ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3330

гр. София, 18.06.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като изслуша докладваното от съдия Петрова гр. д. № 3829 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл. 288 от ГПК.

С решение № 2 от 04.01.2023 г. по в. гр. д. № 394/2022 г. по описа на Окръжен съд - Враца е отменено решение № 441/ 22.07.2022 г., постановено от Районен съд-Враца по гр. д.№ 4425/ 2021 г., в частта, с която Тролейбусен транспорт-Враца ЕООД е осъдено да заплати на Цветина-Мездра ЕООД сумата 1 600 лв., представляваща обезщетение за причинени на 05.05.2021 г. щети по автобус М. И. с рег. [рег. номер на МПС] , останали неотстранени – изкърпване и боядисване на таван-предна част 1 000 лв., демонтаж и монтаж на предна броня 150 лв., ремонт и боядисване на предна броня 250 лв., демонтаж и монтаж на предна маска 50 лв. и ремонт и боядисване на предна маска 150 лв., като така предявеният иск от Цветина-Мездра ЕООД срещу Тролейбусен транспорт-Враца ЕООД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен. В останалата част решението е потвърдено.

С решение № 51 от 15.03.2023 г., постановено по същото дело съдът е оставил без уважение искането на допълване на осн. чл. 250, ал. 3 ГПК на решение № 2 от 04.01.2023 г. и е изменил решението в частта за разноските, като е приел, че Тролейбусен транспорт-ВрацаЕООД дължи на Цветина-МездраЕООД деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 581,90 лв. за първата инстанция и в размер на 483лв. за въззивната инстанция, а Цветина-МездраЕООД дължи на Тролейбусен транспорт-ВрацаЕООД деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 675,33 лв. за първата инстанция и в размер на 414 лв. за въззивната инстанция.

Ищецът по делото Цветина-Мездра ЕООД, представлявано от адвокат Т., обжалва с касационни жалби и двете решения, постановени по гр. д. № 394/2022 г. на Окръжен съд - Враца.

Касаторът поддържа, че решение № 2 от 04.01.2023 г. е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че решението е очевидно неправилно. Поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че исковете са доказани по основание и размер и въпреки това въззивният съд не е присъдил претендираните като обезщетение суми в цялост.

Депозиран е отговор на касационната жалба от Тролейбусен транспорт-Враца ЕООД, представлявано от адвокат В., с който се заявява недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Ответникът възразява, че не следва да се допуска решението до касационно обжалване. По същество поддържа, че решението е правилно и законосъобразно.

По отношение на решение № 51 от 15.03.2023 г. касаторът поддържа, че е неправилно и моли да бъде отменено. Оспорва решението в частта, с която съдът е изменил първоначалното си решение в частта за разноските, като поддържа, че съдът е посочил, че липсват доказателства за направени разходи, както и не е представен списък по чл. 80 от ГПК и въпреки това е възложил разноски в полза на ответника.

Депозирано е изложение на основанията за касационно обжалване, в което се твърди, че решението е очевидно неправилно. Формуриран е правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона, касаещ присъждането на разноски, без доказателства за това, че са реално направени и без представен списък на разноските.

Ответникът по касация е депозирал писмен отговор на касационната жалба против решение № 51 от 15.03.2023 г., с който оспорва жалбата като недопустима, а по същество - неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба против решение № 2 от 04.01.2023 г. е недопустима в частта, в която се обжалва решението на въззивния съд по иска за заплащане на сумата от 4800 лв., претендирани като обезщетение за причинени на 14.07.2021 г. щети по автомобил „Фолксваген” модел „Крафтер” с рег. [рег. номер на МПС] и в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред настоящата инстанция частично прекратено. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай цената на предявеният иск за заплащане на претърпени вреди на деликтно основание е под посочения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер, поради което ВКС не разполага с правомощието да се произнася по така подадената касационна жалба, в тази й част.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна - ищец по делото, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК. Цената на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за ремонт на автобус М. И. с рег. [рег. номер на МПС] е за сума над 5 000 лв. Претендираните по различни фактури и по офертни стойности суми представляват едно обезщетение за настъпили вреди от един деликт. Поради това искът за заплащане на обезщетение за вреди на посочения автобус е един, с цена над 5 000 лв., поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК въззивното решение в посочената част подлежи на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че Районен съд - Враца е бил сезиран с искове, предявени от Цветина-Мездра ЕООД срещу Тролейбусен транспорт-Враца ЕООД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 10 388 лв., от които: 288 лв. с ДДС – дължими по фактура №[ЕГН]/ 05.05.2021 г., 2 800 лв. - дължими по фактура №[ЕГН]/ 11.05.2021 г. и сума в размер на 2 500 лв.- дължима по оферта за възстановяване на имуществени вреди, всички за т. а. с рег. [рег. номер на МПС] , както и за сумата 4 800 лв. с ДДС, дължима се по фактура №[ЕГН]/ 15.09.2021 г. за причинени вреди на л. а. Фолксваген с рег. [рег. номер на МПС] на 14.07.2021 г., ведно с лихви и разноски.

