О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3375

Гр. София, 18.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.05.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1832/26 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца/ОС/ по гр. д. №329/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от В. И. /ограничено запретена, действаща със съгласие на попечителя си М. Й./ срещу касатора искове по чл. 31, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като е унищожена упълномощителната сделка по нотариално завереното пълномощно от 9.04.20 г., извършена от ищцата за продажба на наследствените й права от наследодателите й К. Ц. и И. М. и е обявен за недействителен сключеният чрез пълномощник за ищцата договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД от 15.04.20 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятна недопустимост на решение на ОС по иска с пр. осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Поставя като значими за спора следните правни въпроси от предмета му: 1. Обвързан ли е съдът от основанието и петума на исковата претенция, с която е сезиран в обстоятелствената част и петитума на исковата молба?; 2. Процесуално допустимо ли е искова претенция за нищожност на правна сделка / в случая договор за продажба на наследство/, извършена чрез мним пълномощник, която е заявена изрично като такава поради липса на съгласие, да бъде преквалифицирана по друг ред / липса на представителна власт – чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, при липса на заявяване на съответното основание и искане да бъде разгледана по този ред?; Процесуално нарушение ли представлява разглеждането на претенция на непредявено основание и на незаявен петитум предвид преквалифицирането й на правилното основание / в случая от нищожност към недействителност – чл. 42, ал. 2 ЗЗД/ във връзка с извършена от въззивния съд преквалификация?; 4.Допустимо ли е съдът да основе изводите си за уважаване на иска само на заключението на вещото лице, когато същото не отговаря по категоричен начин на поставения въпрос / в случая състоянието на ищцата към деня на упълномощителната сделка/ и същевременно е оспорено с искане за повторна експертиза, както и са налице други доказателства / св. показания/ в обратен смисъл? Касаторът намира, че тези въпроси са разрешени в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и сочат на недопустимост на въззивното решение – чл. 280, ал. 2 ГПК.

По допускане на обжалването ВКС намира следното:

За да уважи иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД и обусловения от него иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е приел, че в исковата молба ищцата И. твърди недействителност на упълномощителната сделка като се позовава и на двата възможни порока – нищожност и унищожаемост, предявявавайки искове за признаване нищожност на упълномощителната сделка и евентуално – за унищожаването й. Ищцата излага и по двата иска твърдения за трайната си невъзможност да разбира и ръководи действията си, включително при сключване на упълномощителната сделка. По иска с пр. осн. чл. 31 ЗЗД въззивният съд е приел, че ищцата страда от 1997 г. от заболяването „Параноидна шизофрения – непрекъснато протичане. Промяна на личността с интелектуален и личностен дефицит“. Заболяването й не е спорно между страните и се установява от приложената медицинска документация, изслушаната съдебно - психиатрична експертиза и решението на СГС, с което ищцата след оспорените сделки е поставена под ограничено запрещение. Според СПЕ освидетелстваната има трайно и необратимо загубени годности да разбира и ръководи действията си, да разбира смисъла и последиците им, като към момента на подписване на пълномощното тя е била с тежък, постоянен и необратим когнитивен дефицит и трайно изразена промяна на личността от шизофренен тип, което я прави невменяема. При подписване на пълномощното ищцата И. е била формално дееспособна, но поради душевната болест от която страда, не е могла да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. Затова искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е приет за основателен и упълномощителната сделка от 9.04.20 г е унищожена.

На твърденията за недействителност на упълномощителната сделка ищцата е основала твърденията си за недействителност на договора за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, доразвити в представената пред РС писмена защита. Тези й твърдения отричат представителната власт на пълномощника, съдържат отказ за потвърждаване на договора по чл. 212 ЗЗД и позоваване на недействителността му от страна на представляваната. Така според ОС правилната правна квалификация на иска е по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а не по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, респ. по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. По делото е установено, че към момента на сключване на договора по чл. 212 ЗЗД от 15.04.20 г. пълномощникът на ищцата М. А. е имал представителна власт, но тя отпада с обратна сила с унищожаването на упълномощителната сделка и предявеният иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване на недействителността на договора по чл. 212 ЗЗД е основателен и също следва да се уважи.

При тези данни неоснователно е позоваването от касатора на вероятна недопустимост на въззивното решение по иска с пр. осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД – с въззивното решение изложените от ищцата релевантни за спора по този иск факти са подведени под съответната им правна норма, като са взети предвид и указанията в ТР №5/30.05.22 г. ОСГТК и ТР №5/12.12.16 г. г. ОСГТК. В последното, т. 2 е посочено: Когато се сключва договор чрез представител, последният формира и изразява воля, т. е. - прави волеизявление, изразява съгласие от името на представлявания, и съобразно чл. 36, ал. 2 ЗЗД правните последици от договора настъпват направо за представлявания. Поради това, липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Установената с нея висяща недействителност само временно препятства директното настъпване на правните последици от договора в неговия патримониум, като нормата му предоставя потестативното право да потвърди договора. Ако той го потвърди, правните последици са същите, каквито биха били при наличие на надлежно учредена представителна власт още при сключването на договора. Потвърждаването на договора съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД означава и че мнимо представляваният се отказва от възможността да се позове (включително и пред съда) на недействителността, която е установена единствено в негов интерес. Ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора, той окончателно отклонява произтичащите от него права и задължения от своята правна сфера и същевременно се позовава на установената в негов интерес недействителност.

Такава е вярната правна квалификация на изложените от ищцата твърдения и искане – в исковата молба и по делото тя еднозначно е твърдяла, че е действала чрез пълномощник при сключване на договора по чл. 212 ЗЗД, чиято представителна власт успешно е оспорила с иска по чл. 31 ЗЗД. Затова правната квалификация на иска не е по чл. 26, ал. 2 ЗЗД -нищожност поради липса на съгласие, а по чл. 42, ал. 2 ЗЗД - недействителност поради липса на представителна власт, както е приел и въззивният съд. В ТР №2/11 г. ОСГТК е прието: Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. В случая въззивният съд се е произнесъл по предмета, с който е сезиран, очертан от изложените в исковата молба и по делото от ищцата обстоятелства и искането й за признаване, че договорът по чл. 212 ЗЗД е нищожен /недействителен според правилната квалификация на порока/ и не я обвързва, поради това, че не е могла да разбира и ръководи действията си при сключване на упълномощителна сделка / не е изразила правновалидна воля за упълномощаването/ – искова молба - л. 4 и писмена защита - л. 314.. Затова доводът за вероятна недопустимост на въззивното решение е неоснователен, а свързаните с недопустимостта първи три въпроса на касатора не обосновават общото основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, т. 1.

Не е налице основание за допускане на обжалването и по четвъртия въпрос – въпросът не отговаря на приетото от въззивния съд, който е основал изводите си за наличието на предпоставките по чл. 31, ал. 1 ЗЗД по първия иск – за унищожаване на упълномощителната сделка, не само на СПЕ, но и на представената по делото медицинска документация за заболяването на ищцата за над 20 годишен период, както и на поставянето й под запрещение след процесните сделки. Вещото лице в СПЕ е дало категоричен и несъмнен отговор на въпроса за способносттта на ищцата да разбира и ръководи действията си към момента на процесните сделки – констатирана е необратимо загубената годност на ищцата да разбира и ръководи действията си към сключването им и въобще към периода 2019-20 г. След изслушването на експерта първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ответника А. за назначаване на разширена СПЕ с мотива, че няма основание да се приеме заключението за некомпетентно и непълно – л. 297. Въззивният съд също е отказал допускане на разширена СПЕ при изложената от ответника – въззивник обосновка на искането и позовавайки се на чл. 202 ГПК. Този извод на ОС е съответен на практиката на ВКС – напр. р. по гр. д. №30/13 г. на първо г. о., в което е посочено: Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност…След като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача.

Сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не се установяват.. Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне, а на ответницата по жалба следва да се присъдят поисканите с отговора на жалбата деловодни разноски от 300 евро, платени в брой, съобразно договора за правна помощ – л. 77. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враза по гр. д. №329/22 г. от 26.03.24 г.

ОСЪЖДА М. К. А. да заплати на В. К. И. деловодни разноски за тази инстанция от 300 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: