ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3297

Гр. София 17.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 1733 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. С., чрез особен представител адв. Ц., срещу въззивно решение № 1367 от 16.12.2025 г., постановено по гр. д. № 2043/2025 г. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 2851 от 25.07.2025 г. по гр. д. № 6126/2024 г. на Районен съд – Варна и производството е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на съществени процесуални правила – основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за разглеждане на спора по същество.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, приподписана от особения представител, както и в изготвената от адв. Ц. касационна жалба, се сочи да е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При твърдения за решаване на делото в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, се поставя въпросът, налице ли е пълен обективен и субективен иднетитет между дела за непозволено увреждане между същите страни и за същия деликт, но образувани по искове за поправяне на вреди, причинени в различни, последователни периоди от време. Наред с посочения правен въпрос се твърди и наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът по касация Министерство на правосъдието в срока...