Р Е Ш Е Н И Е

№ 388

гр.София, 17.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Яна Вълдобрева

при секретаря Т. С. и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 168/ 2026 г., за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1321/ 17.03.2026 г., постановено по настоящето дело, по жалба на А. Б. А. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 215 от 02.10.2025 г. по гр. д.№ 13/ 2025 г., в частта му, в която е определен режим на лични отношения на бащата Ц. П. Г., ЕГН [ЕГН] с детето И. Ц. П., ЕГН [ЕГН], а именно: всяка първа и трета събота от месеца за периода от 09:00 ч. до 18:00 ч., като срещите между бащата и детето се осъществяват в [населено място].

Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса „До каква степен трябва да е очертан режимът на лични отношения между родител и дете и необходимо ли е да се предвиди преходен период, когато връзката между родител и детето е била прекъсната за един значителен период от време?“.

Според установената съдебна практика /срв. решения на ВКС, ІV г. о. по гр. д.№ 1395/ 2020 и гр. д.№ 85/ 2021 г./, режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59 ал. 3 СК, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, включително и предписание на други подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59 ал. 8 СК, когато това е необходимо. Осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото не живее, никога не е в негова вреда, стига поведението на родителя да не е рисково. Казаното се отнася и за случаите, когато между родителя и детето е налице отчуждаване, като тогава задължително в интерес на детето е предприемане на действия по възстановяване на връзката с родителя, но без принуда за децата и при установяване на причината за прекъсване на връзката, както и съобразяване на евентуални рискове от осъществяването на лични контакти. Мерките на лични отношения с родителя, при когото детето не живее, трябва да са практически осъществими и при необходимост да е възможно да бъдат принудително изпълнени по реда и със способите, предвидени в ГПК. Съдът е в правото да постанови осъществяването на личните отношения на определено място, както и в присъствието определено лице, което ако не е конкретно посочено от съда, да е достатъчно определяемо, като бъде ясно постановено в този случай кой ще го определи.

Въззивното решение не е съобразено с тази практика, поради което по отношение на него е налице касационното основание по чл. 281 т. 3 пр. 1 ГПК. Това налага отмяната му, а делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция на основание чл. 295 ал. 1 изр. 2 ГПК.

По делото е установено, че А. Б. А. и Ц. П. Г. са родители на детето И. Ц. П., родено на *. Към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд то посещава редовно детска градина „Знаме на мира“ - [населено място] /втора възрастова група в детската градина през учебната 2023 - 2024 г./ и успешно усвоява образователното съдържание по всички образователни направления. Посещава групови сесии по психомоторика, предоставяни в детската градина и школа по балет към Народно читалище „Развитие-1869“ – [населено място]. Редовно участва в конкурси, за което са й издавани грамоти. За детето се грижи майката с помощта на вуйчото и бабата на детето, те го водят и прибират от детската градина. Бащата не търсил информация относно детето от учителката в детската градина, нито търсил контакт с нея или колегите й. Майката се грижела самостоятелно за детето /след раздялата им с бащата през декември 2022 г./, за емоционалното и здравословното му състояние и правела всичко необходимо за отглеждането му. Бащата не участвал в грижите за детето и не плащал издръжка. Преди раздялата му с майката той не е оставал сам с детето, емоционална връзка на детето с бащата била прекъсната, И. не задавала въпроси за баща си. От края на 2023 г. бащата заживял на семейни начала със свидетелката К. С. в негово жилище в [населено място] заедно с двете деца на свидетелката. Ц. Г. имал отличен контакт с децата на С., те го обожавали. Опитите му да комуникира с А. А. по повод възстановяване на контактите му с И. останали без резултат. А. А. работи в община В. и на непълно работно време като „продавач“ при „Ико 2009“ ЕООД с общ месечен доход около 1 200 лв, а бащата работи в „Технически компоненти България“ ЕООД при възнаграждение около 1 100 лв. на месец. Ц. Г. е лекуван е в ЦПЗ – Враца три пъти от 05.09.2022 г. до 20.09.2022 г. с остро полиморфно психотично разстройство, от 21.09.2022 г. до 20.10.2022 г. със същата диагноза и от 01.12.2022 г. до 22.12.2022 г. с диагноза параноидна шизофрения. При него е налице /според приетото по делото експертно заключение/ параноидна шизофрения – пристъпно протичане, с начало на заболяването 2022 г. Той не приема предписаните му медикаменти за терапевтично лечение на това заболяване, по негова преценка те не му били необходими, поради което е налице опасност от рецидив и влошаване на психичното му състояние. Необходимо е състоянието му да се следи от специалист - психиатър, но той не бил съгласен с това. Спонтанна ремисия можело да се приеме, ако е изминал период от три години от последния пристъп на заболяването. Ако бащата е сам с детето в момент на епизод, безопасността на детето не е гарантирана.

При тези фактически констатации неправилен е изводът на въззивния съд, че не било необходимо срещите между бащата и детето да се провеждат в присъствието на друго лице. Както е изяснено в отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото не живее, никога не е в негова вреда, но поведението на родителя трябва да не е рисково. В случаите, когато между родителя и детето е налице отчуждаване, интересът на детето изисква предприемане на действия по възстановяване на връзката с родителя, но без принуда за децата и при установяване на причината за прекъсване на връзката, както и съобразяване на евентуални рискове от осъществяването на лични контакти. Въззивният съд не е съобразил, че към момента на раздялата на родителите И. е била на три години и че от този момент на практика не е контактувала с баща си. Без значение каква е причината за това, но детето практически не познава баща си и не задава никакви въпроси за него, според свидетелските показания. Определянето на режим на лични отношения на дете, ненавършило 7 години, с родител, когото то не познава, в отсъствието на лице, което да внушава сигурност и спокойствие на детето, явно противоречи на неговия интерес. Контактите първоначално следва да се осъществяват при условия, в които детето няма да бъде стресирано, ще има възможност да се адаптира към новите обстоятелства и да изгради емоционална връзка с родителя, който до момента е непознат за него. Едва след изтичане на този преходен адаптивен период контактите между баща и дъщеря могат да се осъществяват без присъствието на трето лице, като се създаде възможност за пълноценното им общуване. На майката следва да се обърне внимание, че независимо от отношението й към бащата на детето, тя следва да се съобрази с интереса на последното да познава и общува и с двамата си родители. Като единствен реален авторитет в живота на детето до този момент, тя следва да съдейства за изграждане на емоционална връзка между детето и бащата, саботирането на този процес може да е основание режимът на упражняване на родителските права и лични контакти да бъде изменен.

При определяне на режима на лични отношения между бащата Ц. и детето И. следва да се съобрази още, че бащата живее в различно населено място /гр.В./ от майката и детето /гр.В./. Детето е в предучилищна възраст, предстои му постъпване в първи клас. Следва да се отчете и обстоятелството, че бащата е диагностициран с „параноидна шизофрения“, не приема предписаната му медикаментозна терапия и състоянието му не се следи от специалист психиатър и че в момент на епизод безопасността за детето, в случай на контакт с него в такъв момент, не може да бъде гарантирана. Вещото лице обаче заключава, че период от три години без пристъпи на заболяването би представлявал спонтанна ремисия. Към настоящия момент този период е изтекъл, но на бащата следва да се обърне внимание, че неспазването на предписанията за лечението му, евентуално довело до рецидив на заболяването, е основание за изменение на режима на лични контакти между него и детето. При съвкупното обсъждане на тези обстоятелства съдът приема, че първоначално срещите между бащата и детето не могат да се осъществяват без присъствието на доверен на детето човек или с преспиване при бащата в друго населено място, но че няма основание този режим да бъде осъществяван до навършване на пълнолетие на детето. При съдействието на майката, за период от шест месеца е възможно да се изгради стабилно отношение на детето към бащата, след което контактите да се осъществяват без присъствието на трето лице и за повече време, а след изтичането на още шест месеца да бъде изградена такава емоционална връзка между баща и дъщеря, която да позволи вземането на детето от бащата с преспиване.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Врачански окръжен съд № 215 от 02.10.2025 г. по гр. д.№ 13/ 2025 г., в частта му, в която е определен режим на лични отношения на бащата Ц. П. Г., ЕГН [ЕГН] с детето И. Ц. П., ЕГН [ЕГН] всяка първа и трета събота от месеца за периода от 09:00 ч. до 18:00 ч., като срещите между бащата и детето се осъществяват в [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Ц. П. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.*, ап.*, с детето И. Ц. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] както следва:

За период от шест месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, бащата ще може да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца за периода от 15:00 ч. до 18:00 ч., като срещите между бащата и детето се осъществяват в [населено място] в присъствието на майката или на посочено от нея лице;

След изтичане на шест месеца от датата на влизане на решението в сила бащата ще може да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца за периода от 10:00 ч. до 18:00 ч., като срещите между бащата и детето се осъществяват в [населено място], като взема детето от местоживеенето му и го връща в него;

След изтичане на една година от влизане на решението в сила бащата ще може да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, за периода от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, като взема детето от местоживеенето му и го връща в него; петнадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката А. Б. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] като взема детето от местоживеенето му и го връща в него; Коледните и Новогодишни празници през нечетните години /от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 ч. на 26.12. и от 14:00 ч на 31.12. до 18:00 часа на 01.01./, като взема детето от местоживеенето му и го връща в него; Великденските празници през четните години /от 10:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя/, като взема детето от местоживеенето му и го връща в него; за рождения ден на детето /*/ и за рождения ден на бащата /*/, ако детето не е ангажирано с учебна дейност, от 13:00 часа до 17:00 часа, като взема детето от местоживеенето му и го връща в него.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: