4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1766

[населено място], 16.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретар И. А. като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 537 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 47 ЗАрб.

Предявени са искове от Я. П. Б.-Р., П., М., Б. и А. С. Р., последните трима действащи със съгласието на своята майка Я. Р., за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 953/14.07.2011 г. по в. арб. д. № 953/2011 г. по описа на арбитър Г., постановено срещу солидарно задължените Я. Р. и С. Р., наследен от останалите ищци през 2020 г. Заявява се в исковата молба, че арбитражното решение не било съобщено на Я. и С. Р., а те получили единствено покани за доброволно изпълнение. След смъртта на Р. наследниците му не били конституирани по образуваното пред ЧСИ Б. изпълнително дело и не им били връчени покани за доброволно изпълнение. Твърди се, че арбитражното решение е нищожно на основание чл. 19, ал. 2 ГПК, тъй като едната страна по него има качеството потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП. Ищците считат, че разпоредбата на §26 ПЗР на ЗИДЗМТА е противоконституционна, тъй като засяга устоите на правовата държава. Сочат, че разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗАрб. е процесуална и като такава има действие занапред.

В предоставения срок е подаден отговор от „П. К. Б. ЕООД, с който исковата молба се оспорва като недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗАрб. и срещу страна, която не е пасивно процесуално легитимирана. Представят се доказателства. Претендира се присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото приема следното:

Производството за отмяна на арбитражно решение, респ. за нищожност на арбитражно решение се предопределя от производството пред арбитражния съд, поради което страни пред Върховния касационен съд могат да са единствено лицата, които са страни в арбитражното производство. Извършените прехвърляния на вземанията след приключване на арбитражното производство не обвързват съда /решение № 9/24.10.2002 г. по конст. д. № 15/2002 г. на Конституционния съд на РБ/. В случая страни по арбитражното производство са Я. Б.-Р. и С. Р., от една страна, и „П. К. Б. ЕООД, от друга. Възражението за липса на пасивна процесуална легитимация се явява неоснователно.

По делото не се спори, а това се установява и от приетите доказателства, че С. Р. и Я. Б.-Р. са получили покани за доброволно изпълнение изх. № 18999/06.03.2013 г. и изх. № 19000/06.03.2013 г. по изп. дело № 20138380401740 на ЧСИ рег. № 838. Същото е образувано по изпълнителен лист, издаден на въз основа на постановеното от арбитър Г. арбитражно решение № 953/14.07.2011 г. по в. арб. д. № 953/2011 г. още през 2013 г. Установява се и, че от 2013 г. длъжниците са започнали да изплащат суми за погасяване на солидарните си задължения срещу „П. К. Б. ЕООД. Тези факти мотивират съда да формира извод, че подадената на 10.03.2026 г. искова молба се явява депозирана извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗАрб. и е недопустима, доколкото длъжниците очевидно са били в известност за постановеното арбитражно решение, дало основание за извършените от тях плащания в рамките на образуваното от ЧСИ изпълнително производство. Без значение за този извод се явява обстоятелството, че част от ищците, наследници на С. Р., не са били конституирани в изпълнителното производство, тъй като те се явяват обвързани от извършените от техния наследодател правни действия, респективно са наследили неговите задължения.

Действително със Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр. 8/2017 г.) е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, като е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а с § 8, т. 5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл. 47 ЗАрб., като е създадена ал. 2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. ВКС следва да е сезиран в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗАрб. с иск за прогласяване на нищожност по чл. 47 ЗАрб. Предвид разписаното в § 26 ПЗР на ЗИДЗМТА /ДВ, бр. 63/01.08.2025 г., в сила от 01.08.2005 г./ иск за нищожност на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на изменението, може да бъде предявен до изтичане на срока по чл. 48, ал. 1 ЗАрб. Сочената разпоредба предвижда 3-месечен срок от деня, в който молителят е получил решението. Нормативната промяна е мотивирана от законодателя с преклузивния характер на срока, който изначално погасява самото право да се иска отмяна пред Върховния касационен съд, съответно пропускането му превръща решението в окончателно и неатакуемо. Другото съображение е принципната забрана за обратно действие поради опасността от правна нестабилност, както и защита на добросъвестните страни - търговците, които вече са се сдобили с влязло в сила решение и са предприели действия по изпълнението му. В допълнение е съобразена и бързината, с която се характеризира арбитражното производство, която би се обезсмислила с премахване или удължаване на срока по чл. 48, ал. 2 ЗАрб. за стари решения.

По изложените съображения следва да се отмени определението за даване ход на делото по същество и производството да бъде прекратено, доколкото подадената искова молба се явява недопустима, като подадена след тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗАрб.

При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 100 евро

Така мотивиран Върховният касационен съд, ТК, I т. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година, с което е даден ход на делото по същество.

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 537/2026 г. на ВКС, ТК, I т. о.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Я. П. Б.-Р., П., М., Б. и А. С. Р., последните трима действащи със съгласието на своята майка Я. Р., да заплатят на „П. К. Б. ЕООД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 100 евро.

Определението може да бъде обжалвано пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.