ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3190

гр. София, 15.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №3879/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №2899/18.07.2025г. на А. Т. П. и А. М. Х. чрез адв.М. срещу решение №156/18.06.2025г. по в. гр. д. №165/2025г. на Смолянския окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение в частта, с която в дял на Н. А. П. е поставено избено помещение №4, преустроено в санитарен възел с площ от 2,8 кв. м., намиращо се в сутеренния етаж на сграда с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място]. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържат, че спорното помещение представлява обща част на сградата, служи за общо ползване, не е принадлежност към конкретен апартамент, а санитарен възел-тоалетна, и с поставянето му в дял на един от съделителите, той придобивал по-голям дял, а разликата в стойността на дяловете нарушава принципа на равностойност при реална делба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1.Представляват ли общи части и могат ли да бъдат индивидуализирани помещения, които не са принадлежност към самостоятелен обект?, по който се твърди противоречие с решение №70/14.06.2022г. по гр. д. №3602/2021г. на ВКС.

2. По въпроса относно преценката за начина, по който съдът следва да извърши разпределение на допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353 ГПК се твърди противоречие на разрешението на въззивния съд с възприетото в решение №91/20.06.2017г. по гр. д. №4198/2016г. на ВКС.

3. По въпроса Кога помещение в сграда е обща част по предназначение и как следва да се разпредели при делба? се твърди наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по касационната жалба Н. А. П., чрез адв. П. оспорва наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, респективно излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

С решение №9001/03.02.2021г., поправено с решение №9004/04.03.2021г., двете постановени по гр. д. №214/2019г. на Чепеларския районен съд, е допусната делба на триетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор 80371.242.130.1 по кадастралната карта на [населено място], находяща се в [населено място], на [улица] между А. Т. П., А. М. Х. и Н. А. П., при равни делбени квоти – по 1/3 както следва:

- жилище-апартамент с идентификатор [№], с площ от 112 кв. м., на първи жилищен /втори пореден/ етаж;

- жилище-апартамент с идентификатор [№], с площ от 116,60 кв. м., на втори жилищен /трети пореден/ етаж;

- жилище-апартамент с идентификатор [№], с площ от 116,60 кв. м., на трети жилищен /четвърти пореден/ етаж;

- гараж с идентификатор [№], с площ от 17,90 кв. м., на сутеренен /първи пореден/ етаж;

- гараж с идентификатор [№], с площ от 16,80 кв. м., на сутеренен /първи пореден/ етаж;

- гараж с идентификатор [№], с площ от 19,80 кв. м., на сутеренен /първи пореден/ етаж;

- избени помещения прилежащи към самостоятелните обекти на собственост, находящи се в сутеренен етаж: изба №1 със застроена площ 14,80 кв. м., изба №2 със застроена площ 5,50 кв. м. и изба №3 със застроена площ 13 кв. м., както и преустроена в санитарен възел изба №4 с площ от 2,80 кв. м.

По жалба на съделителката Н. А. П. срещу първоинстанционното решение само в частта му, с която е допусната делба на изба №4, с решение №138/09.07.2021г., постановено по в. гр. д. №101/2021г. Смолянският окръжен съд е отменил същото в обжалваната част, като е отхвърлил иска за делба на процесното помещение, преустроено на санитарен възел, с площ от 2,80 кв. м.

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК окончателно решение №70/14.06.2022г. по гр. д. №3602/2021г., като е отменил решение №138/09.07.2021г. по в. гр. д. №101/2021г. на Смолянския окръжен съд, ВКС, наред с останалите обекти, допуснати до делба с влязлата в сила част на първоинстанционното решение, е допуснал делба и на процесната изба №4, преустроена на санитарен възел, със застроена площ от 2,80 кв. м.

С решение №9001/05.02.2025г., поправено с решение №9002/17.03.2025г. и двете, постановени по гр. д. №214/2019г. на Чепеларския районен съд, допуснатите до делба имоти са разпределени между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, както следва:

В дял на А. Т. П. са поставени жилище-апартамент с идентификатор [№], с площ от 116,60 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение №2, с площ от 5,50 кв. м. и гараж с идентификатор [№], с площ от 17,90 кв. м., като стойността на дяла е 151 019,17 лв. Със същото решение А. Т. П. е осъдена да заплати на А. М. Х. сумата от 2351,94 лв. за уравняване на дела й.

В дял на съделителката А. М. Х. са разпределени жилище-апартамент с идентификатор [№], с площ от 112 кв. м., ведно с избено помещение №1, с площ от 14,80 кв. м и гараж с идентификатор [№], с площ от 19,80 кв. м., като стойността на дяла е 144 426,67 лв.

В дял на Н. А. П. са поставени жилище-апартамент с идентификатор [№], с площ от 116,60 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение №3, с площ от 13 кв. м и изба №4, преустроена в санитарен възел, с площ от 2,8 кв. м. и гараж с идентификатор [№], с площ от 16,80 кв. м., като стойността на дяла 150 555,83 лв. Със същото решение Н. А. П. е осъдена да заплати на А. М. Х. сумата от 1888,60 лв. за уравняване на дела й.

Районният съд е приел за най-целесъобразно и справедливо извършването на делбата по вариант втори от заключението на вещото лице А., предвид данните по делото за фактическото им ползване в продължение на години от съделителите и за извършени подобрения в изба №4 от съделителката Н. А. П..

Първоинстанционното решение, с което е извършена делбата по реда на чл. 353 ГПК е обжалвано от съделителите А. Т. П. и А. М. Х. само в частта, с която в дял на съделителката Н. А. П. е поставено процесната изба №4.

С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение, Смолянският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Счел е за неоснователни доводите на въззивниците, че спорното помещение представлява обща част и не подлежи на съдебна делба. Приел е, че процесната изба №4 не би могла да се определи като обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС - било по естеството си, било по предназначение. Обсъждайки двата варианта на разпределение /при първия изба №4 не е включена в нито един от дяловете, а при втория – избата е включена в дела на Н. А. П./, съдържащи се в заключението на СТЕ, е споделил извода на районния съд, че делбата следва да се извърши съобразно предложения втори вариант, като по този начин е прекратена съсобствеността по отношение спорната изба №4.

Съдът е посочил, че в случая не намира приложение и разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 1 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според която в многофамилните жилищни сгради освен жилища може да има и помещения за общо ползване от обитателите на сградата, в т. ч. за битови, културни, спортни и други спомагателни и обслужващи дейности, тъй като е неясно за какви нужди ще се ползва въпросната изба при положение, че всеки един от съделителите притежава избено помещение и гараж в сутеренния етаж. Също така, доколкото отношенията на съделителката Н. А. П. с другите съделители са влошени, което е наложило и инициирането на настоящето съдебно производство, съдът е приел за неприемливо избата да се предоставя за общо ползване за всички.

За неоснователни са намерени доводите за поставяне на спорната изба №4 в дял на А. М. Х.. Независимо, че стойността на нейния дял е най-ниска, съдът е съобразил, тя е получила най - голяма по площ изба в сутеренния етаж спрямо другите съделители. Въззивният съд е посочил също, че при разпределението на допуснатите до делба имоти правилно районният съд е съобразил и фактическото ползване на обектите, включително, че въпросната изба №4 е ползвана от съделителката Н. А. П. през последните петнадесет години, както и извършените от нея подобрения.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод за липсата на основания за допускане на касационно обжалване на решението. Допускането до такова е предпоставено от разрешаването на правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение, на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В производството по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.

Във връзка с поставените първи и трети въпрос следва да се отбележи, че в цитираното от касаторките решение №70 от 14.06. 2022г. по гр. д.№3602/2021г. /постановено в настоящото производство в първата фаза на делбата/, с което до делба е допуснато процесното избено помещение №4, ВКС приема, че избените помещения не са самостоятелни обекти на собственост, а представляват придадени към жилищните обекти складови помещения и следват собствеността на жилището. Същите биха могли да бъдат придобивани по давност или на друго основание, но само от лице, притежаващо самостоятелен обект на собственост в същата сграда в режим на етажна собственост и то при условие, че това избено помещение не е единственото складово помещение на друг самостоятелен обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова /напр. на жилище, което няма таванско или друго помещение с подобно предназначение/. Т.е. не се констатира разрешението на въззивния съд да е постановено в противоречие с посоченото решение, тъй като в него не се възприема, че избата е обща част. В такъв смисъл и е константната съдебна практика /решение №207/16.06.2011г. по гр. д. №867/2010г. на ВКС, решение №1368 от 3.12.2008г. на ВКС по гр. д. №4834/2007г./, според която обособените като самостоятелни помещения в избения етаж, чието предназначение е да служат като складови помещения към жилищните обекти в сградата, не представляват обща част по смисъла на чл. 37 ЗС, а принадлежност към жилищните обекти и като такива следват съгласно разпоредбата на чл. 98 ЗС главната вещ, освен ако не е постановено или уговорено друго. Преценката за това следва да се извърши към момента на обособяването на помещението като такова. От заключението на СТЕ се установява, че по първоначалния проект тази изба изобщо не е била предвидена. Обособена е в последствие, като според показанията на св. Г., кредитирани от съда, това е станало в периода 2006-2007г., когато Н. и съпругът и сложили врата на помещението, поставили плочки, тоалетна чиния, бойлер и малка мивка. Според изложеното от свидетелка, Н. си направила тоалетната защото на този /приземния/ етаж мъжът и поправял коли в гаража и не искал „да тича до четвъртия етаж за да отиде до тоалетната или за да си измие ръцете“. Изложеното от свидетелката кореспондира на заключението на СТЕ от 01.07.2020г., прието в първата фаза на делбата, според което към момента на огледа единствено гараж №2, ползван от Н. е с довършителни работи-устроен е като стая за живеене, а останалите два гаража се ползват като складове за съхранение. Предвид което съответен на доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 98 ал. 2 т. 1 от Наредба № 7/22.12.2003г. е неприложима тъй като процесната изба и към момента на възникване на етажната собственост не е обща част, а обособен санитарен възел, използван само от съделителката П. и без противопоставянето до онзи момент от другите съделители.

Не се констатира разрешението на въззивния съд във връзка с поставения втори въпрос да е в противоречие с посоченото от касаторките решение №91 от 20.06.2017г. на ВКС по гр. д. № 4198/2016 г., I г. о., ГК според което към извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК съдът пристъпва когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в т. 5 на ППВС № 7/1973г.: когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или съделителите са направили с отделен дял подобрения на значителна стойност; при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделителите, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. За да разпредели процесната изба на Н. П. въззивният съд е съобразил посочените критерии, а именно: изложил е, че действително възложения в полза на съделителя А. Х. дял е с най - ниска стойност, но тя е получава най - голяма по площ изба в сутеренния етаж спрямо другите съделителки; отчетено е фактическото ползване на обектите в сградата, включително и по отношение процесната изба №4, която е ползвана от съделителката П. през последните петнадесет години, при отчитане на извършените от нея подобрения. Изложи е, че отношенията на съделителката П. с другите съделителки са влошени, като това е провокирало страните да инициират съдебно производство за извършване на съдебна делба, и предвид съществуващото неразбирателство между тях е неприемливо избата да се предоставя за общо ползване.

По изложените съображения не са се установява наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. Решението не е очевидно неправилно по смисъла на предл. 3 от цитираната разпоредба. За да е налице такъв порок като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Касае се за квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Няма вероятност решението да е нищожно. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание.

В обобщение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Предвид изхода на спора, разноски за касаторите не се следват, но те следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. с еврова равностойност 766, 94 евро.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №156/18.06.2025г. по в. гр. д. №165/2025г. на Смолянския окръжен съд.

ОСЪЖДА А. Т. П., ЕГН [ЕГН] и А. М. Х., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Н. А. П., с ЕГН [ЕГН], сумата от 766, 94 /седемстотин шестдесет и шест евро и 94 евроцента/ евро, представляваща евровата равностойност на заплатения адвокатски хонорар от 1 500 лв. за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: