ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3326

Гр. София, 18.06.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание през юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А.

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. ч. гр. д.№2050 по описа на ВКС за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. Т. Ц. и Ц. В. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат М. К. от САК, срещу определение №8442 от 15.04.2026г. по гр. д.№2608/2026г. на СГС, с което е потвърдено определение № 1553 от 23.12.2025 г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказал да впише представения по заявление с вх. № 118200 /23.12.2025 г. от С. Т. Ц., договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост peг. №РОК25-ДГ61-1, сключен между продавача Столична община, чрез кмета на район „О. К. , и купувачите С. Т. Ц. и Ц. В. Ц..

Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска неговата отмяна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към частната касационна жалба се приповтаря аргументацията за неправилност на обжалваното въззивно определение, което е посочена в частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заявление вх. № 118200/23.12.2025 г. С. Т. Ц. е поискала да бъде разпоредено вписването на договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 23.12.2025 г. по силата на който С. О. - район „ Овча купел“, в качеството си на продавач е прехвърлило на С. Т. Ц. и Ц. В. Ц. недвижим имот, представляващ апартамент № ***, с идентификатор ***. Към заявлението са били приложени 4 броя преписи от договора за продажба, документ за платената държавна такса, данъчна оценка на имота и схема на имота.

В изпълнение на задълженията си по чл. 264 от ДОПК, съдията по вписванията е разпоредил проверка за наличие или липса на публични задължения на прехвърлителя от която се е установило, че Район „ О. К. има непогасени задължения към държавата в размер на 39.75 лева - вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Установено е и че Столична община има непогасени задължения към държавата в размер на 39.75 лева - вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Въз основа на горното въззивният съд е приел, че съгласно т. 6 от ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1/ ако актът не подлежи на вписване, 2/ ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3/ ако актът няма необходимото съдържание индивидуализация на страните и на имота /ако се отнася до конкретен имот/, 4/ ако не е представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5/ ако не е внесена необходимата такса за вписването /когато такава се дължи/ и 6/ ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК/освен при вписването и отбелязването на съдебно решение/.На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано.

Съгласно чл. 264, ал. 1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.В чл. 265, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че нотариус или съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише, акт при неспазване на чл. 264, ал. 1, 2 и 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от лицата по чл. 264, ал. 1 и 2.

След като прехвърлителя на вещното право - Столична община, към момента, в който е поискано вписване на договора за продажба, има непогасени публични задължения, разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК възпрепятства вписването на договора за продажба на недвижим имот

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

В процесния случай касаторите не са посочили материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, което е формално основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №8442 от 15.04.2026г. по гр. д.№2608/2026г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: