Особено мнение на съдия Атанас Семов

по Определение от 16 юни 2026 г. по к. д. № 11/2026,

София, 16 юни 2026 г.

Гласувах против диспозитива на Определение по допустимостта на искането, по което е образувано по к. д. № 11/2026, тъй като смятам искането за недопустимо като неизпълняващо изискването на чл. 150, ал. 2 от Конституцията оспореният пред КС закон да е „приложим по конкретното дело“ пред сезиращия съд.

Внесеното искане не отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 3 ПОДКС във връзка с чл. 150, ал. 2 от Конституцията за аргументирана преценка на приложимото право относно последиците от действието на правото на Европейския съюз, тъй като доколкото изобщо е направено изложение относно правото на Европейския съюз, то е очевидно невярно.

Смятам, че сезиращият съд не е установил дали оспорената разпоредба е годна за прилагане по главното дело пред него, тъй като твърди единствено, че „оспорената разпоредба на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е национална правна норма, която не попада в обхвата на компетентността на Съюза /…/ и не представлява мярка по прилагането на правото на ЕС“. Конституционният съд обаче е посочил ясно: „…Отсъствието на ясни изводи за приложимото право, в частност относно правото на Европейския съюз, /…/ обосновава недопустимост на искането.” (Определение № 2 от 13. 3. 2024 г. по к. д. № 8/2024).

I. Относно дължимата от сезиращ съд аргументирана преценка на приложимото по главното дело право

Според постоянната практика на Конституционния съд изискването за „аргументирана преценка на приложимото право, включително относно последиците от действието на правото на Европейския съюз, когато оспорената разпоредба или акт е в приложното му поле“ е условие за допустимостта на искане, внесено от съд на осн. чл. 150, ал. 2 от Конституцията (виж Определение № 5 от 2024 г. по к. д. № 12/2024 г., Определение № 2 от 2024 г. по к. д....