ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3274

София, 17.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 3252/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. П. М., И. М. М. и П. М. М., чрез адв. Е. М. и М. М., срещу въззивно решение № 120 от 20.05.2025 г. по в. гр. д. № 497/2024 г. на Окръжен съд – Враца, с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от М. А. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Община Враца, че ищецът /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Л. П. М., И. М. М. и П. М. М./, е собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в [населено място], В. лозя, местност „Г. К.“, с площ от 27 459 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, при описани граници.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, по които се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: 1. „преди отразяването на имота в кадастралната карта, същият представлява ли обособен обект на правото и върху него може ли да бъде осъществено владение от страна на ищеца?“; сочи се противоречие с ТР № 8/23.02.2016 г....