Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: В. Ш. Членове: ХРИСТО К. Т. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя В. Ш. по административно дело № 3952 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба на „Т. О. и Консултинг“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Д. Б., с искане за допълване на Решение № 1717/15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 3952/2022 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските.
С молбата се иска съдебният акт да бъде допълнен с оглед обективирана в касационната жалба на страната претенция и съобразяване на списък за допълнително сторени разноски.
Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изразява становище по молбата.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:
С Решение № 1717/15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 3952/2022 г. по описа на ВАС, чието допълване се иска, е оставено в сила Решение № 7301/15.12.2020 г., постановено по адм. дело № 10265/2019 г. по описа на Административен съд – София-град в обжалваната от дружеството част, а именно досежно допълнително установени задължения по ЗКПО за 2016 г. в размер на 3 850,00 лв. главница и 823,54 лв. лихви, установени с Ревизионен акт № Р-22220218006364-091-001/10.05.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден и изменен с Решение № 1339/05.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП. С касационната жалба на дружеството е отправена претенция за присъждане на сторените разноски във връзка с обжалване на ревизионния акт (л. 33), като е приложен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им извършване (л. 99 – л. 101).
Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая с решението на административния съд жалбата на „Т. О. и Консултинг“ ЕООД е частично уважена, а в частта, с която е отхвърлено оспорването, съдебният акт е бил предмет на съдебен контрол пред настоящата касационна инстанция. Както бе посочено по-горе, с Решение № 1717/15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 3952/2022 г. по описа на ВАС, отхвърлителната част на първоинстанционното решение е потвърдена, тоест жалбата на касатора не е уважена. С оглед цитираната правна уредба и резултата от спора, претенцията на страната, имаща качество на касатор, а не на ответник, за допълване на акта в частта за разноските е неоснователна. Същият извод следва и по отношение на искането за допълване относно разноски, сторени пред първоинстанционния съд. Ако молителят счита, че е налице пропуск относно присъдените с Решение № 7301/15.12.2020 г., постановено по адм. дело № 10265/2019 г. по описа на Административен съд – София-град разноски, е следвало да подаде молба за допълване по реда на чл. 248 от ГПК пред административния съд.
Предвид изложеното, искането на „Т. О. и Консултинг“ ЕООД за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т. О. и Консултинг“ ЕООД за допълване на Решение № 1717/15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 3952/2022 г. по описа на Върховния административен съд Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател:
/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Х. К. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА