Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д. Г. ЧЛЕНОВЕ:

М. Р.

В. П. при секретар

Р. А. и с участието на прокурора

М. Т. изслуша докладваното от председателя

Д. Г. по административно дело № 4956/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. З. С., подадена чрез упълномощен адвокат Д. Р., против решение № 13303 от 03.04.2026 г., постановено от Административен съд София-град, I отделение, 5 състав, по адм. д. № 2472/2026 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на предпоставките на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и твърди, че не е било анализирано положението на [заличен текст] малцинствена група в Афганистан след идването на талибаните на власт. В тази връзка сочи, че А. З. С. е [заличен текст] и принадлежи към група с висок рисков профил, тъй като по делото е приобщена справка на Д. М. дейност на ДАБ, според която [заличен текст] са подложени на репресии, убийства, арести, задържания и нарушения на основни права. Акцентира на обстоятелството, че бежанското право има превантивен характер и изисква ex nunc анализ на бъдещия риск, какъвто не е бил направен от първостепенният съд. Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е приел, че в процесния случай липсват и предпоставките на чл. 9 ЗУБ. Счита, че анализът на актуалната ситуация в Афганистан е непълен и едностранен, тъй като не са обсъдени всички налични данни за тежки посегателства и системни нарушения на човешки права от страна на талибаните. Подчертава, че към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение, правителството на талибаните не е признато от нито една държава от международната общност, а данните за тежки посегателства, актове на преследване и нарушения на човешките права продължават, поради което има сериозен риск от нечовешко и унизително отнасяне при връщане.

Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт, като незаконосъобразно издаден.

Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Х., като се позовава на три броя справки относно отношението на официалните афганистански власти към етническите групи таджики, узбеки и хазари, общото положение в държавата Афганистан и актуалната политическа и икономическа обстановка в страната, съответно с вх. № МД-02-161 от 31.12.2024 г., вх. № МД-02-377 от 04.07.2025 г. и вх. № МД-02-180 от 07.05.2026 г. Намира за неоснователно твърдението на касатора, че е бил преследван от талибаните поради това, че е член на етническата група [заличен текст], което се опровергава от наличната информация, че министърът на икономиката, министърът на търговията и началникът на щаба на армията на Афганистан са етнически [заличен текст]. Пледира за оставяне в сила решението на Административен съд София-град като законосъобразно постановено, при липса на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото е правилен изводът на административния орган и първоинстанционния съд за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 ЗУБ. Счита, че по делото не са представени доказателства за релевантна опасност от тежки посегателства и обоснован страх от преследване, които следва да имат обективиран израз, свързан с актуалната политическа и обществено - икономическа обстановка в страната по произход. Според участващия по делото прокурор липсват данни за прояви на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната, по отношение на който да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета /отм./, дадено с решение от 17.02.2007 г. по д. № С-465/2007 г. на СЕС, съответно не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Отбелязва, че органът обосновано се е позовал на личната бежанска история на чуждия гражданин и справки за актуалната обстановка в Афганистан, включително към 07.05.2026 г.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. З. С. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 13303 от 03.04.2026 г. е отхвърлена жалбата на А. З. С., гражданин на Афганистан, срещу решение № 224/11.02.2026 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София-град /АССГ/ е приел, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това орган, съобразно чл. 75, ал. 1 ЗУБ, а молбата за закрила правилно е преценена като неоснователна, с оглед изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Първоинстанционният съд е преценил като законосъобразен изводът на административния орган, че изложените от жалбоподателя причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като не твърди, че се опасява от преследване в страната си на произход, а в проведените две интервюта изрично посочва, не е бил преследван. В мотивите на съдебното решение подробно и задълбочено е обсъдено и приложението в конкретната хипотеза на нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съобразено е, че оценката за ситуацията в Афганистан се съдържа в справка вх. № МД-02-24 от 27. 01.2026 г. на дирекция Международна дейност на ДАБ, въз основа на която се установява, че макар да са налице проблеми със спазване на човешките права, страната бавно се съвзема; налице са признаци за умерено икономическо развитие, но това представлява проблем намаляваща хуманитарна помощ и не може да се приеме, че Афганистан е обхваната от хаос и не е налице въоръжен конфликт. Решаващият състав на АССГ е ценил представените в съдебното заседание справки относно актуалното положение в Афганистан, фактите, свързани с личното положение на молителя А. З. С., тълкуването на Съда на Европейските общности по дело № С-465 от 2007 г ., както и изявленията в двете проведени интервюта. Изложил е подробни съображения защо намира за недостоверно изложеното в представеното в съдебното заседание писмо, че чуждият гражданин е издирван в родината си. Съдът е извел заключение, че желанието на чужденеца е било преди всичко да стигне до Франция и не е без значение обстоятелството, че е напуснал България и е заловен в Австрия, откъдето е върнат за продължаване на процедурата по предоставяне на международна закрила.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно разглеждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. В мотивите на съдебния акт точно е констатирано, че с молба вх. № ПМЗ-ВР-2807 от 16. 09. 2025 г. до председателя на ДАБ, А. З. С., роден на [дата]., гражданин на Афганистан, пол мъжки, религия [заличен текст], етническа принадлежност - [заличен текст], семейно положение - неженен, е поискал международна закрила. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение № 5361 от 14.11.2025 г. на същия административен орган, производството по предоставяне на закрила е прекратено поради самоволното напускане на общежитието на отдел ПМЗ - кв. Военна рампа, където чуждият гражданин е бил настанен, а впоследствие е задържан от властите в Австрия и върнат в България съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 604/2013 /Р. Д. . На 10.12.2025 г. А. С. е подал молба, с която е поискал производството да бъде възобновено. С афганистанския гражданин са били проведени две интервюта, съответно на 03.12.2025 г. и от 19.12.2025 г., на разбираем за него дари език, в които посочва, че е напуснал Афганистан, защото талибаните са затворили училищата и цялата система се е променила. Обосновано съдът е преценил, че в двете интервюта се съдържат противоречиви изявления относно това дали е имал проблеми, заради това, че е [заличен текст]. Единственият разказ, който А. С. поддържа последователно, е че е имал проблеми с талибаните, защото една вечер дошли в дома на семейството му и ги завързали, без да е имало никакви други последствия. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания, мотивирали органа при издаването му, и в него е обсъдено, както личното положение на кандидата за международна закрила, така и ситуацията в държавата по произхода му, като са взети под внимание изтъкнатите от молителя факти от личната му история като елементи от молбата за статут. В резултат на това е изведено вярно заключение, че общата обстановка в държавата по произход е оценена в достатъчна степен на база на информацията, съдържаща се както в приложената към административната преписка справка с вх. № МД-02-24/27.01.2026 г. на Д. М. дейност на ДАБ, така и в представените в хода на съдебното производство три броя справки съответно от 31.12.2024 г., 04.07.2025 г. и 26.02.2026 г. Административния съд обосновано е възприел извода на административния орган, че изложените от жалбоподателя причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В конкретната хипотеза изявленията на кандидата за статут, направени в хода на проведените интервюта, сочат на извода, че същият не е бил лично преследван в страната си на произход, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. В случая е съобразено обстоятелството, че чуждият гражданин е напуснал Афганистан не поради общата обстановка на несигурност, а заради желанието си да достигне до друга страна от Европейския съюз. Освен това, изявленията на чужденеца, че е имал проблеми с талибаните заради това, че е [заличен текст] и че е от гр. Панджир, като талибаните имали вражда с хората от този град, защото воювали срещу, на практика остават неподкрепени с доказателства твърдения, които се основават на общоизвестни за страната факти. При това се явява неоснователно становището на касационния жалбоподател, че не е било анализирано положението на [заличен текст] малцинствена група в Афганистан след идването на талибаните на власт. За да се приеме, че само поради етническа си принадлежност кандидатът попада в група с висок рисков профил, по делото трябва да са налице конкретни данни, че към всички представители на тази група държавата или недържавни субекти упражняват системно преследване. Такива информация не само не е налице, а се явява опровергана от представените, включително пред настоящата касационна инстанция, справки за отношението на официалните афганистански власти към етническата група [заличен текст] с вх. № МД-02-161 от 31.12.2024 г. В нея изрично е посочено, че фактическото правителство на Афганистан се ръководи от 33-членен временен кабинет, съставен от мъже, които са предимно етнически [заличен текст]. Членовете на кабинета, които не са пащуни, включват заместник министър-председателя по административните въпроси молла А. С. Х. /етнически [заличен текст] от провинция Джаузджан/, министъра на земеделието молла А. О. /етнически [заличен текст] от провинция Фаряб/, министъра на икономиката К. Д. М. Х. /етнически [заличен текст] от провинция Бадахшан/, началника на щаба К. Ф. /също етнически [заличен текст] от провинция Бадахшан/, министъра на търговията Х. Н. А. /етнически [заличен текст] от провинция Панджшир/ и М. Х., министър на Министерството за насърчаване на добродетелта и превенция на порока /етнически [заличен текст] от провинция Нуристан/. Наличието на лица от [заличен текст] произход на висши ръководни позиции в държавното управление опровергава тезата за общо, повсеместно и насочено единствено към тази етническа група преследване. Освен това, касационният жалбоподател неоснователно акцентира на превантивния характер на бежанското право и изискването за ex nunc анализ на бъдещия риск, тъй като в конкретния случай тези стандарти са били спазени от административния орган и първоинстанционния съд. В хода на административното и съдебното производство са приети и обсъдени актуални справки за политическата и икономическата обстановка в Афганистан към края на 2024 г., 2025 г. и началото на 2026 г., които отразяват развитието на ситуацията в тази страна след идването на талибаните на власт, и представляват именно оценка на риска към момента на постановяване на решението, а не към минал период.

Настоящата касационна инстанция намира за обосновани изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. З. С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в проведените с молителя интервюта, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно всички данни от приложените справки за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чуждия гражданин. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От представените пред настоящата инстанция справки от Д. М. дейност при ДАБ относно общото положение в държавата Афганистан и актуалната политическа и икономическа обстановка в страната, се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, същата е в процес на стабилизиране. Според данните в справката от 04.04.2026 г. стабилизирането се отнася до консолидиран и устойчив контрол на талибаните върху институциите и до отсъствие на мащабни въоръжени сблъсъци, без да води до намаляване на бедността. Същевременно, в справката от 07.05.2026 г. е отразено, че Афганистан продължава да се намира в състояние на трансформация под управлението на де факто властите /Талибаните/; че широкомащабните бойни действия, характерни за периода преди 2021 г., са значително намалели, а страната е изправена пред други паралелни кризи: хуманитарна социална и демократическа. Предвид изложеното не може да се приеме, че са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. От данните по делото не се установява жалбоподателят да е бил обект на релевантни за приложението на чл. 9 ЗУБ посегателства, защото описаният инцидент с посещение на талибани в дома остава без последици. Дори и да се кредитира твърдението му, че правителството на талибаните не е признато от нито една държава от международната общност, сам по себе си този факт няма пряко значение за оценката на индивидуалния риск по чл. 9 ЗУБ, защото той свидетелства за политическа изолация, но не може да бъде доказателство, че всеки гражданин на Афганистан, който се завърне в страната си по произход, ще бъде подложен на нечовешко или унизително третиране. Цялостният анализ на обясненията и поведението на кандидата за статут налага обоснованият извод, че са налице единствено причини от личен характер за напускане на страната по произход, доколкото е бил заловен в Австрия и върнат в Р. Б. съобразно Р. Д. /Регламент (ЕС) № 604/2013/, при което е разказал, че желае да стигне до Франция. Този анализ прави законосъобразни изводите на административния орган, а и на първостепенния съд, че А. С. е мигрант, а не лице, на което следва да бъде предоставена международна закрила.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Съдът не дължи произнасяне по направените разноски, тъй като такива не се претендират.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13303 от 03.04.2026 г., постановено от Административен съд София-град, I отделение, 5 състав, по адм. д. № 2472/2026 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р.

/п/ В. П.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?