ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3029/08.06.2026 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1516 по описа за 2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 19/29.01.2026 г. по гр. д. № 540/2025 г. в частта, с която Апелативен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 891/10.07.2025 г. по гр. д. № 2493/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлил исковете на А. Н. Н. срещу Б. Г. С. и М. Д. С. по чл. 29 ЗЗД за унищожаване поради измама на договора за замяна на недвижими имоти по н. а. № 190/10.08.2023 г.

Решението се обжалва от А. Н. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка за правилност по правни въпроси, които обобщени и конкретизирани съгласно разясненото в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до следните: 1. За осъществяване на основанието по чл. 29 ЗЗД за унищожаване имат ли правно значение: 1) породените от другата страна очаквания, без които измаменият не би сключил договора и които със сключването му остават неосъществени, и 2) способността на лицето, което твърди, че е измамено, да се ориентира в конкретната обстановка и да осъзнае, че бива заблуждавано? и 2. Длъжен ли е съдът да обсъди събраните доказателства за тези факти, когато искът по чл. 29 ЗЗД е обоснован с твърдения, че единственият мотив измаменият да сключи договора, са в породените от другата страна очаквания, които са останали неосъществени? Касаторът счита повдигнатите въпроси обуславящи решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество обосновава всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноските по делото.

Ответниците съпрузите Б. и М. С., ответници и по касация, възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, и решението е правилно в обжалваната част. Претендират направените разноски пред настоящата инстанция.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че исковете по чл. 29 ЗЗД срещу съпрузите С. се основават на твърдения, че ищецът А. Н. е заблуден от първия ответник за съдържанието на договора за замяна на недвижими имоти по н. а. № 190/10.08.2023 г. – сключил го е, като е считал, че с извършените действия „узаконява“ единственото си жилище и се снабдява с нотариален акт на свое име. Въззивният съд е концентрирал решаващата си дейност върху верността на тези твърдения, свързвайки ги единствено с обстоятелства, осъществени непосредствено преди и след договора за замяна, със сключването на който ищецът прехвърлил на ответниците собствеността на единственото си жилище в [населено място] срещу собственост на една земеделска земя/овощна градина в [населено място], обл. Пловдив и доплащане на сумата 9 500.00 лв. Намерил е, че от показанията на свидетеля К.-М. (нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване) се установява, че е прочел съдържанието на нотариалния акт, разяснил на ищеца последиците на сключвания договор, убедил се, че ги разбира и изразява воля за замяна, включително пред него потвърдил платените в брой 9 500.00 лв. преди сделката. Намерил е, че от показанията на свидетеля Н. (сина на ищеца) се установява, че в деня на замяната баща му подписал с първия ответник и договор за покупко-продажба на движими вещи в апартамента (л. 212 от делото на ОС-Пловдив), за да не им ги вземат кредиторите - с баща му живеели в апартамента и били задлъжнели по бързи кредити, че първият ответник не платил цената 2 000.00 лв., но им намерил квартира, където се пренесли и за която ответникът платил наем. Намерил е, че признанието на ищеца да е получил в доплащане сумата 9 500.00 лв., засвидетелствано в нотариалния акт, е вярно, защото го потвърдил пред нотариуса и кореспондира с обяснения на първия ответник по приложена полицейска преписка (л. 204 – 217). Въззивният съд е добавил, че твърденията за формирана невярна представа у ищеца какви документи подписал, са в противоречие с други твърдения в исковата молба, а имено, че първият ответник подготвил „въпросните сделки“, като в нотариалните актове имало „замяна на имот срещу земя, продажба на земя“. С тези мотиви въззивният съд е заключил, че носената от ищеца доказателствена тежест в установяване на предпоставките по чл. 29 ЗЗД не е проведена - по делото не се установява по категоричен начин ищецът да е бил заблуден от първия ответник в съдържанието на договора за замяна, и исковете за унищожаването му са неоснователни.

В исковата молба обаче има и други твърдения, с които исковете са обосновани. Ищецът е твърдял, че поредица действия, извършени от първия ответник и датиращи от запознанството им през м. юли 2023 г., породили у него убеждението, че С. ще му предостави в заем 25 000.00 лв. с 10-годишен срок да ги връща на равни месечни вноски по 250.00 лв. При среща първият ответник го попитал има ли нотариален акт за жилището и след получения отрицателен отговор – нотариалният акт бил на името на починалата майка на ищеца, му предложил да го снабди с такъв. За да постигне крайния резултат – да получи обещания заем, ищецът подписал подготвените документи за „въпросните сделки“ „замяна на имот срещу земя, за продажба на земя“, т. е. сключил договора по н. а. № 190/10.08.2023 г., а и договора за покупко-продажба по н. а. № 1/17.08.2023 г. Първият ответник го убедил да потвърди пред нотариуса, че е получил сумата 9 500.00 лв., която щял да му плати като част от обещания заем веднага след сключването на договора. Ищецът обаче не получил никакви пари, а седмица по-късно първият ответник „измамливо си възвърнал“ земеделската земя – с договора по н. а. № 1/17.08.2023 г. ищецът продал на ответниците на цена 9 500.00 лв. овощната градина. При тези твърдения в обстоятелствената част на исковата молба въззивният съд е бил длъжен да приеме, че поисканото унищожаване на договора за замяна е поради грешка в мотивите – ищецът е твърдял, че единственият мотив за замяната, а и за сключения седмица по-късно договор за покупкопродажба, са неговите очаквания да получи обещания от първия ответник заем.

Решение № 511/31.07.2024 г. по гр. д. № 3851/2023 г. на ВКС е обобщава установената практика на Върховния касационен съд за елементите на фактическия състав на измамата по чл. 29 ЗЗД като основание за унищожаване на сделката. Приема се, че невярната представа на измамения за действителността е елемент/условие на основанието по чл. 29 ЗЗД, осъществимо при широк обхват на заблуждаващите действия. Необходимо е умишленото въвеждане в заблуждение от другата страна – ал. 1, или от трето лице – ал. 2 на чл. 29 ЗЗД, да е създало погрешни представи в съзнанието на измамения, свързани с мотивите му да сключи сделката, със съдържанието и/или с последиците на сделката. Приема се, че грешката в мотивите, релевантна за фактическия състав на измамата, е налице, когато в резултат на заблудата у измамения са породени очаквания, без които той не би сключил сделката и които остават неосъществени със сключването й (така решение № 193/30.07.2013 г. по гр. д. № 1025/2012 г. и решение № 427/10.06.2015 г. по гр. д. № 1436/2014 г., все на IV-то ГО). Приема се, че в установяването на друг елемент от състава по чл. 29 ЗЗД – измаменият сключва сделката под влияние на погрешна представа, е необходимо съдът да установи дали лицето, което твърди, че е измамено, може да се ориентира в обстановката и дали може да осъзнае, че бива измамено. От значение са неговите лични качества (възраст, образование), социални контакти, житейски и професионален опит, като преценката на тези качества се прави с оглед конкретната житейска ситуация, при която е сключен договорът, чието унищожаване е поискано (така решение № 368/03.04.2013 г. по гр. д. № 243/2012 г. на III-то ГО, решение № 209/19.01.2015 г. по гр. д. № 130/2014 г. IV-то ГО).

Повдигнатите въпроси обуславят решението, а в противоречие с тази практика въззивният съд е приел, че твърденията в исковата молба се концентрират върху измама в съдържанието на договора за замяна, без да съобрази, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди измама/създадени от първия ответник погрешни представи, свързани с мотивите на ищеца да сключи договора за замяна, а и втория договор. В противоречие с практиката въззивният съд се е концентрирал само върху обстоятелствата, настъпили преди и непосредствено след съставения н. а. №190/10.08.2023 г., които е приел за осъществени - обсъдените в решението свидетелски показания, вкл. възприетата като неопровергана доказателствена сила на нотариалния акт, като въззивният съд е извършил и необоснована констатация за несъществуващо противоречие с други твърдения в обстоятелствената част на исковата молба – пряко свързаните с конкретната заблуда. Въззивният съд е бил длъжен да изложи мотиви и за твърденията, с които ответниците са оспорили исковете по чл. 29 ЗЗД – доказани ли са намеренията на ищеца да придобие земеделския имот, за да отглежда пчели, включително да съобрази, че в отговора на исковата молба вторият договор не е коментиран. Договорът за покупко-продажба, респ. твърденията, че сключването му е част от поредицата заблуждаващи действия на първия ответник, не са коментирани във въззивното решение. Липсват и мотиви, дали по делото са били събрани доказателства относно способностите на ищеца да се ориентира в конкретната обстановка. Налице са общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 19/29.01.2026 г. по гр. д. № 540/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта по исковете по чл. 29, ал. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесени 89.97 евро – държавна такса по сметката на Върховния касационен съд.

Делото да се докладва за насрочване или връщане на касационната жалба в зависимост от представяне на платежния документ в дадения срок.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.