Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Д. Членове: П. Г. Л. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 4008 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на И. М., чрез адв. Ю. срещу решение № 6990/25.11.2021 г., постановено по адм. д. № 10953/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена исковата му претенция против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Видин (ОД на МВР - Видин) за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, вследствие на незаконосъобразното му лишаване от свидетелство за управление на моторно превозно средство, ведно със законната лихва за периода от датата на увреждането. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е обсъдил възражението пред административния орган за погасяване по давност на задълженията по наложените глоби. Изцяло необосновано АССГ приел, че от показанията на разпитания по делото свидетел не се доказвали посочените в исковата молба преживявания на ищеца, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния отказ за предоставяне на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) от страна на ответния административен орган. Сочи се, че изводите на съда относно интензитета на страданията и тяхната продължителност касаят размера на обезщетението за вреди, а не наличието на причинно-следствена връзка. Развиват се съображения, че с исковата молба не е твърдяно ползването на медицинска помощ във връзка с преживените неимуществени вреди в процесния период. Иска се отмяна на обжалваното решение, уважаване на иска и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответната страна ОД на МВР Видин, чрез процесуален представител счита касационната жалба за неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответникът редовно призован не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил предявения от Маринов иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ОД на МВР - Видин, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., вследствие на незаконосъобразното му лишаване от СУМПС, ведно със законната лихва за периода от датата на увреждането - 05.09.2018 г. до датата на окончателното изплащане на дължимите суми. Основанията за претенцията били отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт - изричен отказ рег. № 953000-4000/15.06.2020 г. на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Видин, както и фактическо бездействие на същия административен орган да предостави на Маринов издаденото му СУМПС. Твърденията на ищеца, досежно настъпилите вредоносни последици в периода от 05.09.2018 г. до 29.09.2020 г., били чувство за несправедливост, накърнена чест, накърняване на личното достойнство, неприятни психически изживявания - влошаване на отношенията му със семейство и близки, невъзможност да започне трудова дейност, поради изискване за притежаване на СУМПС.

От фактическа и правна страна съдът приел, че административният орган е действал законосъобразно, позовавайки се на разпоредба, която оправомощава същия да не издаде СУМПС, респективно да откаже да го предостави при наличие на законовите предпоставки до 17.10.2019 г. вкл. датата на изтичане на абсолютната погасителна давност по последното наказателно постановление. Приел, че е налице и отменен по съдебен ред незаконосъобразен изричен отказ рег. № 953000-4000/15.06.2020 г. на началника сектор Пътна полиция при ОД на МВР Видин. Съдът обосновал извод, че за периода от 18.10.2019 г. до 29.09.2020 г. (периодът включва деня следващ изтичането на абсолютната погасителна давност по последното наказателно постановление до датата на получаване на СУМПС) ищецът не е доказал твърдените вреди. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства. Съдът е посочил, че Маринов не се е справил с доказателствената тежест, като не е представил писмени доказателства за установяване на претърпените неимуществени вреди върху психиката му - потърсена лекарска или друга помощ във връзка с преживения през периода стрес. Нито пък от свидетелските показания се доказвало особено силни негативни емоции с висок интензитет, продължили през исковия период, както и водени ли са преговори с потенциални работодатели, за какви длъжности е била спрягана дейността на ищеца, с какви задължения евентуално би бил той при назначаването му на работа, какво МПС се е предполагало да управлява и каква би била изискуемата категория свидетелство за него. Приел, че липсват доказателства за претърпени от ищеца значителни неимуществени вреди, оказали влияние на психологическото му състояние, извън рамките на обичайните притеснения. С тези мотиви съдът отхвърлил така предявения иск.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил обосновани изводи за наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди, но неправилно е счел, че преживените притеснения и негативни емоции нито са с висок интензитет, нито са продължили през целия исков период. Налице са кумулативно изискуемите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинените на ищеца неимуществени вреди от отменения изричен отказ рег. № 953000-4000/15.06.2020 г. на началника сектор Пътна полиция при ОД на МВР Видин. Налице е и бездействие на органа след 17.09.2019 г. до 29.09.2020 г. да предостави на Маринов издаденото му СУМПС. Предвид разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП не се издава СУМПС или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. В случая с изтичането на определения в закона абсолютен давностен срок държавата губи възможността да изпълни наложеното наказание глоба, което респективно означава и задължение на органа да върне отнетото СУМПС. За уважаване на иска ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочените основания.

Настоящата инстанция счита, че от показанията на свидетелката Асенова се установяват настъпили за ищеца неимуществени вреди психологически болки и страдания и те са в пряка причинно-следствена връзка с отменения отказ и бездействието на административния орган. Нейните показания възпроизвеждат преки впечатления. Настъпването на неимуществени вреди може да се доказва и в случая е доказано именно чрез свидетелски показания. Несъмнено е установено, че за ищеца са настъпили вредоносни последици, изразяващи се в неприятни психически изживявания, влошаване на отношенията му със семейство и близки, затруднения при намиране на работа поради липса на СУМПС. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът е търпял тези негативни емоции почти година и те са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния отказ на началника сектор Пътна полиция при ОД на МВР Видин, както и с бездействието на същия. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсата на представена медицинска документация за депресивното състояние на ищеца, води до недоказаност на претенцията. Законодателят не е въвел задължително изискване за представянето на писмени доказателства за обосноваване иска за неимуществени вреди. Освен това, трудно би могъл да запази писмени доказателства за отказ да получи работа при положение, че житейски логично е, когато не е отговарял на определени условия въобще да не е кандидатствал за работа.

На следващо място, изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Въз основа на изложеното и отчитайки практиката на Върховния административен съд по подобни дела, настоящият състав счита, че размерът на обезщетението, съобразен с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, следва да бъде в размер на 1000 лева. В останалата част за разликата от 1000 лева до претендираната сума от 5000 лева, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

С исковата молба ищецът е претендирал присъждане на законна лихва от датата на увреждането - 05.09.2018 г. до датата на окончателното изплащане на претенцията. Както беше посочено по-горе периодът за който се дължи обезщетение за неимуществени вреди е от 18.10.2019 г. до 29.09.2020 г. Законна лихва за забава на плащане се дължи за забавено изпълнение на парично задължение от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Исковата молба играе роля на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в случая от 09.11.2020 г.

При този изход на спора разноските в първоинстанционното производство в полза на ОД на МВР Видин, следва да бъдат отменени за разликата от 80 до присъдения размер от 100 лева. Разноски за производството пред АССГ следва да бъдат присъдени на адвокат Юруков, предвид представения договор за правна помощ и осъщественото процесуално представителство на ищеца на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, от 2 от Закона за адвокатурата и тяхното навременно поискване. ОД на МВР Видин следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Юруков адвокатско възнаграждение в размер на 60 лева, съобразно уважената част на иска и 15 лева в полза на Маринов, представляващи платени от ищеца разноски - държавни такси за двете съдебни производства.

За касационната инстанция на страните се дължат разноски пропорционално както следва: за адвокатско възнаграждение на адвокат Юруков, осъществил процесуално представителство на касатора И. М., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, от 2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 80 лева и юрисконсултско възнаграждение на ответната страна в размер на 80 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6990/25.11.2021 г., постановено по адм. д. № 10953/2020 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на И. М., [ЕГН], адрес гр. София, [жк], [адрес], за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, вследствие на незаконосъобразното му лишаване от свидетелство за управление на моторно превозно средство, ведно със законната лихва и вместо това, ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Видин да заплати на И. М., [ЕГН], адрес гр. София, [жк], [адрес] сумата от 1000 лева, за причинени неимуществени вреди, за периода от 18.10.2019 г. до 29.09.2020 г., ведно със законната лихва от 09.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТМЕНЯ решение № 6990/25.11.2021 г., постановено по адм. д. № 10953/2020 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която И. М., [ЕГН], адрес гр. София, [жк], [адрес] е осъден да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Видин юрисконсулстко възнаграждение за разликата над 80 лева до присъдените 100 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Видин ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. Ю. САК, гр. София, [улица],[адрес], сумата от 140 (сто и четиридесет) лева адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Видин ДА ЗАПЛАТИ на И. М., [ЕГН], адрес гр. София, [жк], [адрес], сумата от 15 (петнадесет) лева, разноски за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА И. М., [ЕГН], адрес гр. София, [жк], [адрес] ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Видин, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА