ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3176

София, 12.06. 2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18.03.2026 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 4629 /2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „О. Б. Б. АД (нататък и ОББ АД) срещу въззивно решение № 75 /22.05.2025 г. по в. гр. д. № 49 /2025 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 19 /10.01.2025 г. по гр. д. № 2446 /2023 г. на Видинския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя ОББ АД иск с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу А. Н. Я., В. В. О. и О. Я. П. за обявяване за недействителен по отношение на кредитора на договор за прехвърляне на недвижим имот, с който А. Н. Я., действаща лично и като законен представител на малолетното си дете В. В. О. са продали на О. Я. П. апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на етаж, ап. № , десен, с идентификатор, със застроена площ кв. м.

Ответниците по жалбата и по иска А. Н. Я., В. В. О. и О. Я. П. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима, подадена е в установения срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е приел, че във въззивната инстанция страните не спорят по установената от РС-Видин фактическа обстановка, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съдът препраща към мотивите на РС-Видин, като по този начин те стават част от правните съждения на въззивното решение.

Въззивният съд е изложил следните правни изводи:

Разглежданият иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

За уважаването му е необходимо ищецът да докаже, че е кредитор на ответника; че със сделката, която иска да бъде обявена за недействителна, същият е увреден и, в случай че сделката е възмездна, че приобретателят по тази сделка е знаел за увреждането.

От данните по делото се установява наличието на първата предпоставка, а именно, че ищецът (ОББ АД) е кредитор на продавачите А. Н. Я. и В. В. О., като наследници на В. О. Я. - солидарен длъжник по приложените договори за банков кредит (посочени са три договора за банкови кредити – овърдрафти револвиращи банкови кредити (кредитни линии), сключени между ищеца „ОББ“АД, „АРИСТА 2017-М“ ООД-кредитополучател, В. И. К. - съдлъжник и В. О. Я. (праводателят на първите двама ответници) – съдлъжник.

По делото не е спорно, а и от приложеното удостоверение за наследници се установява, че А. Н. Я. и В. В. О. са законни наследници - съпруга и син на починалия на 12.11.2022г. В. О. Я., който е съдлъжник по посочените договори за кредит.

Наличието на парично вземане на ищеца (ОББ АД) - кредитор към предявяване на исковата молба се установява от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която въззивният състав цени като компетентно изготвена и обоснована. От заключението на експертизата въззивният съд приема за установено, че вземанията на ищеца към първите двама ответници към датата на депозиране на исковата молба - 06.12.2023 г. са в размер на: 213 425.57 лева по първия кредит, 884 574.18 лева по втория и 903 287.62 лева по третия (общият размер на кредитите е над два милиона лева).

Предвид изложеното неоснователно се явява възражението на въззиваемите - ответниците, че ищцовата банка не е кредитор с установено вземане.

Въззивният състав приема, че в случая не е налице втората предпоставка, а именно процесната сделка за покупко-подажба, сключена между ответниците, да уврежда кредитора-въззивника или да затруднява възможността му да се удовлетвори от имуществото на длъжниците-първите двама ответници, т. е. да накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл. 133 ЗЗД/.

За този извод въззивният състав е изложил следните мотиви:

Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които има еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.

Върху процесния имот е имало учредени две договорни ипотеки от първата ответница А. Н. Я. - ипотекарен длъжник и починалия В. О. Я. - съдлъжник и ипотекарен кредитор в полза на кредитора „Ю. Б. АД за обезпечение на получени кредити от „АРИСТА-2017 М“ООД - кредитополучател. Следователно кредиторът „Ю. Б. АД се явява привилигирован кредитор по смисъла на чл. 136, т. 3 и чл. 173 от ЗЗД с право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той, т. е налице са законни основания изключващи общото правило на чл. 133 от ЗЗД.

Видно от нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот, с който е извършена процесната сделка (за която се иска да бъде прогласена за относително недействителна) първите двама ответници при продажбата на процесния имот не са получили цената, а тя е платена от купувача на привилигерования кредитор „Ю. Б. АД, съгласно издадена от последния Банкова референция от 15.05.2023г. който е удовлетворил частично паричното си вземане към тях. Т.е продажбата е извършена със знанието и съгласието на този обезпечен с ипотеката кредитор, който е получил и продажната цена. Следва да се отбележи, че ипотеката е учредена за обезпечение вземанията на кредитора „Ю. Б. АД преди възникване на вземанията на въззивника – ищеца (ОББ АД).

По делото не е спорно, че въззивникът-ищецът не е бил привилигирован кредитор по чл. 136, т. 3 от ЗЗД. При това положение не е можел да се конкурира с обезпечения кредитор „Ю. Б. АД за удовлетворяването си от процесния имот.

С цената, получена при процесната сделка са погасени задълженията на продавачите като наследници на кредитополучателя към привилегирования кредитор, поради което не може да се приеме, че тези действия имат увреждащ характер.

Така въззивният състав е приел, че въззиваемите - ответниците не са увредили въззивника - ищеца с извършване на процесната сделка, тъй като като необезпечен кредитор (ищецът ОББ АД) не е имал правото да се удовлетвори от процесния имот преди привилигерования ипотекарен кредитор („Ю. Б. АД) дори и имотът да беше продаден на публична продан след образувано изпълнително производство.

Съдът намира, че от страна на въззивника - ищеца, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, не е доказана и третата предпоставка за уважаване на иска - знание на купувача О. Я. П., че със сключената сделка за покупко-продажба се уврежда настоящия въззивник в качеството му на кредитор на първите двама ответници.

За този извод въззивният състав е изложил следните мотиви:

Съгласно трайната практика на ВКС, когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД /решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., докладчик председателят С. Ц./.

Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Видно от приложеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № АО-01-АУ-12- 67/05.06.2024г. за О. Я. П.- купувач по процесната сделка за покупко-продажба не се установява между същия и първите двама ответници наличието на презумираната родствена връзка. Следователно в процесния случай не намира приложение презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

От страна на въззивника-ищеца не са ангажирани други доказателства от които да се формира извод за знание на купувача - третия ответник, че със сключването на сделката с първите двама ответници се цели увреждане на въззивника - ищеца като техен кредитор.

Презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е установена само по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника и не се прилага разширително. За всички останали лица, ако те добросъвестно са придобили възмездно преди вписването на исковата молба по реда на чл. 135 от ЗЗД, недействителността не засяга правата, придобити от тази възмездна сделка /решение № 50 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5417 /2007 г., IV г. о. /.

С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивника са неоснователни. Несъгласието на жалбоподателя с изводите на първоинстанционния съд не се отразява върху правилността на решението. Решението на РС-Видин е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решението следва да се потвърди.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по изведения от касационния жалбоподател ОББ АД процесуалноправен въпрос: Съществува ли задължение за съда да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства?

Въпросът е по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК.

Въпросът е обуславящ. Той е свързан с довод в касационната жалба, че изводът на въззивният съд, че не е доказана третата предпоставка за уважаване на иска – знанието на О. Я. П. – купувач по процесната сделка, че със сключената сделка – покупко – продажба се уврежда интересът на ОББ АД, в качеството му на кредитор на първите двама ответници е постановен в нарушение на процесуалните правила и е необоснован.

Както е посочено по-горе за мотивите му – въззивният съд е приел, че по делото не е доказано, че между О. Я. П. и първите двама ответници е налице презумираната (в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД) родствена връзка. Следователно в процесния случай не намира приложение презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

В касационната, както и във въззивната си жалба, ОББ АД е навел довод, че от обсъденото удостоверение се установява, че О. Я. П. е бил баща на покойния длъжник В. О., а от представеното с исковата молба удостоверение за наследници, се установява, че първите двама ответници са съпруга и син на В. О., т. е., че третият ответник О. Я. П. е свекър и дядо на първите двама ответници А. Я. и В. Я..

Въпросът е разрешен в противоречие с установената съдебна практика, отразена в посочените от касационния жалбоподател съдебни решения на ВКС, която дава положителен отговор на поставения въпрос, между които:

решение № 589/ 29.06.2010 г. по гр. д. № 1359 /2009 г. на I г. о., решение № 60250/02.11.2021 г. по гр. д. № 195 /2021 г. на IV г. о. (в това решение е обобщена установена съдебна практика на ВКС), решение № 266 /29.06.2011 по дело № 1058/2010 на I г. о., решение № 173 /06.11.2020 г. по гр. д. № 4404 /2019 г. на III г. о. (в това решение е обобщена установена съдебна практика на ВКС), решение № 80 /02.06.2020 г. по гр. д. № 4031 /2019 г. на IV г. о., решение № 28 /18.04.2019 г. по гр. д. № 2014 /2018 г. на IV г. о. (в това решение е обобщена установена съдебна практика на ВКС).

С това е осъществено основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 75 /22.05.2025 г. по в. гр. д. № 49 /2025 г. на Видинския окръжен съд.

Указва и дава възможност на „О. Б. Б. АД в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 25.10 евро, като и указва, че в случай, че в определения срок не представи доказателства за заплащане на държавната такса, производството по делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това без държавната такса да е платена.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.