1Р Е Ш Е Н И Е
№ 420
София, 25.06.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Наталия Неделчева
при участието на секретаря Нели Първанова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №4508 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 87801/21.07.2025г., подадена от И. П. А., чрез процесуалния представител адвокат И. Ю. от АК-София, срещу решение № 3644 от 11.06.2025г. по в. гр. д. № 14342/2023г. на Софийския градски съд, в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение № 12553 от 14.07.2023г. по гр. д. № 58323/2021г. на Софийския районен съд, е уважен предявеният от П. С. Р. срещу касатора осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС - за осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата до размер от 19206,50 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 1/4 ид. част от съсобствения недвижим имот - двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 120 кв. м и разгъната застроена жилищна площ 240 кв., находяща се в УПИ [№] в кв. 32 по плана на [населено място], общ.Р., при съседи по скица: УПИ [№], УПИ [№], УПИ-[№], в кв. 32 по плана на [населено място] и улица, ведно със земята, върху която е построена сградата, а именно УПИ [№] в кв. 32 по плана на [населено място], общ.Р., утвърден със заповед №19-0334/1990г., целият с площ от 542 кв. м., при съседи на имота по скица: улица, УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], за периода от 09.12.2016г. до 09.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.10.2021г., до окончателното й плащане и осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2440 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 09.12.2018г. - 09.12.2020г. и са присъдени разноски по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният срещу нея иск бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените пред трите инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба П. С. Р., чрез процесуалния представител адвокат Г. Г. от САК, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Същите съображения поддържа и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение №1365/18.03.2026г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийски градски съд е допуснато до касационно обжалване в обжалваната част по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона.
Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П. С. Р. срещу И. П. А. иск за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на идеална част от съсобствен имот по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 09.12.2016г. до 09.12.2020г. в размер на 19206.50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (12.10.2021г.) до окончателното й плащане и за сумата от 2440 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 09.12.2018г. - 09.12.2020г.
За да постанови обжалваното решение, Софийският градски съд е приел, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и с оглед липсата на ангажирани нови доказателства по реда на чл. 266 ГПК, които да я променят, е препратил към нея по реда на чл. 272 ГПК.
От правна страна са изложени съображения, че съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗС, всеки от съсобствениците може да си служи изцяло с общата вещ по предназначението й и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Посочено е, че за да се ангажира отговорността на съсобственик по тази разпоредба, е необходимо да се установи: че вещта е съсобствена с ответника; че се ползва от съсобственик за лични нужди; че неползващият съсобственик е поискал писмено обезщетение за ползите, от които е лишен; ползите, които е пропуснал след поканата, които обикновено се определят в размер на дължимия пазарен наем за съответната идеална част. Посочено е, че ищецът носи тежестта за доказването на правопораждащите факти.
Взето е предвид, че съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. по тълк. д. №7/2012г. на ОСГК на ВКС, „лично ползване“ по смисъла на чл. 31 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа); ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. За да се освободи от отговорност, ползващият съсобственик следва да докаже, че е предложил на неползващия съсобственик да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и му е осигурил възможността реално да упражнява това свое право.
В конкретния случай е посочено, че от влязло в сила решение №207 от 17.01.2014г., постановено по гр. дело №1077/2012г. по описа на РС-гр. Р., е установено, че през исковия период 09.12.2016г. - 09.12.2020г. процесният недвижим имот е съсобствен между страните по делото, при квоти - 1/4 идеална част за ищцата и 1/2 идеална част за ответницата като трети лица, неучастващи по делото, притежавали останалите идеални части. С влязло в сила решение №4864 от 21.10.2015г., постановено по гр. дело №1077/2012г. по описа на РС-гр.Р., е изнесен на публична продан процесния съсобствен между страните недвижим имот, след което съсобствеността досежно имота е прекратена с постановление за възлагане на делбения недвижим имот на купувача по публична продан на 08.10.2021г. по изпълнително дело №39/2017г. по описа на ЧСИ Б. В..
Прието е за установено, че в подадената от ищцата и други съсобственици искова молба, с която е предявен искът за делба срещу ответницата и е било образувано гр. дело №1077/2012г. по описа на РС - [населено място], е обективирана изрична покана към И. П. А. за заплащане за обезщетение по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Прието е, че веднъж отправена писмената покана действа занапред без ограничение във времето и без значение дали е нарочна или се съдържа в друг акт - в случая в исковата молба по делбеното производство.
Прието е, че от събраните в първата инстанция доказателства, е установено че ответницата И. П. А. не е живяла в недвижимия имот след м. септември 2016г., но въпреки това не е допускала останалите съсобственици, вкл. и ищцата да си служи със съсобствения имот, съобразно притежаваната от нея ид. ч. от правото на собственост. Посочено е, че по делото е доказано обстоятелството, че ответницата е получила писмената покана и не е предоставила достъп на ищцата до съсобствения имот като последната не е била допускана в имота, въпреки че е правила опити за това, както и че не е имала ключ, за което свидетелстват показанията на разпитания по делото свидетел К., който е без родство със страните и чиито показания са кредитирани като дадени в резултат на негови преки и непосредствени впечатления, логично последователни и непротиворечиви, както и кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства.
Формиран е решаващ правен извод, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС и предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесния имот е основателна.
Досежно определяне на дължимия размер на обезщетението за лишаване от правото на ползване на процесния имот съразмерно на притежаваната от ищцата идеална част от правото на собственост върху имота, съдът е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. Съдебният експерт е изчислил, че средният пазарен наем на процесния имот за периода от 09.12.2016г. до 09.12.2020г. за 1/4 ид. ч. възлиза на 19206.50 лв., до който размер предявения иск е уважен.
Прието е, че основателността на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Посочено е, че по делото е установено, че изискуемостта на вземането за обезщетение за ползване на съсобствения имот е настъпила след отправяне на поканата за заплащането му с исковата молба за образуване на делото за делба, приключило с влязло в сила решение №4864 от 21.10.2015г., с което процесният имот е изнесен на публична продан. Изложени са мотиви, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата, за която е предявен от 2440 лв., лихва за забава върху дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в размера на сумата от 19206.50 лв. за периода 09.12.2018г. - 09.12.2020г.
Така постановеното от въззивния съд решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество частично неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства (чл. 235 и чл. 236 ГПК) и на наведените от страните доводи (чл. 12 ГПК).
Както последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, вкл. в посоченото в изложението решение №9 от 25.03.2014г. по гр. д.№3700/2013г. на І г. о. на ВКС, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
С тази трайно установена съдебна практика по приложението на чл. 12, чл. 235 и чл. 236 ГПК в случая въззивният съд не се е съобразил.
Както е посочено в постановеното по настоящето дело определение №1365/18.03.2026г., при произнасянето си по основния, спорен между страните въпрос, а именно създавала ли е И. П. А. пречки за ползването на имота от страна на ищцата П. С. Р., въззивният съд е съобразил единствено казаното от св.К., за чиито показания е приел, че са дадени в резултат на негови преки и непосредствени впечатления, логични и последователни са и не са противоречиви, доколкото кореспондират с останалите, събрани по делото писмени доказателства. Мотиви в подкрепа на тази констатация обаче в обжалваното решение не се съдържат, т. е. липсват съображения за извършен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност.
При разпита си в производството пред първоинстанционния съд свидетелят К. е заявил, че е бил приятел на покойния В. В. Д. и познава страните по делото – П. Р. е първата съпруга на В., а И. А. е втората му съпруга. Според казаното от свидетеля, В. Д. притежавал къща в [населено място] и там живеел с втората си съпруга И. А., която останала да живее в къщата след смъртта му. Живяла там до началото на 2021г., а после в къщата заживял В., син на В. Д.. Заявил е пред съда, че в периода 2016-2021г. И. живеела там и ползвала къщата, като не позволявала нито на В., нито на П. да ходят там. Няколко пъти свидетелят ходил с В. или с П. и И. я нямало, тъй като живеела там само през почивните дни -виждал децата на И. да си играят на улицата през почивните дни. Опитвали се да отключат, но се включвал СОТ, идвали сотаджии, полицаи, имало скандали и не им позволявали да влезнат вътре. Свидетелят е заявил, че е присъствал няколко пъти в моменти, в които П. се опитвала да влезе в къщата и няколко пъти И. или е била там и не позволявала да влезе, или се включвал СОТ. Заявил е, че И. е сменяла брави и не можело да се влезе в къщата, че П. нямала ключ, защото И. сменяла бравите.
Въззивният съд е приел, че И. А. е получила писмена покана, но не е предоставила достъп на П. Р. като последната не е била допускана в имота, въпреки че е правила опити за това, както и че не е имала ключ, за което е посочено, че свидетелстват показанията на разпитания по делото свидетел К., който е без родство със страните и чиито показания са кредитирани като дадени в резултат на негови преки и непосредствени впечатления, логично последователни и непротиворечиви, както и кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства.
Детайлен анализ на показанията на този свидетел обаче въззивният съд не е извършил и не е съпоставил казаното от свидетеля с данните за релевантните за спора факти, които се съдържат в събраните по делото писмени доказателства.
На първо място не е съобразено обстоятелството, че показанията на свидетеля К. не съдържат конкретни данни за периодите, в които В. или П. са посещавали имота с намерението да влязат и да го ползват, опитвали да отключат, но се включвал СОТ, идвали сотаджии, полицаи, имало скандали. При съпоставяне на казаното от свидетеля и данните, съдържащи се в приетото по делото уведомление, издадено от „ЕЛОС“ ООД на 03.10.2022г., следва да се приеме, че в посочения в уведомлението период (01.11.2019г.-01.06.2020г.), през който охраната на имота със СОТ е била спряна, препятствия за ползването на имота, свързани с тази охрана, не са съществували. За този период от време следва да се приеме, че твърдените в исковата молба пречки за ползването на имота не са съществували, вкл. предвид казаното от св.К., че П. е опитвала да отключи имота, т. е. разполагала е с ключ и в период, през който охраната на имота със СОТ не е била спряна. Наред с това следва да бъде съобразено и обстоятелството, че сключването на договор за охрана на имот с технически средства е предназначено да осигури именно охраната на имота от посегателства на трети лица, но не и да препятства достъпа на собствениците до имота, нито ползването му според неговото предназначение. Пристигането на представители на дружеството, на което е възложена охраната на имота, както и на представители на полицията, не би следвало да има за последица препятстване на достъпа до имота на лице, което се легитимира като собственик на същия, както и като лице, на което е възложено да управлява имота от съдебен изпълнител. Ако въпреки това достъпът на тези лица до имота е бил възпрепятстван, то това се е дължало на поведението на осъществяващите охраната лица, но не и на ответницата по предявения иск.
Не са съобразени и данните, съдържащи се в представения още с исковата молба протокол за опис, съставен от ЧСИ но 10.07.2017г. по изп. д.№39/2017г., съдържащ констатация, че на 10.07.2017г. И. А. е предала три броя ключове на сина на ищцата В. В. Д. (за него и за останалите съсобственици), както и че имотът е оставен за управление както на И. А., така и на В. Д., които единствени от съсобствениците са присъствали на описа. Казаното от св.К., че за целия исков период (2016-2021г.) И. не позволявала на В. и П. да ходят в къщата, като те нямали и ключ, не кореспондира с данните, съдържащи се в този протокол, както и с друга част от показанията на свидетеля, анализирана по-горе, а именно, че П. е посещавала имота с намерението да влезе и да го ползва, опитвала да отключи (т. е. разполагала е с ключ), но се включвал СОТ (т. е. казаното от свидетеля следва да се отнесе до период, предхождащ спирането на охраната на имота).
Не е съобразено обстоятелството, че в показанията на свидетеля липсва уточнение на конкретните периоди от време в рамките на общия посочен (2016-2021г.), до които се отнасят неговите наблюдения, че И. сменяла брави и не можело да се влезе в къщата. Съпоставяйки тези показания с данните, съдържащи се в протокола за опис, следва да се приеме, че след 10.07.2017г. И. А. е осигурила достъп до имота чрез предаване на ключове, при което имотът е бил оставен за управление и на В. Д., който е получил три броя ключове – за себе си и за останалите съсобственици. Данни след този момент И. А. да е извършвала смяна на брава, което да е възпрепятствало възможността на П. да ползва имота, по делото липсват.
По тези съображения следва да се приеме, че за периода от 10.07.2017г. до 09.12.2020г. по делото не е установено И. А. да е създавала пречки на П. Р. да ползва имота според обема от притежавани от нея права в съсобствеността. За този период, респ. за претендираното обезщетение в размер на 16315.34 лв. (8341.90 евро) искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като за периода от 09.12.2016г. до 10.07.2017г. по делото е установено, че макар и да не е живяла в къщата, находяща се в [населено място], И. А. не е предоставила на П. Р. възможност да ползва имота, въпреки надлежно връчената й покана, следва да се приеме, че предявеният иск е основателен за сумата от 2891.16 лв. (1478.22 евро). Основателен за този период е и предявеният по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД иск за заплащане на обезщетението за забава, чийто размер възлиза на 177.48 лв. (90.74 евро).
По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която И. А. е осъдена да заплати на П. Р. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 16315.34 лв. (8341.90 евро), както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2262.52 лв. и вместо това за този размер, представляващ претендирано обезщетение за лишаване от ползване за периода от 10.07.2017г. до 09.12.2020г. предявеният по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС иск и предявеният на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД иск следва да бъдат отхвърлени. В частта, с която И. А. е осъдена да заплати на П. Р. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 2891.16 лв. (1478.22 евро) и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 177, 48 лв. (90.74 евро) обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му за разноските и вместо това дължимите на всяка една от спорещите страни разноски бъдат определени според изхода на спора както следва:
И. А. следва да заплати на П. Р. сумата от 409.22 евро, от които 179.93 евро за производството пред първоинстанционния съд, 120.57 евро за производството пред въззивния съд и 108.72 евро за производството пред ВКС.
П. Р. следва да заплати на И. А. сумата от 1364.90 евро, от които 271.11 евро за производството пред първоинстанционния съд, 451.85 евро за производството пред въззивния съд и 641.94 евро за производството пред ВКС.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 3644 от 11.06.2025г. по в. гр. д. № 14342/2023г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-В състав в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд И. П. А. е осъдена да заплати на П. С. Р. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 16315.34 лв. обезщетение за ползване на 1/4 идеална част от недвижим имот -двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м и разгъната застроена жилищна площ 240 кв., находяща се в УПИ [№] в кв. 32 по плана на [населено място], общ.Р., при съседи по скица: УПИ [№] , УПИ [№], УПИ-[№], в кв. 32 по плана на [населено място] и улица, ведно със земята, върху която е построена сградата, а именно УПИ [№] в кв. 32 по плана на [населено място], общ.Р., утвърден със заповед №19-0334/1990г., целият с площ от 542 кв. м., при съседи на имота по скица: улица, УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], за периода от 09.12.2016г. до 09.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.10.2021г., до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2262.52 лв. лихва за забава върху дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2478.70 лв. сторени разноски в производството пред СРС и сумата от 1660.98 лв. сторени разноски пред въззивната инстанция и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. Р. срещу И. П. А. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 8341.90 евро (16315.34 лв.) обезщетение за ползване на 1/4 идеална част от недвижим имот -двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м и разгъната застроена жилищна площ 240 кв., находяща се в УПИ [№] в кв. 32 по плана на [населено място], общ.Р., при съседи по скица: УПИ [№], УПИ [№], УПИ-[№], в кв. 32 по плана на [населено място] и улица, ведно със земята, върху която е построена сградата, а именно УПИ XVІІІ-745 в кв. 32 по плана на [населено място], общ.Р., утвърден със заповед №19-0334/1990г., целият с площ от 542 кв. м., при съседи на имота по скица: улица, УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], за периода от 10.07.2017г. до 09.12.2020г., както и предявения на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД иск за сумата от 1156.80 евро (2262.52 лв.) лихва за забава върху дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3644 от 11.06.2025г. по в. гр. д. № 14342/2023г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-В състав в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд И. П. А. е осъдена да заплати на П. С. Р. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 2891.16 лв. (1478.22 евро) обезщетение за ползване на 1/4 идеална част от недвижим имот -двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м и разгъната застроена жилищна площ 240 кв., находяща се в УПИ [№] в кв. 32 по плана на [населено място], общ.Р., при съседи по скица: УПИ [№], УПИ [№], УПИ-[№], в кв. 32 по плана на [населено място] и улица, ведно със земята, върху която е построена сградата, а именно УПИ [№] в кв. 32 по плана на [населено място], общ.Р., утвърден със заповед №19-0334/1990г., целият с площ от 542 кв. м., при съседи на имота по скица: улица, УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], за периода от 09.12.2016г. до 10.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.10.2021г., до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 177.48 лв. (90.74 евро) лихва за забава върху дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА И. П. А. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П. С. Р. сумата от 409.22 евро, представляваща направените по делото разноски, от които 179.93 евро за производството пред първоинстанционния съд, 120.57 евро за производството пред въззивния съд и 108.72 евро за производството пред ВКС.
ОСЪЖДА П. С. Р. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на И. П. А. сумата от 1364.90 евро, представляваща направените по делото разноски, от които 271.11 евро за производството пред първоинстанционния съд, 451.85 евро за производството пред въззивния съд и 641.94 евро за производството пред ВКС.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: