Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Л. М. ЧЛЕНОВЕ:

С. С.

Р. Р. при секретар

Д. З. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя

Л. М. по административно дело № 4971/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

Образувано е по касационна жалба от Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, подадена чрез процесуалния представител адвокат П. В., против решение ( с характер на определение) № 207 от 18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1217/2025 г. на Административен съд София-област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на предприятието против определение № 959 от 16.10.2025 г. по преписка № КЗК/830/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията).

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се излагат подробни съображения и се иска отмяната му.

О. К. за защита на конкуренцията, чрез упълномощения главен юрисконсулт Г. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения по всяко от твърденията в нея и моли решението на АССО да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците Ай Е. Д. И. Брокерс ЕООД и Ес Ди Ай Груп ЕАД, чрез процесуалните си представители адвокат Спасов и адвокат К. И., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и да им бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Административен съд София-област е установил от фактическа страна, че производството по преписка № КЗК-830/2025 г. е инициирано на основание чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК по искане на Ай Е. Д. И. Брокерс ЕООД и Ес Ди Ай Груп ЕАД за установяване на евентуално извършени от страна на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД нарушения по чл. 32 във връзка с чл. 33 и чл. 34 ЗЗК, по чл. 30 ЗЗК, а при условията на евентуалност по чл. 29 ЗЗК, свързани с провеждана рекламна кампания. На основание чл. 97, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗК е направено искане за налагане на временна мярка: забрана за разпространение на описаните в искането реклами и спиране на тяхното разпространение.

С определение № 959 от 16.10.2025 г. по преписка № КЗК-830/2025 г., на основание чл. 63 във връзка с чл. 97, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗК, Комисията е наложила следната временна мярка: забрана за разпространение на описаната реклама под формата на писма, изявления и други форми на разпространение; спиране разпространението на описаната реклама под формата на радиоклипове, рекламни брошури/флаери и публикации във Фейсбук на страницата на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, като е задължила предприятието да преустанови разпространението на цитираните реклами.

АССО е изтъкнал, че съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗЗК отговорността за заблуждаваща реклама носи рекламодателят в лицето на касационния жалбоподател. Приел е за обоснован извода на Комисията, че опасността за увреждане интересите на потребителите и на конкурентите от процесната реклама е реална и непосредствена, поради което наложената временна мярка по чл. 97, ал. 1, т. 2 ЗЗК е законосъобразна и съответства на преследваната законова цел.

Решението е правилно.

Правилно и обосновано, с оглед данните по преписката, съдът е приел, че Комисията, при упражняване на предоставената й оперативна самостоятелност, законосъобразно е наложила мярката по чл. 97, ал. 1, т. 2 ЗЗК на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД в качеството му на предприятие, предлагащо рекламирания продукт, и на рекламодател. Процесната реклама е описана подробно в акта на административния орган, а наложената мярка има за предмет преустановяването й във всичките й форми, предвид данните за реализирането й в различни варианти на релевантния пазар. Съдът правилно е приел за установено наличието на риск от заблуда на потребителите като условие за постановяване на мярката. Този извод се подкрепя от данните за осъществената от Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД рекламна кампания, която има характеристиките на масова и мащабна комуникационна практика, реализирана чрез множество и разнообразни комуникационни канали. От значение е и обстоятелството, че рекламата е проведена от предприятие застраховател, което е пазарен лидер на съответния пазар, и се отнася до най-масовия и задължителен застрахователен продукт - застраховка Гражданска отговорност. Ето защо доводите в касационната жалба за неправилност и необоснованост на съдебния акт са неоснователни. Временната мярка по чл. 97 ЗЗК има обезпечителен характер и не изисква пълно и окончателно доказване на нарушението. За законосъобразното й налагане е достатъчно да са установени, от една страна, вероятна основателност на твърдяното нарушение (наличие на достатъчно данни рекламата да бъде квалифицирана като заблуждаваща по чл. 33 ЗЗК), и от друга риск от сериозно увреждане на интересите на потребителите или на конкурентите, чието предотвратяване не търпи отлагане до приключване на главното производство. Тези две предпоставки съответстват на класическите изисквания за обезпечение вероятна основателност на претенцията и опасност от увреждане, като мярката следва да е и пропорционална на преследваната цел, тоест да не надхвърля необходимото за отстраняване на риска. В този смисъл преценката на Комисията и на първоинстанционния съд не предрешава спора по същество, а се ограничава до проверка дали посочените предпоставки са налице. Заблуждаващият характер на рекламата по смисъла на чл. 33 ЗЗК се преценява с оглед възприемането й от средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и предпазлив, и към когото рекламата е адресирана или когото достига, и с оглед обективната й способност да подведе този потребител и поради това да повлияе на икономическото му поведение или да увреди интересите на конкурент. Способността за въвеждане в заблуждение, а не реалното настъпване на вреда, е достатъчна, за да обоснове налагането на временната мярка.

Възраженията и аргументите във връзка с достоверността на данните, представени в рекламата, са относими към съществото на спора и не подлежат на обсъждане в настоящото производство при преценката за законосъобразността на наложената временна ограничителна мярка. Това е така именно защото обезпечителното производство по чл. 97 ЗЗК почива на преценка за вероятна основателност, а не на пълно установяване на фактите; обсъждането на доказателствата относно действителното съдържание и достоверността на рекламните твърдения, както и окончателната квалификация на поведението по чл. 32 34 ЗЗК, е предмет на главното производство пред Комисията и подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

Неоснователни саи доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Доказателствата, чието събиране е поискано от първоинстанционния съд, касаят главното производство пред КЗК , както и са свързани с изпълнението на наложената временна мярка, а не нейната законосъобразност, поради което правилно не са допуснати и събрани.

Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, както и обема на осъщественото процесуално представителство. Също така касаторът следва да заплати сторените от АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС ЕООД и Ес Ди Ай Груп ЕАД разноски в размер на 1530 евро за всеки от двамата ответници съгласно представените списъци и доказателства (л. 6671), които с оглед сложността на производството и обема на работата на процесуалните представители не следва да бъдат намалявани като прекомерни.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 207 от 18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1217/2025 г. по описа на Административен съд София-област.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Дианабад, бул./ул. Г. М. Д. № 1, бл. 0, вх. 0, ет. 0, ап. 0, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 (сто и петдесет) евро.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Дианабад, бул. д-р Г. М. Д. № 1, бл. 0, вх. 0, ет. 0, ап. 0, да заплати на АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС ЕООД, ЕИК 121266165, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Янтра № 3Б, направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1530 (хиляда петстотин и тридесет) евро.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Дианабад, бул. д-р Г. М. Д. № 1, бл. 0, вх. 0, ет. 0, ап. 0, да заплати на[Фирма 4], ЕИК 207095647, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. А. Б. № 17, направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1530 (хиляда петстотин и тридесет) евро.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Л. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. С.

/п/ Р. Р.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?