ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3476

гр. София, 25.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: Р. Я. Р. Б.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 3984/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 139 от 17.06.2025 г. по в. гр. д. № 123/2025 г. на Кюстендилския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 606 от 26.11.2024 г. по гр. д. № 476/2024 г. на Дупнишкия районен съд, с което касаторът е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на С. В. Т. сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на нанесена на 23.04.2023 г. в [населено място] , обл. Кюстендил, пред магазин за хранителни стоки, намиращ се на [улица], телесна повреда и отправена закана с убийство на ищеца, представляващи престъпления по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 НК, за извършване на които ответникът е признат за виновен въз основа одобрено от съда споразумение по н. о. х. д. № 1039/2023 г. на Дупнишкия районен съд, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2023 г., до изплащане на вземането.

Въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила на 12.10.2023 г. споразумение по н. о. х. д. № 1039/2023 г. по описа на Дупнишкия районен съд М. И. И. е признат за виновен за това, че на 23.04.2023 г. около 21:30 ч. в [населено място], пред магазин за хранителни стоки, намиращ се на [улица], чрез нанасяне на удари в областта на лицето, е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в лицева травма - лицева асиметрия и оток в областта на лявата скула, околоочен хематом вляво; счупване на предната и задната стена на левия горночелюстен синус с изместване на фрагменти към вътрешността на синуса (хлътване) и с проследима фрактурна линия към алвеоларния израстък на горната челюст вляво, достигаща между зъб 22 и 23 вляво; счупване на долен ръб на лявата орбита с проминране на костен фрагмент към орбитата и компресия върху левия долен прав очедигитален мускул; счупване на външната стена на лявата орбита; счупване на арката на лявата яблъчна (скулна) кост; счупване на външния птеригоиден израстък на сфеноидалната кост вляво; счупване на корноидния израстък на долната челюст вляво, както и мозъчна травма - дискретен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка (субарахноидна хеморагия) вдясно задно слепоочно, като тези травми реализират медико-биологични признак счупване на челюст, което е довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период, по-голям от 30 дни и до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Освен това ответникът се е заканил с убийство на ищеца, като това заканване е възбудило у пострадалия основателен страх за осъществяването му. С оглед на това, ищецът е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 НК. Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани свидетели, изготвена е и съдебномедицинска експертиза по писмени данни. Въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от него фактическа обстановка, поради което е препратил към мотивите му относно основателността и доказаността на предявения иск, след което се е произнесъл по направените пред него възражения. Приел е, че е допуснато от първата инстанция процесуално нарушение и с определение от 17.03.2025 г. е допуснал преразпит на вещото лице д-р Н., който да бъде проведен в насроченото по делото за 15.04.2025 г. съдебно заседание. След постъпила молба от процесуалния представител на ответника, делото е пренасрочено за 28.05.2025 г., на която дата нито ответникът, нито процесуалният му представител /редовно призовани/ са се явили, а е постъпила молба от адв. Ю. с искане за повторно отлагане на делото, без приложени доказателства относно наличие на уважителни причини за отлагането /вкл. такива не са постъпили и към момента на постановяване на решението/. В проведеното в отсъствие на ответника и неговия процесуален представител съдебно заседание вещото лице е потвърдило изложеното в приетото в първоинстанционното производство заключение, като същевременно е посочило, че пострадалият е възстановен. Доколкото ответникът не се е възползвал от представената му от въззивния съд възможност, вкл. да зададе въпросите си към вещото лице предварително в писмена форма, съдът е приел, че той не е установил фактите, на които основава възраженията си, респ. че те не са се осъществили. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването, че определеният от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. При определяне размера на това обезщетение е отчел сериозността на нанесените множество увреждания - закрита черепно-мозъчна травма, както и лицева травма, сравнително дългия период на възстановяване, през който ищецът е търпял болки - до около два месеца и половина, които са били с висока интензивност и сила, както и наличието на изключителен дискомфорт поради настъпилите ограничения, свързани с процесите на ядене, дъвчене, зрение и говорене, които факти са установени от заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, както и от показанията на свидетелите Т. и П.. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че вследствие отправената закана за убийство пострадалият е търпял допълнително негативни преживявания – уплаха, притеснение и страх. В заключение е посочил, че определената от районния съд сума за репариране на нанесените на ищеца неимуществени вреди в размер на 24 000 лв. е справедлива, поради което е потвърдил първоинстанционното решение.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но конкретен въпрос не е формулиран. Поддържа се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата С. В. Т. не е подал писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения формулирането на обуславящия изхода на спора правен въпрос е задължение на касатора и същият определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. Изложението не съдържа формулиран от страната правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Наведените доводи представляват оплаквания за неправилност на решението, в обжалваната му част, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК, в което ВКС не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание.

Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. В трайната си практика ВКС е определил съдържанието на понятието очевидна неправилност като квалифицирана форма на неправилност /обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост/, различна от неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда от съдържанието на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. Същото ще е налице единствено при видимо тежко нарушение на закона /материален или процесуален/, т. е. когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, както и когато съдебният акт е явно необоснован.

В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.

С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 139 от 17.06.2025 г. по в. гр. д. № 123/2025 г. на Кюстендилския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: