ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3160

София, 12.04.2026 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.04.2026 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Милена Даскалова

Елизабет Петрова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 3427/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Г. М. М., чрез адв. М. Г., срещу решение № 77/29.04.2025г. по възз. гр. д. № 510/2024г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 308/24.10.2024г. по гр. д. № 26/2024г. на по описа на Окръжен съд – Сливен, с което Г. М. М. е осъден да заплати на К. С. С. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесена средна телесна повреда на 25.05.2021г. в [населено място] в заведение „Чамбао“, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е съдът служебно да допусне и кредитира доказателства (вкл. свидетелски показания), без изрично искане от страна, носеща доказателствената тежест, и без да има заявено доказателствено искане от ищеца? Сочи се противоречие с решение № 185 от 16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4829/2018 г., III г. о.

2.Какви са границите на съдебния контрол при преценката за „справедлив“ размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД, при положение че медицинските данни сочат минимални и временни вреди, а свидетелските показания са на заинтересовани лица? Поддържа се противоречие с ППВС №...