ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1774 [населено място], 16.06.2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 382/2026 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД „Евроинс“ АД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 191 от 19.11.2025 г. по в. гр. д. № 284/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 454 от 11.06.2025 г. по гр. д. № 1437/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, като краен резултат е осъден настоящият касатор да заплати на З. Х. Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.03.2022г. до окончателното изплащане, които вреди се изразили в болки, стрес и страдания вследствие на претърпяно ПТП на 02. 02. 2022 г. между [населено място] и [населено място], област Бургас, причинено от водача на застрахования при ЗД „Евроинс“ АД автомобил - Г. Г., както и за имуществени вреди над сумата от 2 765,66 лв. до присъдения размер от 5 531,32 лв., вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2023г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно и необосновано в обжалваните части. Изразено е несъгласие с приетата от съда неоснователност на възражението за съпричиняване поради непоставен предпазен колан от пострадалия ищец. За неотчетено е посочено и обстоятелството, че пострадалият е приел да се придвижва с автомобил, въпреки че е бил наясно с техническата му неизправност - неподготвен за зимни условия, което в съвкупност с непоставения предпазен колан обуславя съпричиняване от 50 %.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си ?“;

2. „Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ?“;

3. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна ?“.

За обосноваване на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е посочена следната практиката на касационната инстанция: по въпрос № 1 – т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Определение № 157 от 01.04.2019 г. по гр. д. № 3565/2018 г. на ВКС, I г. о. и Определение № 10 от 03.01.2025 г. по т. д. № 1612/2024 г. на ВКС, I т. о.; по въпроси № 2 и № 3 - т. 1 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът З. Х. Д., в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира следното по приложното поле на касационното обжалване:

Поставените в изложението въпроси са насочени единствено срещу извода на съда за неоснователност на поддържаното и във въззивното производство възражение за съпричиняване, във връзка с което съставът на АС-Бургас след обсъждане и собствен анализ на приетите по делото доказателства е приел за установен следният механизъм на ПТП: На 02.02. 2022 г., около 10 ч., лек автомобил марка „Опел“, модел „К.“, управляван от Г. К. Г., се движел по път № 7305, в участъка между [населено място] и в посока към [населено място]; В същия на предната седалка пътувал ищецът З. Х. Д.; Пътната настилка била заснежена и хлъзгава; На около 2 км. след [населено място] автомобилът навлязъл в десен завой със скорост от 48 км/ч - по-висока от критичната за конкретните пътни метеорологични условия от 42 км/ч.; Поради възникналата центробежна сила автомобилът занесъл наляво; За да овладее управлението, водачът му задействал спирачната система и завъртял волана надясно; Предните и задните гуми на автомобила били с различно сцепление и това предизвикало завъртането му по часовниковата стрелка, като той се насочил неуправляваемо към металната предпазна ограда; Последвал сблъсък на предната дясна част на автомобила в първия елемент на оградата, който се разрушил, след което автомобилът излязъл от пътя вдясно, придвижил се е по инерция напред покрай бетонираната канавка, където след около 18 метра спрял движението си; При така настъпилото ПТП пострадал ищецът З. Д..

Въз основа на заключението на приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза е прието за установено, че ПТП-то е в причинна връзка с недостатъчната квалификация на водача на автомобила в зимни условия - управление с несъобразена по-висока от критичната скорост, с което е допуснал загуба на напречната устойчивост на автомобила и неправилна реакция след занасянето му - следвало е да не ползва спирачната система, а да се опита да овладее управлението само с волана.

От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, е установено, че уврежданията са били получени вътре в автомобила като последица от удар в твърди, тъпи предмети - резултат от директен удар на капачката в арматурното табло, при което се е получило счупване на капачката; Силата на удара се предала по оста на бедрената кост, при което се е получило многофрагментно открито счупване на бедрена кост и фрактура на таза - пубисни кости; разкъсно-контузна рана на десен клепач; разкъсно-контузна рана в областта на дясна зигоматична кост; разкъсно-контузна рана по дорзалната част на лява ръка със засягане на екстензори на II и IV пръст; разкъсно-контузна рана на дланта.

За да приеме за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с твърдения, че ищецът е нарушила правилата за движение по пътищата, като не е ползвал предпазен обезопасителен колан, а също и с това, че въпреки, че е бил наясно с техническата неизправност на автомобила - същият не е бил подготвен за зимни условия, е приел да се придвижва с него, Апелативен съд – Бургас, въз основа на събраните по делото доказателства и основно от разпита на водача Г. К. е установил, че ищецът е бил без поставен предпазен колан. Според вещото лице, изготвило заключението по възложената авто-техническа експертиза, силният удар в десния крак би се получил и при поставен обезопасителен колан. Акцентирано е на поясненията на експерта в съдебно заседание, според които предпазният колан е ефективен при челен удар; В случая обаче от действията на водача и рязкото завъртане на автомобила, от натиска на спирачките и удара, тялото на стоящият вдясно пътник (ищецът З. Д.) може да се извърти странично и тогава последвалият във вратата удар би бил директно в коляното, тъй като самият колан ограничава движенията, но лицето може да движи краката си встрани. Наред с това е обсъдено и заключението на вещото лице – медик, според което „предпазният колан може би, в известна степен, би предотвратил тежките увреждания на долния крайник“. Допълнено е, че в съдебно заседание експертът първо е изложил предположение, че най-вероятно при правилно поставен предпазен колан би се счупила само капачката и таза, а след това е изказал по-категорично становище, че в такава хипотеза, при страничния удар ищецът не би получил такова увреждане. Констатирано е, че нито в заключението, нито в съдебно заседание при приемането му вещото лице е аргументирало изводите си.

След обсъждане на експертните становища, съдът е намерил за недоказано по несъмнен начин, при условията на пълно и главно доказване, наличието на действия на пострадалия, които да са допринесли за резултата. Посочено е, че в случая едното от вещите лица е било категорично в становището си, че тежките травматични увреждания на ищеца биха настъпили дори и той да е бил с предпазен колан, докато експертът - медик не е бил последователен в застъпваната от него теза, която първоначално почивала само на предположения, а по-късно и с категоричност, което според съда, при липсата и на допълнителни пояснения как е направено това заключение, изложено за пръв път в рамките на съдебното заседание, не е достатъчно за формиране на категоричен и несъмнен извод за принос на ищеца за настъпилия вредоносен резултат поради непоставен предпазен колан.

По отношение знанието на ищеца, че автомобилът не е бил подготвен за зимни условия, но въпреки това е поел риска да се качи и вози в него, съдът е приел, че обективният факт на знание на увредения, че автомобилът е бил с летни гуми, не обуславя основателност на възражението за съпричиняване. Акцентирано е на установеното от експерта, че водеща причина за пътния инцидент е управлението на автомобила с несъобразена скорост и неправилната реакция на водача. С оглед на това е прието, че не е налице изискуемата от закона връзка между поведението на ищеца в посочения аспект и полученото от него увреждане.

При съобразяване на тези мотиви настоящият състав на ВКС намира, че поставените въпроси не предпоставят искания достъп до касационно обжалване.

Относим към правомощията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност във връзка със становищата и възраженията на страните, първият въпрос е обоснован с твърдения за неправилно възприемане от съда на заключенията на вещите лица, което обаче се преценява при постановяване на решението по чл. 290 ГПК, т. е. при допуснат касационен контрол. Въпросът не изхожда от пропуск на решаващия съд да обсъди конкретно посочено доказателство или възражение на страна по делото, а обективира несъгласието на касатора с направения след анализ на релевантните за спора доказателства извод за недоказаност на възражението за съпричиняване, което препятства достъпа до касационна проверка.

Вторият въпрос – за правомощията на въззивната инстанция по смисъла на чл. 269, изр. 2 ГПК, е общ и теоретичен, поради което не удовлетворява общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК – да изхожда от решаващ за конкретния правен спор извод на въззивния съд, съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК.

Последният трети въпрос е обоснован с твърдението на касатора за несъобразяване от въззивния съд на вмененото му с т. 1 и т. 3 на ТР № 1 от 9.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС задължение за служебно събиране на доказателства в случай на служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В тази връзка се сочи, че при установена непълнота на доказателствата (необходимост от допълнителни пояснения) въззивният съд не е упражнил правомощията си по службно назначаване на допълнителна експертиза. Тук следва да се отбележи, че решаващ за приетата неоснователност на възражението по чл. 51, ал. 2 ГПК е изводът на съда за непроведено от ответника пълно и главно доказване на фактическите твърдения, на които е основан приносът на пострадалия ищец, което е различно от непълнота на доказателствата. Освен това, „необходимостта от допълнителни пояснения“ решаващият съд е използвал като израз при съпоставянето на заключението на вещото лице – медик със заключението и категоричното становище на експерта, изготвил САТЕ. Не на последно място, не са налице предпоставките, посочени в цитираното тълкувателно решение, за служебно събиране на доказателства от въззивния съд, доколкото по делото липсват данни за приложена от въззивния съд за пръв път императивна материалноправна норма или въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, от което да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. С оглед на това, и този въпрос не е годен да предпостави искания касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 191 от 19.11.2025 г. по в. гр. д. № 284/2025 г. на Апелативен съд – Бургас в обжалваните части.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.