За да се произнесе по спора въззивният съд е приел, че е безспорно установено, че ищецът е собственик на двата автобуса, за които твърди, че са понесли щети в резултат от два инцидента на 05.05.2021г. и на 14.07.2021г., както и че въздушно-контактната тролейбусна мрежа в [населено място] съставлява част от активите на ответното дружество и е под надзора му. На следващо място съдът е приел, че ищецът е доказал основанията за ангажиране на имуществената отговорност на ответника само за инцидента, настъпил на 05.05.2021 г. с автобус М. И. с рег. [рег. номер на МПС] . По отношение на действително претърпените увреждания при този инцидент съдът е посочил, че представената от ищеца служебна бележка от ОДМВР-Враца, С. П. полиция няма сама по себе си доказателствена стойност, че представените от страна на ответника данни от системата НТОЛУ противоречат на представените от ищеца пътни листове от 05.05.2021 г. Приел е, че така предявеният иск за присъждане на обезщетение за вредите е основателен и доказан само за сумите 288 лв. и 2 800.02 лв. за закупуване на рамене за чистачки и челно стъкло, демонтаж и монтаж на същото, тъй като ищецът е ангажирал убедителни доказателства само за тях. Посочил е, че твърдението за настъпването и на други вреди, наложили изкърпване и боядисване на таван, изкърпване и боядисване на преден прозорец, демонтаж и монтаж на тапицерия на таван, демонтаж и монтаж на преден прозорец и на предна броня, ремонт и боядисване на предна броня, демонтаж и монтаж на предна маска и ремонт и боядисване на предна маска по представената с исковата молба оферта, е останало недоказано по безспорен начин. При така формираната воля съдът е приел, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която в полза на ищеца е присъда сумата 1 600 лв. и така предявеният иск следвало да бъде отхвърлен.

При така формираната воля въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение от 1 600 лв. за автобус М. И. а в останалата част е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

След сезиране от Тролейбусен транспорт-ВрацаЕООД съдът е постановил решение № 51 от 15.03.2023 г., с което е приел, че липсва основание за допълване на основното решение по делото с отхвърлителен диспозитив за жалбата на „Цветина - Мездра“ ЕООД, но същото следва да се измени в частта за разноските. В частта, с която съдът се е произнесъл по чл. 248 ГПК въззивното решение има характер на определение, съотевтно обжалването му пред настоящата инстанция е по реда на глава ХХІ ГПК.

При така изложените мотиви на въззивния съд състав на Върховният касационен съд, при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива се установяват.

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща - произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Касаторът поддържа единствено оплакване, като основание за допускане на обжалваното решение до касационна проверка, че решението е очевидно неправилно и именно поради наличието на посоченото касационно основание решението следва да бъде допуснато до касационна проверка. Очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от акта, без да се налага обсъждане на мотивите му. По настоящото дело следва да се провери като очевидно неправилен изводът на съда, че за доказване на претърпените вреди, съответно за тяхното обезщетяване, същите следва да бъдат отстранени. Очевидно необоснован е извода на въззивния съд, че вредите, които не са отстранени от потърпевшото лице следва да бъдат доказани по начин, различен от тези, които са вече отстранени и за които е присъдено обезщетение на ищеца по делото, дължимо се от ответника. Посоченото основание за проверка на изводите на въззивната инстанция е изводимо пряко от мотивите на съдебното решение, поради което дава основание на касационната инстанция да селектира касационата жалба като допустима за разглеждане по същество.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 04.01.2023 г. по в. гр. д. № 394/2022 г. по описа на на Окръжен съд-Враца по касационната жалба на Цветина-Мездра ЕООД.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 16.36евро/ шестнадесет евро и тридесет и шест евроцента/, с левова равностойност от 32 лева, по сметка на Върховния касационен съд.

При неизпълнение в срок на даденото указание касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: