Определение №3189/14.06.2026 по гр. д. №1676/2026 на ВКС, ГК, III г.о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3189

София, 14.06.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1676 по описа за 2026 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. Г.– Р. срещу решение № 1107/15.09.2025г. по в. гр. д. № 1792/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, с което, при промяна на правната квалификация, е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на касатора срещу А. Н. Р. за присъждане на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД на сумата 60 000 лева – обезщетение за извършване на подобрения в личен на ответника имот.

Касаторът обжалва решението като неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя като разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС въпросът за обогатяването по чл. 59 ЗЗД и кога е налице такова. В касационната си жалба се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение във връзка с приетото в него относно личния характер на средствата, изтеглени от банкова сметка с титуляр нейната майка и вложени за подобрения, както и относно доказването на увеличената стойност на имота в резултат от извършените подобрения.

Насрещната страна по жалбата – ответникът А. Н. Р., не е депозирал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да квалифицира исковата претенция по чл. 61, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е съобразил, че ищцата е поискала присъждане на 60 000 лева, съставляващи стойността на обогатяването на ответника от извършени по време на брака им в периода май 2021 г. – юни 2022 г. конкретни ремонтни дейности /цялостна смяна на дограма; ремонт на покривното пространство с поставяне на специална капандура и обособяване в тавана на помещение за жилищни нужди; изграждане на дървен чардак, външен дървен простор, дървени парапети, балкон на таванското помещение; изграждане на външна метална стълба и метални конструкции; изграждане на В и К и топлинна инсталации и пречиствателна станция/ в личния му имот - къща в [населено място], заплащани с лични средства на ищцата от продажба на неин съсобствен имот и от изтеглен от нея потребителски кредит; целта на ремонтните дейности е била привеждането на имота в състояние, позволяващо семейството да заживее в него, което обуславяло собствения интерес на ищцата от извършване на ремонта, а предвид съдържанието на отговора на исковата молба и показанията на св. Г. М. – Г. /според които ответникът се възмущавал, че за фактически извършвания ремонт отиват твърде много средства/ липсвало съгласие от ответника за извършване на процесните ремонтни дейности.

Съдът е заключил, че при тази правна квалификация на претенцията ищцата има право на обезщетение за извършените от нея като гестор разноски за подобряване на собствения на ответника имот в негов и свой интерес, а възникването на правото по член 61, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от разместване на блага – извършването на подобренията за сметка на личното имущество на ищцата, и доброто водене на работата.

Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че: 1/ ищцата е получила 30 000 лева като цена на нейния наследствен дял от продаден на 24.09.2019г. съсобствен с майка й имот в [населено място]; 2/ сумата е постъпила по банкова сметка на името на майката на ищцата и наличността по тази сметка към 19.03.2021г. /преди началото на периода на ремонтните дейности/ възлиза на 44 929,66 лева; 3/ от 19.03.2021г. до 6.12.2021 г. ищцата е теглила многократно различни суми от тази банкова сметка и се е разплащала със съдоговорителите, на които е възложила различни ремонтни дейности, чрез банкови преводи от тази банкова сметка, както и в брой; 4/ извършените банкови преводи на суми от въпросната банкова сметка в периода 24.11.2021г. – 26.05.2022г. възлизат на 10 117 лева и 5/ според свидетелките Б. и М. ищцата плащала за ремонта с парите от имота в [населено място], защото можела да оперира със сметката на майка си. Въз основа на така приетото е направен решаващ извод за неоснователност на иска поради недоказаност на личния характер на вложените от ищцата средства за подобренията, предвид на това, че не било установено паричната наличност в банковата сметка на майката на ищцата към 19.03.2021г. да е обезпечена от припадащата се на ищцата част от продажната цена на имота в [населено място], както и с оглед приетото, че средствата от изтегления от ищцата потребителски кредит за задоволяване на нужди на семейството не съставляват лично имущество.

Настоящият състав намира да е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3то ГПК – очевидна неправилност. Прочитът на въззивното решение позволява пряка констатация за очевидната му необоснованост, доколкото при доказателствен извод, че сумата от продажбата на личен имот на ищцата е постъпила по сметка на майка й и наличността по тази сметка към началния момент на ремонтните дейности надхвърля стойността на дела на ищцата от продажната цена, решаващият правен извод за отхвърляне на иска е, че не се доказва личния характер на разплатените от тази банкова сметка за извършване на подобренията средства на стойност по –ниска от или равна на стойността на дела на ищцата от продажната цена на личния й имот.

Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, а касаторът дължи държавна такса в размер на 15 евро, защото за заплащането на разликата до пълния размер на дължимата държавна такса е освободена от първоинстанционния съд с определение № 403/ 27.05.2024г. / лист 78 от делото на САС /.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1107/15.09.2025г. по в. гр. д. № 1792/2024г. по описа на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на П. И. Г. – Р. да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за касационното обжалване в размер на 15 евро и представи вносния документ.

При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на III ГО за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 1676/2026
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Трето ГО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...