ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3465

София, 24.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 3136/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 1636 от 18.03.2025 г. по гр. д. № 5532/2023 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 23.02.2023 г. по гр. д. № 56735/2020 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. Т. Н. срещу Столична община и Урвички манастир „Свети Николай Летни“-край село Панчарево искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: имот с проектен идентификатор ***, с площ 512 кв. м., находящ се в землището на [населено място], заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ***, на основание придобивна давност чрез упражнявано владение в периода 1961 год.-16.11.2020 год.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от К. Т. Н. чрез пълномощника му адв. Д. К., в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответниците по касация, чрез процесуалните си представители, са подали писмени отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени положителни установителни искове. В исковата молба са изложени твърдения, че...