Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

А. А. ЧЛЕНОВЕ:

Р. Р.

Г. С. при секретар

А. С. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията

Р. Р. по административно дело № 5039/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 от ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба от С. А. М., чрез адв. М., против решение № 62 от 09.01.2026г., постановено по адм. дело №451/2025г. по описа на Административният съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-255 от 25.08.2025г. на кмета на община Ковачевци. Навеждат се оплаквания за неправилност на съдебния акт на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Предявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В допълнително становище, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

О. К. на община Ковачевци, чрез адв. Н., в писмен отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Предявява претенция за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.

Ответниците В. А. Г., Ж. Л. и Р. В. З., не взимат становище по касационната жалба, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

Ответникът К. А. Т., не взима становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Върховна касационна прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В. А. Г., Ж.Л., С. А. М. и Р. В. З., против заповед № РД-255 от 25.08.2025г. на кмета на община Ковачевци, с която на всички тях и на К. А. Т., е наредено до 17.11.2025 г. да премахнат незаконен строеж Дървено бунгало, построено след 2022г., находящ се в имот с идентификатор 35434.47.82, [заличен текст], по КККР на [населено място], община Ковачевци, вид територия - земеделска земя, НТП ливада, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ изграден без необходимите строителни книжа. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание и при съобразяване на установената в чл. 225а, ал. 2 на ЗУТ административна процедура при издаване на акта. По същество е възприел за доказано наличието на строеж по смисъла на в 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Установена е неприложимост на разпоредбите на Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. С оглед периода на изграждането му, същият не попада в никоя от хипотезите за търпимост на 16 ПР на ЗУТ или 127 ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Поради това процесното бунгало правилно е прието в оспорената заповед като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който не е търпим и премахването му е разпоредено законосъобразно.

Въз основа на приетите по делото доказателства, включително неоспорената и правилно кредитирана съдебно-техническа експертиза, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни.

Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, предназначението, местонахождението на строежа, времето на извършването му, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство.

Предвид установите вид, характеристики и предназначение на обекта, правилно същият е квалифициран от административния орган и от съда като строеж по смисъла на закона. За характера на един обект като преместваем такъв или строеж следва да се съди по неговото предназначение. Процесният обект не отговаря на изискванията за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, във връзка с 5, т. 80 ДР на ЗУТ. За да се квалифицира като преместваем даден обект, следва да е с предназначение за увеселителни, административни, търговски или други обслужващи дейности, както и с предназначение за временно обитаване при бедствия, тоест да задоволява обществена нужда, а не частен интерес, както е в случая. По делото не е налице твърдение, нито доказателство процесното бунгало да е с предназначение съгласно някое от посочените в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Твърди се единствено, че е с предназначение за временно съхранение на селскостопанска продукция. В този смисъл, след като не е с изискуемото по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ предназначение, без значение са обстоятелствата дали обектът може да бъде преместен или не в цялост на друго място, както и дали е трайно прикрепен към терена. От приетата СТЕ е опровергано наличието на една от техническите особености на преместваемите обекти по смисъла на 5, т. 80 от ЗУТ възможността същите да бъдат преместени без да се наруши целостта им. Въпреки, че обектът не е трайно прикрепен към земята с бетон и че не се променя трайно субстанцията на земята, той не може да бъде квалифициран като преместваем единствено с оглед тази негова конструктивната характеристика по смисъла на чл. 5, т. 80 ДР на ЗУТ.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на твърдението, че процесното бунгало е с предназначение за съхранение на селскостопанска продукция, поради което в случая е неприложима нормата на чл. 2 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Твърдяната за извършвана дейност не се доказва. Не е доказана и връзка между изграждането на бунгалото и сочената дейност, тъй като според неопроверганото становище на вещото лице, бунгалото е изградено около 2023 г., а доказателствата, на които касаторът се позовава са с дати година по-късно - удостоверението за регистрация на животновъден обект е издадено на 07.03.2024 г., искането до кмета на общината за извършване на строителство върху земеделска земя е отправено с писмо вх. № 3-269 от 27.03.2024 г. Не са налице доказателства съгласно чл. 12 от Наредбата, а именно - строителството на процесния строеж да е било разрешено по реда на глава осма, раздел III от ЗУТ. Тоест дори да се приеме тезата на касатора относно предназначението на бунгалото, то изграждането му е било под разрешителия режим на ЗУТ, който в случая не е спазен.

Цитираните от касатора специални нормативни актове в конкретния случай са неприложими. Чл. 12 от Закона за пчеларството регламентира реда за учредяване право на ползване върху земеделски земи и върху горски територии - държавна собственост. Разпоредбата на чл. 37п от ЗСПЗЗ отново регламентира учредяване на право на ползване върху пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Очевидно е, че цитираните хипотези касаят случаи различни от настоящия, тъй като не се спори, че поземленият имот, в който е изграден процесният строеж е частна собственост на адресатите на заповедта. Чл. 59а и 59б ППЗОЗЗ касаят разрешение за ползване на земя извън строителната площадка на законно разрешен обект, какъвто настоящият случай не е.

Правилен и съответен на събраните доказателства е и изводът в оспореното решение, че нареденият за премахване строеж, с оглед периода на изграждането му, не попада в никоя от хипотезите за търпимост по 16 ПР на ЗУТ и 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ.

С оглед изложените мотиви, настоящият съд счита, че съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, съдебно-деловодни разноски за адвокатски хонорар се следват на ответната страна, чието искане обаче, макар и своевременно, е останало недоказано поради непредставяне до приключване на съдебното заседание на доказателства за реалното им извършване. Такова е било необходимо, с оглед отбелязването в представения своевременно договор за правна помощ /лист 48/, че адвокатският хонорар ще бъде заплатен по сметка на процесуалния представител, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 от 09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 451/2025г. по описа на Административният съд - Перник.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. Р.

/п/ Г. С.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?