РЕШЕНИЕ № 396 гр. София, 18.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 27/2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Перник срещу решение № 1083/19.08.2025 г. по в. гр. д. № 2577/2024 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която на основание чл. 49 ЗЗД Община Перник е осъдена да заплати на А. Й. Б. сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от травматично увреждане, получено на 04.07.2021 г., вследствие на падане поради наличие на неравна повърхност на [улица]в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2021 г. до окончателното плащане.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса - Как следва съдът да гради фактическите изводи по релевантните за спора факти?.

По този въпрос съдебната практика е неотклонна, а именно, че фактическите изводи, или изводите относно осъществилите се релевантни факти по делото се градят въз основа на доказателствената тежест и преценката относно доказателствата по делото дали осъществяват пълно или непълно доказване на релевантния факт, т. е. дали създават сигурно или вероятно убеждение у съдията, че даден факт се е осъществил. Страната, която носи тежестта на доказване спрямо даден релевантен факт, е длъжна да го даже при условията на пълно доказване, т. е. доказателствата за факта следва да създават сигурно убеждение за настъпването му.

По съществото на спора ВКС намира следното:

Ищцата по делото е предявила иск по 49 ЗЗД, във връзка с чл. 167 ЗДвП срещу Община Перник. Това е иск за обезщетение на вреди, причинени от несигнализирано и неотстранено препятствие на пътя, който иск е насочен срещу възложителя на...