора/. Същевременно, противно на твърдяното в жалбата, във фиша за спешна медицинска помощ освен посочената анамнеза, е вписана и работна диагноза „Токсикомания“-с оглед на което доводите, че служителите на ответника са се опитвали да прикриват обстоятелството, че ученикът е взел наркотични вещества, са намерени за неоснователни; предвид това е заключено, че в резултат на инцидента ищците несъмнено са търпели неимуществени вреди, но те не се дължат на поведение на служители на ответника.
За недоказани са приети и твърденията, че АК чрез свои служители омаловажавал или прикривал разпространението на наркотици в училището, с което нарушавал общодържавните стандарти за грижа и образование. Посочено е, че от една страна в Правилника за дейността на АКС, който е неразделна част от договора за обучение, изрично е предвидено задължение на учениците да не употребяват наркотични вещества и да не внасят такива в колежа, за неизпълнение на които задължения са предвидени и най-сериозни санкции, вкл. изключване. От друга страна от обстоятелството, че по повод сигнала на ищцата от 10.04.18 по образуваното ДП са предприети действия и едно от лицата в сигнала – А. М., е признато за виновно за държане на високорисково наркотично вещество, не може да се приеме за доказано твърдяното от омаловажаване/прикриване на разпространението на наркотици в колежа.
Твърдяното противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в нарушаване на правото на ищеца на образование с изключването му от училище, е намерено за неоснователно. С оглед установеното извършено от него нарушение на Правилника за дейността на колежа след проведени срещи и изслушването му, както и на родителите му в съответствие с предвидените в Правилника процедури, взетото решение от ФККД на 13.12.17 е за предложение договорът на ищеца да бъде прекратен незабавно с разбирането, че приемането му обратно може да бъде разгледано след успешно приключване на лечение, а със споразумението от 14.12.17 договорът за обучение, както е било прието за безспорно между страните, е бил прекратен по взаимно съгласие. Наведените за първи път с жалбата твърдения - че споразумението за прекратяване е било привидно и като такова нищожно, както и новите такива за допуснати нарушения на разпоредби на ЗПУВ, Наредба за приобщаващото образование и ЗЗДетето – които не са били изложени в исковата молба, с оглед чл. 147 ГПК са приети за преклудирани.
Твърденията за противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в подаден сигнал срещу ищеца, че подготвял масово убийство с огнестрелно оръжие в училището, също са намерени за недоказани. Отразено е, че не е било спорно, че цитираният в сигнала текст /„А. В., голям батал в американския колеж, последния оцелял, един срещу 848 със стрелба в училище в понеделник с м16а4 аре да ви видя смешните изражения когато наистина влезна и ви убия всички“/ е бил публикуван във фейсбук профила на Л.К., като противно на твърдяното в жалбата, не „за всеки разумен човек“ е „пределно ясно“, че съобщението представлявало шега на ищеца, свързана с популярна онлайн видео и компютърна игра. Същевременно подаването на сигнал до правораздавателни и правоохранителни органи само по себе си не е противоправно поведение, а упражняване на субективно право и поначало е правомерно, освен ако не съставлява злоупотреба с право. Такава злоупотреба в случая не се установява да е налице, доколкото сигналът възпроизвежда текста, написан от ищеца, и се иска преценка от правоохранителните органи за допълнителна охрана с оглед предстоящо /на 9.06.18г. - голямо и с очакван голям брой посетители/ мероприятие в колежа. При тези обстоятелства е обобщено, че след като от ищците не са доказани пълно и главно обективните елементи от фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, то исковете са неоснователни.
Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК във връзка с въпроси, отграничени в три пункта: 1. „Може ли конституционно право на едно лице да бъде дерогирано с договор между други две лица и дерогирането на конституционното право води ли до неимуществени вреди? Дали има в нашето право надлежен законов коректив и защита на това конституционно право? Дали този правен принцип, ако бъде установен, е проведен правилно от съда на първа и втора инстанция?“; 2.“Дали въобще деца на такава възраст, малолетни, следва или може да бъдат подлагани на разпит от възрастни без специализирана подкрепа и дали процедурите за „подкрепа“ на Американския колеж с констатациите на приобщения по делото протокол от съвета на Декана, срещу съдържанието на който сме изложили надлежно възражение за автентичност, авторство и истинност в неговата едностранност, представлява непозволено вмешателство в живота на моето семейство и посегателство върху моята чест, достойнство и добро име, отново конституционно гарантирано право?“; 3. в третия пункт касаторът сочи, че счита, че „това е единственото дело, поставяно или висящо пред ВКС, което касае документирана и потвърдена /единствен „потвърден случай“ според изявлението на АК по делото/ на ПАВ от малолетно лице, неоказването на надлежна защита и медицинска грижа в това му състояние от училището в учебен ден, в учебно време, в сградата на училището от служители на училището и нарушаване на правото му на образование“ и това само по себе си е от значение за развитието на правото; излага неудовлетворението си от действията на ответника по повод на инцидента, предмет на делото.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените в пункт първи и втори въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви по тях. В първата си част те са общотеотерични, представляват питания към касационния съд - а не въпроси, по които се е произнасял въззивният, а в останалата част са конкретни и фактически - чийто отговор изисква обсъждане на доказателства и принципно се дава с акта по същество – решението, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл. 280 ГПК. Отделно от изложеното въпросите се задават и в контекста на твърдения за нарушаване на права на Л. К., а той не е страна в настоящото касационно производство – то е образувано единствено по жалба на В. К. /единствено тя е вписана като жалбоподател в касационната жалба, само тя я е подписала като такъв, видно от приложеното пълномощно единствено тя е упълномощила приподписалия жалбата адвокат Р.П. да я представлява пред касационната инстанция - Л. К. (пълнолетен още към датата на предявяването на иска 1.12.22) не е посочен като жалбоподател, не е подписал жалбата като такъв и няма приложено от него пълномощно за упълномощаване на адвокат Р.П. за процесуално представителство пред ВКС/. Предвид всичко посочено по-горе въпросите са неотносими към решаващата воля на съда и не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Третият пункт на изложението по чл. 284 ГПК не съдържа ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо това касаторът излага своите виждания за важността на разглеждането на делото от ВКС и за неудовлетворителното процедиране на ответника при инцидента. Следва да се има предвид, че основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281 т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество – а не в настоящата фаза на селекция на жалбите по критериите на чл. 280 ГПК /чл. 290 ал. 1 ГПК//т. 1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/. От друга страна обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат на основание чл. 78 ал. 3 ГПК направените разноски в размер на 5040лв. платен адвокатски хонорар с равностойност в евро 2 576,91евро.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №.4217/1.07.25 по г. д.№.8290/24 на СГС, ІІ В състав.
ОСЪЖДА В. Д. К. да плати на Частно училище „Американски колеж“ 2 576,91 евро разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: