ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1834
[населено място], 19.06.2026 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
Н. Ч.
като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. № 2519 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Пехри - П. Х.“, ЕИК[ЕИК] против решение № 321 от 04.06.2025 г., постановено по в. т.д. № 927/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което след отмяна на решение № 260150 от 02.09.2024 г. по т. д. № 140/2020 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените искове от П. С. Х., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Пехри-П. Х.“ срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], както следва: 1/ по чл. 405, ал. 1 КЗ, за сумата в размер на 234 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в полица № [ЕГН] от 12.09.2018 г., за настъпило на 03.07.2019 г. застрахователно събитие - вреди от буря на Оранжериен комплекс за биологично насаждение от ягоди, находящ се в землището на [населено място], [община], обл.Г., местност „Цачевското“ и местност „В.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.01.2020 г. до окончателното изплащане; 2/ по чл. 405, ал. 1 КЗ, за сумата в размер на 434 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в полица № [ЕГН] от 12.09.2018 г., за настъпило на 03.08.2019 г. застрахователно събитие - вреди от буря и проливен дъжд на Оранжериен комплекс за биологично насаждение от ягоди, находящ се в землището на [населено място], [община], обл.Г., местност „Цачевското“ и местност „В.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -20.01.2020 г. до окончателното изплащане; 3/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 569.44 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2019 г. до 19.01.2020 г.
Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила /чл. 12, чл. 236, ал. 2, чл. 147, т. 1 и чл. 172 ГПК/ и необоснованост. Твърди, че въззивният съд е обсъдил едностранчиво и тенденциозно само част от събраните по делото доказателства и не е съобразил всички доводи и възражения относно релевантните факти. Дискредитирал е част от свидетелските показания, съпоставяйки ги с доказателства, които не носят пряка и категорична информация относно относимите факти и обстоятелства, а само индиции и вероятности. Произнесъл се по възражения направени от ответника едва с писмените бележки и с депозираната въззивна жалба, без да отчете настъпилата преклузия относно тези възражения. Съдът не е взел предвид, че оранжерийният комплекс е застрахован две поредни години при ответника ЗАД „Армеец“ със застрахователни полици №[ЕГН]/2017 г. и №[ЕГН]/2018 г., като при сключване на застрахователния договор, застрахователят е извършил оглед и заснемане на застрахования обект, като е приел да го застрахова и да носи риск във вида и състоянието, в което се намира същият към датата на сключване на застраховката. Касаторът счита, че не е съобразена съдебната практика, съгласно която клаузи, изключващи отговорността на застрахователя за щети, причинени от нарушени строително-технически норми, са приложими единствено и само при бъдещи промени в състоянието на застрахования обект, като последващи ремонти и поддръжка, довели до увеличаване на риска, но не и такива, които са съществували към момента на сключване на застрахователния договор и за които застрахователя е можел да се осведоми при полагане на дължимата грижа на добър търговец. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата, вкл. експертните заключения, респ. е достигнал до необосновани изводи за умишлено заблуждение на застрахователя от страна на застрахования и наличието на „скрити недостатъци“. Във връзка с предлагането на новата техническа спецификация на оранжерийния комплекс е изискано становището на инж. Б. Б. и Б. К., в качеството им на проектанти на част конструктивна и част архитектурна и изготвящи инвестиционния проект на обекта, които са заключили, че приложената нова техническа спецификация, не представлява съществена промяна на обекта. Извършените промени в техническата спецификация на част от елементите на оранжерията, ведно с посочените становища на проектантите, са представени за одобрение и съгласуване и на ДФ „Земеделие“, като въз основа на тях е сключен анекс към Договор № 07/04/1/0/02504/03.02.2016г. между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „Пехри“, който е представен на ответника при сключване на застрахователна полица № [ЕГН]/2017 г. Касаторът твърди, че е отговорил точно на въпросника-предложение на застрахователя, като е предоставил точни данни за експлоатацията на оранжерийния комплекс, който е бил работещ комплекс и се е експлоатирал още от преди сключване на процесния застрахователен договор. Застрахованите оранжерии са обекти от пета категория, за които нормативно не е регламентирано издаването на Акт 16, а Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, което е издадено за процесния обект на 04.10.2017 г. Въз основа на гореизложеното счита за необосновани изводите на апелативния съд, който е приел, че след като липсва одобрен инвестиционен проект за изградената оранжерия, във вида, в който се намира същата, то тогава тя е изградена в нарушение на приложимите строително-технически норми и е негодна за експлоатация, а застрахованият не е отговорил вярно на поставените въпроси. Касаторът счита, че са необосновани и изводите на съда относно наличието на причинно-следствена връзка между твърдените нарушения и настъпилите щети. Сочи, че щетите на металната конструкция не са настъпили поради липса на носимоспособност на същата, а са следствие от компроментирания в резултат на щетата от 03.07.2019 г. полиетилен и метереологичните условия при втората буря, което се установява от експертните заключения. Уврежданията на полиетилена не са били възстановени в изпълнение на дадените от застрахователя указания да не се променя обстановката и само ако е необходимо да се привърже някъде найлона. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на направените разноски за трите съдебни инстанции.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът да изложи мотиви за това? Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като обоснове своите изводи само на избрани доказателства без да обсъди другите събрани по делото релеванти доказателства и да изложи съображения за тях? Твърди се противоречие с: решение № 189/2005 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 221/2002 г. на I г. о. на ВКС, решение № 2/1982 г. на II г. о. на ВКС, решение № 35/2000 г. на II г. о на ВКС, Решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., 1ГО; Решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I ГО, ГК; Решение № 221 от 15.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 677/2001 г, I ГО, ГК; Определение № 26 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г. I ГО, ГК; Решение № 281 от 13.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 888/2006 г., I ГО, Решение № 69 от 23.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1874/2013г. на I TO, ТК.; 2/ Може ли съдът да постанови решението си, като обсъжда ненаведени в първоинстанционния процес възражения или такива, които са наведени едва с писмените бележки при настъпила процесуална преклузия? Твърди се противоречие с: решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на IV ГО, решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на I ТО, решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на I ТО, решение № 41/26.04.2017 г. по т. д. № 3133/2016 г. на I ТО, както и в решение № 18/24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на II ТО, решение № 61/13.07.2022 г. по т. д. № 237/2021 г. на I ТО и много други.; 3/ Може ли съдът да постанови решението си, като обсъжда ненаведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, с оглед предметните предели на въззивното производство по чл. 269 ГПК? Твърди се противоречие с: Решение № 172 от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2312/2015 г., I т. о., ТК. С. Р. № 209 от 20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1096/2017 г., I т. о., ТК.; 4/ Може ли съдът да счете, че застрахованият е отговорил „съзнателно неточно или е премълчал обстоятелство“ на поставения му въпрос, съгласно чл. 362, ал. 1 и ал. 2 и чл. 363 от КЗ, в случай, в който дори не е налице формулиран такъв пълен и ясен въпрос и този отговор да бъде основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение? Необходимо ли е наличието кумулативно на двете предпоставки, а именно „предоставянето на неточна информация или премълчаването на информация“ и същото действие да е извършено „съзнателно“?; 5/ Има ли право застрахователното дружество по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор? Има ли право застрахователното дружество по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение въз основа на обстоятелства, касаещи застрахования обект, за които застрахователят не е задал писмено въпроси при сключване на застрахователния договор и които са съществували към датата на сключването на договора? Твърди се противоречие с: решение № 173/22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г. на II т. о. на ВКС, решение № 213/29.01.2016 г. по т. д. № 3307/2014 г. на I т. о. на ВКС и решение № 155/5.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на И т. о. на ВКС.; 6/ Има ли право застрахователното дружество по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, след настъпване на застрахователно събитие, в случай, че са налице неточно обявени или премълчани факти и обстоятелства, които обаче не са оказали въздействие върху настъпване на застрахователното събитие?; 7/ Има ли право застрахователното дружество по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, в случай, че не е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие. Следва ли отказа от изплащане на застрахователно обезщетение, да е обусловен от кумулативно наличие на неизпълнение на задължение от страна на застрахования, което неизпълнение да е съществено и да се намира в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото застрахователно обезщетение? Твърди противоречие с Решение № 15 от 12.06.2012 г. по т. д. №454/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; Решение №102 от 02.10.2012 г. по т. д. №615/2011 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД поддържа, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в съответствие с практиката на ВКС. Заявява, че жалбата е неоснователна по същество, като въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Законосъобразни и обосновани са решаващите изводи на съда за наличие на основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца - наличие на изключен застрахователен риск по т. 10.8. от ОУ на застрахователя, както и премълчаване и неточно обявяване на факти от съществено значение за риска, неизпълнение на договорни задължения.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустими.
Производството е образувано по обективно съединени искове, предявени на основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сума в размер на 234 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в полица № [ЕГН] от 12.09.2018 г., за настъпило на 03.07.2019 г. застрахователно събитие - вреди от буря на Оранжериен комплекс за биологично насаждение от ягоди, находящ се в землището на [населено място], [община], обл. Г., местност „Цачевското“ и местност „В.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.01.2020 г. до окончателното изплащане, и за сума в размер на 434 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в полица № [ЕГН] от 12.09.2018 г., за настъпило на 03.08.2019 г. застрахователно събитие - вреди от буря и проливен дъжд на Оранжериен комплекс за биологично насаждение от ягоди, находящ се в землището на [населено място], [община], обл. Г., местност „Цачевското“ и местност „В.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 569.44 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2019 г. до 19.01.2020 г.
За да отмени първоинстанционното решение за уважаване на исковите претенции и да ги отхвърли като неоснователни, въззивният съд приема за незаконосъобразни и необосновани решаващите изводи на първоинстанционния съд - че на място е бил изграден друг модел на оранжерията - „Има“, който се различава от първоначалния модел по одобрения инвестиционен проект - „Ашор“ и за който не е съставена проектна документация, но изградената на място оранжерия е била с по-добра носимоспособност от тази, която е била заложена по одобрения проект, поради което е без значение как е била изпълнена конструкцията; че дори и да е била изпълнена по одобрения проект, то пак е щяло да се стигне до причиняване на същите вреди, предвид образуването на водните торби при втората буря; че след образуването на т. нар. „водни торби“ чрез събиране на дъждовна вода на местата, където е имало разкъсвания на полиетиленовото покритие, причинени от първото събитие /03.07.2019 г./, и в следствие на силния вятър и тежестта на събраната вода, е оказан несъразмерно голям натиск върху конструкцията на застрахованите оранжерии, което е довело до описаните деформации и счупвания при второто събитие /03.08.2019 г./; че по указания на застрахователя след първото застрахователно събитие /03.07.2019 г./ застрахованият е следвало да не променя застрахованите обекти, като само привърже разкъсаните найлони, за да няма по-големи вреди.
Апелативният състав намира, че изложените от СГС решаващи мотиви за уважаване на исковете противоречат на заложените от КЗ цели на преддоговорните отношения. Счита, че за изградените на място оранжерии не е съставена изискуемата проектна документация, поради което те са незаконно съоръжение, негодно за експлоатация, респ. въпросът за тяхната носимоспособност е без правно значение. Дори хипотетично да имат по - добра носимоспособност от проектираните, оранжериите не могат да се експлоатират по предназначението си, защото експлоатацията им е в нарушение на закона. Сочи, че от факта на реалната им експлоатация не би могло да се направи извод, че пораженията върху покритието и металната конструкция биха били същите, в случай че на място беше изградена оранжерия с параметри съгласно одобрения инвестиционен проект. Въззивният съд стига до извод, че причината за настъпване на процесните вреди е обстоятелството, че по време на първата буря на 03.07.2019 г. оранжериите не са издържали на натоварванията от вятъра и се е стигнало до разкъсвания на полиетиленовото покритие в съответните тунели, съгласно констатираното в Опис на повреденото и унищожено имущество от 04.07.2019 г. Подчертава, че ако действително изградените на място оранжерии са били с по-добра носимоспособност от тези по одобрения инвестиционен проект, то е трябвало да издържат на по-високи натоварвания от вятър от проектираните /предвидени за вятър със скорост от 26 м/с/. В случая изградените на място оранжерии не са издържали на натоварвания при констатирана скорост на вятъра от 20 м/с при първата буря и се е стигнало до разкъсвания на полиетиленовото покритие на съответните места, съгласно Опис на повреденото и унищожено имущество от 04.07.2019 г. Съдът стига до заключение, че изградената на място оранжерия не е устояла на това въздействие на вятъра при скорост от 20 м/с, конструкцията е поддала и това е причината за настъпилите увреждания върху полиетиленовото покритие.
Въззивният състав намира за неправилно и приетото от СГС, че причина за настъпване на вредите при второто събитие са образувалите се „водни торби“. Излага аргументи, че в тази част от оранжериите, където е имало най-голям брой тунели с разкъсано полиетиленово покритие /Блок 2/ би имало най-много предпоставки за образуване на водни торби, респ. за най-сериозни поражения върху металната конструкция, но по делото е установено, че именно в този блок не са налице никакви увреждания на металната конструкция, в същото време на отделни места в Блок 1 и 3, където е констатирано, че полиетиленовото покритие е напълно здраво и няма никакви предпоставки да се образуват водни торби, са констатирани увреждания върху конструкцията. Това противоречие отрича съществуването на причинно-следствена връзка между образуването на водни торби и причиняването на поражения върху металната конструкция на оранжерията. Независимо от изложеното, съдът възприема обясненията на вещото лице Т. /дадени в о. с.з. на 25.06.2024 г./, че по всяка вероятност причината, поради която в Блок 2 няма никакви поражения върху конструкцията при второто събитие на 03.08.2019 г., е найлонът да е бил събран и да не са се образували водни торби. Стига до краен извод, че ищецът е събрал разкъсаното покритие в Блок 2, поради което там не са се образували водни торби, респ. не са причинени вреди върху металната конструкция, респ. не е събрал разкъсаното покритие в блок 1 Блок 3, поради което са се образували водни торби и са причинени вреди върху конструкцията им.
Апелативният съд не споделя становището на първоинстанционния съд, че дадените на ищеца указания да привърже разкъсаните след първата буря найлони са в причинна връзка с настъпването на вредите при второто събитие на 03.08.2019 г. Счита, че даденото от застрахователя указание да не се променя обстановката след настъпилото на 03.07.2019 г. събитие, е напълно в съответствие с действията, които следва да се предприемат от страните за извършване на повторен оглед, в присъствие на представители на застрахователя от Направление „Ликвидация на имуществени щети“. Посочва, че такъв оглед е извършен на 09.07.2019 г., поради което не се е налагало след това полиетиленовото покритие да продължава на бъде вързано. Съдът акцентира, че указания за непроменяне на фактическата обстановка след извършването на втория оглед от страна на застрахователя не са давани. Независимо от това, намира че причината да няма поражения върху конструкцията на Блок 2 при настъпване на втората буря е привързването на разкъсаното покритие, препоръчано от застрахователя, поради което не е налице причинно-следствена връзка между дадените от ответника указания /да не променя обстановката/ и настъпването на вредите. Вредите при втората буря са настъпили в Блокове 1 и 3 в резултат на неизпълнение на указанията на застрахователя да се привържат найлоните, за да не се увеличат щетите.
Апелативният състав намира за основателно релевираното от ответното дружество в първоинстанционното производство възражение за изключен риск, тъй като застрахованият обект не е бил изграден съобразно приложимите строително-технически норми. Сочи, че удостоверението за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 ЗУТ се отнася за проектираната съгласно одобрения инвестиционен проект оранжерия, която е различна от изградената на място, като различията са съществени. Счита, че не е доказано, че процесната оранжерия е била въведена в експлоатация към момента на сключване на процесните договори за застраховка, като наличието на формално съставен акт за приемане на строежа, не може да бъде прието за надлежно извършено приемане на строежа. Съответно стига до извод, че застрахованият невярно е декларирал пред застрахователя, че изградената на място оранжерия е въведена в експлоатация, и го е направил със съзнанието, че невярно декларираните обстоятелства за изграждане на застрахованата вещ в съответствие с приложимите строително-технически норми, водят до изключване на риска и освобождаване на застрахователя да плати обезщетение. Липсата на одобрен инвестиционен проект и на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 ЗУТ за изградената на място оранжерия е нарушение на строително-технически норми и попада в обхвата на изключените рискове по т. 10.8. от ОУ на застрахователя. Застраховката не покрива вреди, настъпили в резултат на нарушени строително-технически норми, изисквания, правилници и стандарти /т. 10.8. от ОУ/, като застрахованият е бил длъжен, в отговор на зададените в предложението за застраховане въпроси, да посочи всички обстоятелства, които са му били известни и имат съществено значение за оценка на риска и условията, при които може да се сключи застраховката. В случая застрахованият съзнателно е премълчал, че изграденото на място съоръжение е със съществени промени в конструкцията спрямо съоръжението, съществуващо като чертеж върху проектната документация и че в действителност, за изграденото на място съоръжения няма изготвен одобрен инвестиционен проект, респ. същото не е въведено в експлоатация. Ако при изграждане на оранжерията бяха съобразени нормативните технически изисквания, то същата би следвало да има носимоспособност, съгласно заложената в проекта, респ. да понесе натоварванията, за които е оразмерено, съгласно действащите строително-технически норми и изисквания.
С оглед изложеното, съдът намира за основателно възражението на ответното дружество за нарушение на задължения на застрахования, като основания за намаляване, респ. за отказ за плащане на обезщетение. При неспазване на което и да било задължение на застрахования по т. 50 от ОУ, застрахователят може да намали или да откаже изцяло заплащане на застрахователно обезщетение. Приема, че след като оранжериите не са преминали през повторна процедура по проектиране, с оглед настъпилите изменения, то само на това основание следва да се считат за негодни за експлоатация. При това положение рискът от тяхното погиване или повреждане следва да се носи от лицето, което ги ползва в това състояние. Ако застрахованият беше декларирал, че съоръжението не е въведено в експлоатация, то нямаше да се стигне до сключване на застрахователен договор, т. е. причинените вреди щяха пак да са изцяло за сметка на ищеца.
От друга страна, решаващият състав счита, че застрахованият не е изпълнил дадените му от застрахователя изрични указания след настъпване на първата буря, които са за предприемане на мерки за предотвратяване настъпването на допълнителни вреди по смисъла на т. 50.3. от ОУ. Подчертава, че ако беше изпълнил дадените му указания да привърже разкъсаното покритие във всички блокове на оранжерията след настъпване на първото събитие, очевидно е нямало да се стигне до причиняването на вреди върху металната конструкция при настъпване на второто събитие.
Въззивният състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че след като застрахователят е направил оглед на застрахованото имущество преди сключване на застраховката, той е приел да го застрахова във вида и състоянието, в което се е намирало към момента на огледа. Приема, че съгласно т. 35 от ОУ застрахованият е бил длъжен, в отговор на зададените в предложението за застраховане въпроси, да посочи всички обстоятелства, които са му били известни и имат съществено значение за оценка на риска и условията, при които може да се сключи застраховката. За да е добросъвестен, застрахованият е следвало да посочи на зададения му въпрос, че е налице одобрен инвестиционен проект, а след неговото одобряване, при изпълнението са въведени изменения в конструкцията, които съгласно становище на проектанта не са съществени промени и за тях не е изготвен нов проект, което не е сторил. От друга страна, намира, че направените изменения в конструкцията на оранжерията са такива, че обективно не биха могли да се забележат при извършването на обикновен оглед. Позовава се на обяснения на отделни вещи лица, като приема, че намаленото сечението на тръбите на конструкцията не може да бъде установено при оглед от неспециалист.
С оглед изложените мотиви, въззивният състав намира предявените искове за плащане на застрахователно обезщетение за неоснователни.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият процесуалноправен въпрос, уточнен от съда съгласно правомощията му - за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните, отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е значим за решаващите изводи на въззивния съд. Въпросът е поставен в контекста на подробно изложените оплаквания за липса на анализ на относими доказателства, за необсъждане на част от доводите и възраженията на страните. Настоящият съдебен състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка за допускане до касация по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. С цитираната в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК практика по чл. 290 ГПК, както и задължителна съдебна практика- т. 2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Налице е и трайна съдебна практика, вкл. цитираната от касатора, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе от доводите и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба. С оглед изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол за проверка за съответствие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.
По останалите правни въпроси съдът ще се произнесе с решението по съществото на спора.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 6 836.68 евро.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №321 от 04.06.2025 г., постановено по в. т.д. №927/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 6 836.68 евро, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва на състава за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.