ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3404

Гр. София, 22.06.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание през юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А.

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Ат. Кеманов ч. гр. д.№1992 по описа на ВКС за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. И. С., чрез процесуалния си представител адвокат Б. Д. от АК – гр.Русе, срещу определение №284/13.03.2026г. по в. ч.гр. д.№112/2026г. на РОС, с което е отменено определение №362 от 26.01.2026г., постановено по гр. д. №20254520104019/2025г. по описа на Районен съд - Русе, с което съдът е отхвърлил молбата на И. И. П. за изменение на решение №1648/17.11.2025г. по гр. д.№4019/2025г. на Русенски районен съд в частта за разноските, като вместо това е изменил решение №1648/17.11.2025г. по гр. д.№4019/2025г. на Русенски районен съд в частта за разноските, като го

- отменил в частта, с която И. И. П.,[ЕГН] е осъдена да заплати на И. И. С., [ЕГН] сумата от 4026.37лева разноски по делото ;

- осъдил И. И. С., [ЕГН] на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв да заплати на адв.С. С. член на АК-Русе, с л. н.[ЕГН], с БУЛСТАТ:[ЕГН], с адрес на упражняване на дейността: [населено място], [улица] адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Поддържа се, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, както и в случая е правото на ищеца по делото да предяви установителен иск по чл. 23 от СК , то признаването на иска от страна на ответника не лишава насрещната страна от правото на разноски.

В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частните касационни жалби се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния въпрос:

1/Намира ли приложение нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и може ли да бъде прието, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, когато провеждането на исковото производство е условие за упражняване на субективни права на ищеца, каквото е правото да предяви иск за установяване на по-голям дял/частична трансформация за имот придобит в условията на СИО, ако страните са прекратили брака с развод по взаимно съгласие и не са уредили имуществените отношения със споразумението за развод.

Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд са постановени в отклонение на трайната практика на ВКС, постановено по чл. 71, ал. 2 от ГПК: определение №709/28.12.2012г. на ВКС по ч. гр. д.№592/2012г., І г. о., определение №500/16.07.2013г. на ВКС по ч. т.д.№2326/2013г., І т. о., определение №71/21.01.2014г. на ВКС по ч. т.д.№17/2014г., ІІІ г. о. и определение №178/28.10.2019г. на ВКС по ч. гр. д.№3037/2019г., І г. о.

Ответникът по частната жалба И. И. П., чрез процесуалния си представител адв.С.С. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с решение №1648/17.11.2025г., постановено по гр. д.№4019/2025г. по описа на Районен съд - Русе, е уважен искът на И. И. С. за признаване за установено по отношение на ответника И. П., че е собственик на 15500/30000 ид. части от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. ***, ап.“***“,, а по отношение на останалата част от 14500/30000 от имота - ищецът и ответницата са съсобственици при равни права, като ищецът е собственик общо на 22750/30000 ид. части от имота, а ответницата на 7250/30000 ид. части от имота.Решението е постановено в условията на чл. 237 от ГПК, при признание на иска от И. И. П..

В представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот изрично е вписано обстоятелството, че част от продажната цена е платена с лични средства на И. И. С..

Прието е още, че бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение №1252/01.10.2024г. по гр. д.№4113/2024г. по описа на РРС, като ищецът е посочил, че страните „не са уреждали имуществените си отношения“, а не, че ответницата е отказала да стори това, т. е. липсват твърдения за конкретно поведение от страна на ответницата, което да лежи в причинна връзка с предявяването на иска. Същевременно И. И. П. е признала иска още с отговора на исковата молба, като по делото няма доказателства тя да е оспорвала правата на ищеца.

В действителност по делото се касае за упражняване на субективно право по съдебен ред, но не във всички случаи, при които субективното право може да бъде упражнено единствено по съдебен ред, ответникът следва да понесе разноските независимо от поведението си.Самото обстоятелство, че единият съпруг е допринесъл в по-голяма степен с лични средства за придобиването на имуществото, не означава, че другият съпруг е извършил действие, което да е наложило предявяването на иска срещу него.В конкретния случай ответницата с поведението си не е дала повод за завеждане на делото и е признала иска, поради което разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от касатора въпрос, тъй като въззивният съд се е съобразил изцяло с формираната постоянна практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тогова, когато субективното право на ищеца може да бъде упражнено само по съдебен ред.Във всички посочени в изложението определения правото на ищеца е потестативно по своето естество и би могло да бъде упражнено само по съдебен ред, но инициирането на исковото производство е наложено от поведението на ответника/длъжника/, който не е изпълнил поетото с договора задължение, т. е. неизправността му е дала повод за образуване на делото.В този случай признанието на иска в срока за отговор не го освобождава от отговорността за разноски.

Съобразявайки горното въззивният съд е отчел, че страните по делото са придобило по време на брака си недвижим имот в [населено място].В договора за продажба са отразени техните изявление, че част от продажната цена е заплатени с лични средства на съпруга – дарени от неговия баща, а остатъкът с отпуснат от банка кредит.В тази си част нотариалното удостоверяване обвърза купувачите/страните по делото/, тъй като съдържа признанието на единия от тях, че в покупката са вложени лични средства на другия купувач.По делото не се установява по какъвто и да е начин ответницата да е оспорила правото на собственост на ищеца върху 15 500/30 000ид. ч. от имота, поради което с факта на признание на иска с отговора на исковата молба, същата се е освободила от отговорността си разноски.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №284/13.03.2026г. по в. ч.гр. д.№112/2026г. на РОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: