ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3269

гр. София, 17.06.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 1847 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. И., чрез пълномощник адв. Н. И. от АК - В. против въззивно решение № 2/05.01.2026 г. постановено по в. гр. д. № 2316/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е потвърдено решение № 2039/05.06.2025 г. по гр. д. № 14816/2024 г. на Районен съд - Варна, в частта с която е отхвърлен предявеният от Н. Г. И. срещу Р. Д. Д., иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за сумата от 10500 евро, дължимо за периода от 15.03.2019 г. до м. април 2023 г. договорно възнаграждение по чл. 4, ал. 1 от договор за заем от 14.03.2019 г., като погасен по давност.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за погасителната давност на договорното възнаграждение по чл. 4, ал. 1 от договор за заем от 14.03.2019 г., в противоречие със задължителната практика на ВКС.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. „Дали възнаграждението, което е договорено между страните по безсрочен договор за заем е възнаградителна лихва с периодичност на плащането, което е свързано с тригодишна давност на...