ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3335
София, 18.06.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 255/2026 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор П. Е., против въззивно решение № 1233 от 29.10.2025 г. по в. гр. д. № 3242/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 06.11.2024 г. по гр. д. № 5652/2024 г. на Софийския градски съд за осъждането на Прокуратурата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на М. С. С. 40 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 13.12.2011 г. до 17.08.2021 г., вследствие на образувано и водено срещу него наказателно производство, което е завършило с оправдателна присъда. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на въззивното решение – основание по чл. 281, т. 3 ГПК, поради необоснована прекомерност на определения размер на дължимото обезщетение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за определяне размера на обезщетението след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства с оглед точното приложение на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Твърди се противоречие с ППВС № 4/1968 г., приетото в т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ВКС.
В срока по чл. 287 ГПК е...