№ 3637

[населено място], 19.12.2025 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. А. Н.

Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 2169 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Т. срещу решение № 177 от 09.06.2025г. по в. т.д. № 188/2025г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е отменено решение № 48 от 04.10.2024г. по т. д. № 5/2024г. на Окръжен съд – Кърджали, са отхвърлени предявените от касатора срещу „Метеор“ ООД искове по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците в дружеството, проведено на 10.01.2024г.

Оплакванията на Н. Г. Т. в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. То е и очевидно неправилно. Не са били обсъдени доводите на страната, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 23.10.2023г., сключен със съдружника Д. А. Я., е нищожен, тъй като противоречи на закона, заобикаля го и е с невъзможен предмет (ненавършилите пълнолетие наследници по закон на съдружника Н. Д. В. не са приели наследството й по опис съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН, а приемането е една година след прехвърляне на дружествените дялове). Нищожната сделка не може да бъде санирана. В този смисъл е неправилен изводът на въззивния съд, че с приемането на наследството по опис се е санирало със задна дата извършеното нищожно разпореждане. По-скоро се е санирала възможността Д. А. Я. да придобие вземания към дружеството, свързани с притежаваните от починалия съдружник дружествени дялове, стойността на които се определя въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение. Не само не е било прието наследството по опис, но и не е искано съгласие от съда тази разпоредителна сделка да бъде извършена (чл. 62 от ЗН). Не е обсъждан също доводът, че капиталът на дружеството е бил намален от 5 000 лева на 2 410 лева. От въззивния съд не е било съобразено, че във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници промяната на капитала има незабавно действие (по отношение на купувача по договора за прехвърляне на дружествени дялове). Ефектът на вписването намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица. Наследниците са можели да станат съдружници само с решение за приемането им.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1. Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 236, ал. 2 от ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите на и възраженията на страните за неоснователни и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои - не, кои възприема и кои - не?

Според касатора по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление № 1/1953г. на Пленума на ВС, както и с решение № 22 от 29.06.2017г. по гр. д. № 2113/2016г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.

2. По приложението на чл. 140, ал. 4 от ТЗ и по-специално от кой момент решението за намаляване на капитала на дружество с ограничена отговорност поражда действието си спрямо съдружниците в капитала на дружеството и третите лица – от момента на вписването му в търговския регистър или от момента на вземане на решението?

Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 690 от 03.12.2008г. по т. д. № 349/2008г. на ВКС, ТК, решение № 306 от 17.10.2018г. по т. д. № 3110/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 86 от 01.09.2017г. по т. д. № 1068/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 39 от 15.04.2011г. по т. д. № 526/2010г. на ВКС, ТК, І т. о.

3. Приемането на наследството по опис, след като вече са продадени дружествените дялове в ООД, санира ли със задна дата тази сделка и може ли на база на това да се приеме, че съдружникът, придобил тези дялове, е упражнил правото си на глас и с тях?

4. При закупуване на дружествени дялове от непълнолетни лица, неприели наследството по опис, от съдружник в дружеството, след като е било взето решение за намаляване на капитала с тези дялове, този съдружник дружествени дялове ли придобива или правото на вземанията?

Според касатора третият и четвъртият от въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

От насрещната страна „Метеор“ ООД не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. На дружеството е бил назначен особен представител съгласно чл. 29, ал. 4 от ГПК - адвокат Р. А. Р..

Отговор е подаден от Д. А. Я., конституиран като трето лице – подпомагаща страна на дружеството. Касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел от фактическа страна, че дружеството „Метеор“ ООД е имало капитал от 5 000 лева, разпределен в 500 дяла с номинална стойност от по 10 лева всеки. Капиталът е бил притежаван от съдружниците Н. Г. Т. (233 дяла), Н. Д. В. (258 дяла), Д. А. Я. (6 дяла), Ш. К. К. (1 дял), Т. И. П. (1 дял) и В. Г. К. (1 дял). Управител е била Н. Г. Т.. Съдружникът Т. И. П. е починал на 15.09.2019г., а Н. Д. В. – на 05.09.2023г. Н. Д. В. е оставила съпруг (Д. Ц. Е.) и две ненавършили пълнолетие деца - Н. Д. Е. (малолетна) и Д. Д. М. (непълнолетна).

Също според възприетото от въззивния съд с решение на Общо събрание на съдружниците от 11.10.2023г. са били взети решения за прекратяване на членството на починалите съдружници и намаляване на капитала с техните дялове (общо 259 дяла) чрез връщането им на прекратилите участието си съдружници. Решенията са били оспорени с иск по чл. 74 от ТЗ на Д. А. Я., на когото с последващ договор от 20.10.2023г. (с удостоверени нотариално подписи и съдържание), наследниците на Н. Д. В. са продали 258 дружествени дяла, притежавани от техния наследодател. При сключване на договора Н. Д. Е. е била представлявана от своя баща и законен представител Д. Ц. Е., а Д. Д. М. е действала със съгласието на своя баща Д. З. М.. Поради водените от Д. А. Я. искове по чл. 74 от ТЗ вписвания в търговския регистър въз основа на взетите на 11.10.2023г. решения не са били правени (производството по вписванията е било спряно по реда на чл. 536, ал. 1 от ГПК).

Вписвания не са били правени и въз основа на решенията, взети събрание на съдружниците в дружеството, проведено на 10.01.2024г. Тези решения, предмет на настоящото дело, са били за освобождаване на Н. Г. Т. като управител на дружеството (т. 1) и за избиране на Д. Ц. Е. и Д. А. Я. за управители, които ще представляват дружеството заедно (т. 2).

Съгласно изложеното от въззивния съд събранието от 10.01.2024г. е било свикано от Д. А. Я. като съдружник с дялове над 1/10 от капитала на дружеството. С връчена на 18.12.2023г. чрез ЧСИ покана до Н. Г. Т. в качеството й на управител на „Метеор“ ООД и съдружник в него е било поискано на основание чл.138, ал. 2 от ТЗ и чл. 14.2 от дружествения договор свикване на извънредно Общо събрание при дневен ред от две точки – освобождаването й като управител и избор на Д. Ц. Е. и Д. А. Я. за управители, които ще представляват дружеството заедно. В поканата се е съдържало изрично изявление, че ако управителят Т. не свика събранието в законовия двуседмичен срок от получаването на поканата, съдружникът Д. А. Я. свиква Общото събрание. Поканата е била изпратена и на останалите съдружници. Н. Г. Т. не е свикала Общото събрание в двуседмичния срок от получаването на поканата до 01.01.2024г., включително, и на 10.01.2024г. то е било проведено, като са били приети двете точки от дневния ред. За приемането им са гласували съдружниците Д. А. Я., Ш. К. К. и В. Г. К.. Ищцата не е присъствала на събранието.

Въззивният съд е констатирал също че след приключване на устните състезания по делото пред Окръжен съд – Кърджали, с молба от 30.10.2024г. до Софийския районен съд, малолетната Н. Д. Е., чрез нейния баща и законен представител Д. Е., е направила изявление в предвидената от закона форма за приемане по опис на наследството от нейната майка Н. Д. В. на основание чл. 49, чл. 60 и чл. 61 от ЗН и с решение от 10.01.2025г. на Софийския районен съд е било допуснато приемане на наследството от нея по опис. Също със заявление до Софийския районен съд, но от 12.11.2024г., навършилата междувременно пълнолетие Д. Д. М. е направила изявление в предвидената от закона форма за приемане на наследството на Н. Д. В.. Съгласно съдебно удостоверение от Софийски районен съд от 14.11.2024г. е било извършено вписване в особената книга на съда на приемане на наследството.

С оглед всички тези обстоятелства въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно нормата на чл. 48, изр. 2 от ЗН приемането на наследството произвежда действие от момента на откриването му, а съгласно чл. 1 от ЗН - наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя. Тъй като съдружничката Н. Д. В. е починала на 05.09.2023г. и на същата дата е открито наследството й, то на основание чл. 48, изр. 2 от ЗН приемането на наследството от двете й дъщери е произвело правното си действие от същата дата (05.09.2023г.) Договорът за прехвърляне на дружествени дялове, с който съпругът и двете дъщери на починалата съдружничка са прехвърлили имуществените си права върху притежаваните от наследодателя дружествени дялове от капитала на ответното дружество, е бил сключен на 20.10.2023г. и доколкото към същата дата приемането на наследството е произвело правното си действие, Н. Д. Е. и Д. Д. М., заедно с баща си, са се разпоредили валидно с притежаваните от тях дружествени права. Съгласно чл. 129, ал.1, изр. 2 от ТЗ прехвърляне на дружествен дял от един съдружник (в случая от наследниците на един съдружник) на друг се извършва свободно.

Във връзка със значението на приетите на събранието от 11.10.2023г. решения въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.140, ал.4 от ТЗ намаляване на капитала на ООД има действие от вписването му в търговския регистър. Необходимо е изрично вписване на намаляването на капитала, както разпорежда специалната норма на чл.151, ал.1 от ТЗ, след задължително изпълнение на процедурата по чл.150 от ТЗ, защитаваща интересите на кредиторите на дружеството. Несъмнено, според въззивния съд, е било, че в случая във времето от 11.10.2023г. до 20.10.2023г. вписване не е било извършено, а и е било невъзможно да бъде извършено, тъй като срокът по чл.150, ал. 2 от ТЗ, обезпечаващ защитата на кредиторите на дружеството, не е възможно да е изтекъл. Следвало е също така да се отчете обаче, че тримата наследници на починалия съдружник В. не са били съдружници в дружеството към 11.10.2023г. (те не са станали такива и впоследствие) и затова за тях решението на Общото събрание от 11.10.2023г. за намаляване на капитала не е породило правно действие. При смърт на съдружник в ООД имуществените му права (дружествените дялове) се наследяват, но не и правото на членство, поради което наследникът – приобретател на дяловете не придобива членствено право, той не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. Т.е. към 20.10.2023г. наследниците на починалата съдружничка в дружеството, притежавала 258 дяла от неговия капитал, са могли да наследят съгласно нормата чл.129, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ТЗ тези дружествени дялове, поради което и да се разпореждат с тях.

От въззивния съд е било отречено договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 20.10.2023г. да е нищожен. Относно срока за приемане на наследството по опис на ненавършилите пълнолетие лица е било прието че не е решителен, както и че липсва нарушение на чл.65, ал.1 от ЗН. Според изложеното от въззивния съд съгласно тази разпоредба наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи, като той не може да отчуждава недвижимите имущества до 5 години от приемането, а движимите – до 3 години, освен с разрешение на районния съдия, в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено. По начало тази норма обаче не забранява на наследник, приел наследството по опис, да отчуждава в посочените срокове посочените в нея видове имущества – недвижими и движими имущества, още по-малко забранява отчуждаването на останалите наследствени имущества. Нормата въвежда санкция относно наследника, отчуждил в посочените срокове само недвижими и движими имущества без разрешение на районния съдия – да отговаря за задълженията на наследодателя неограничено. Затова, според въззивния съд, по начало не е можело да се приеме, че при такова отчуждаване съответният договор е нищожен поради заобикаляне на тази законова норма.

В обобщение, въззивният съд е счел предявените от Н. Г. Т. искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за неоснователни. По-конкретно за неоснователно е било прието оплакването й, че Общото събрание от 10.01.2024г. е било свикано при изначална липса на писмено искане на съдружник с дялове над 1/10 от капитала, защото лицето, направило искането по реда на чл. 138, ал.2 от ТЗ Д. А. Я. притежава 6 дяла от по 10 лева или 60 лева от капитала на дружеството. Според състава на Апелативен съд – Пловдив след прехвърлянето на дружествените дялове от 20.10.2023г. този съдружник вече е притежавал 264 дяла от капитала (6 дяла и допълнително 258 дяла на починалата Н. Д. В., след прехвърлянето им от наследниците й). Поради това при провеждане на Общото събрание не е липсвал и необходимият кворум за взимане на решения, каквото е било второто направено от ищцата по делото оплакване. Съгласно чл.13.2 от дружествения договор решенията по т.12, б.“д“ са се вземали с единодушие от всички съдружници, решенията по т.12, б.“а“,“б“,“в“ и „г“ - с мнозинство ѕ от регистрирания капитал на дружеството, а всички останали решения (каквито са били взетите от събранието от 10.01.2024г.) - с мнозинство повече от Ѕ от регистрирания капитал. Въпреки отсъствието на Н. Г. Т., на събранието са присъствали Д. А. Я., Ш. К. К. и В. Г. К., притежавали общо 266 дяла от капитала.

В този смисъл, и при съобразяване на междувременно извършените действия по приемане на наследството на Н. Д. В., от въззивния съд не са били споделени изводите на състава на Окръжен съд – Кърджали за основателност на исковете по делото.

Според първоинстанционния съдебен състав съдружникът Д. А. Я. не е придобил прехвърлените му наследствени дялове с договор за продажба на дружествени дялове от 20.10.2023г. Това е било, тъй като ненавършилите пълнолетие наследници на Н. Д. В. не са приели наследството по опис, както изисква разпоредбата на чл. 61, ал.2 от ЗН, респективно не са придобили правата от наследствената маса. Съдът е посочил, че изричното изискване на чл. 61, ал. 2 от ЗН недееспособните да приемат наследството по опис и уредените в закона производства, целящи да се установи кои лица са наследници, съответно кое лице ще представлява незаето (вакантно) наследство, обуславят извод, че описът по чл. 61, ал. 2 от ЗН е формата, чрез която ненавършилото пълнолетие дете може да приеме наследство.

С оглед тези установени обстоятелства първият от въпросите на касатора Н. Г. Т. (процесуалноправен) относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните и обсъди всички събрани доказателства, като мотивира решението си, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Противно на оплакванията в касационната жалба, въззивния съд е изложил съображения относно действителността на договора за прехвърляне на дружествени дялове от 23.10.2023г. Отречено е било той да е нищожен като сключен в противоречие на закона, да го заобикаля или да се касае за договор с невъзможен предмет. Изложени са били съображения и относно приемането на наследството на съдружника Н. Д. В., включително приемането по опис (чл. 61, ал. 2 от ЗН) от малолетната нейна дъщеря Н. Д. Е., съответно за приемане на наследството от Д. Д. М. след навършване на пълнолетие на детето. Съображения са били изложени и относно значението на взетите от Общото събрание на съдружниците на 11.10.2023г. решения за намаляването на капитала на дружеството от 5 000 лева на 2 410 лева.

Вторият и четвъртият от въпросите (материалноправи) не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като не са свързани с решаващите изводи на въззивния съд в решението му. Въпросите съдържат питане относно действието на решението на общото събрание на съдружниците за намаляване на капитала на дружество с ограничена отговорност (чл. 140, ал. 4 от ТЗ). Основани са на оплакването в касационната жалба на страната, че неправилно от въззивния съд е било прието, че за да имат действие по отношение на съдружника Д. А. Я., решенията на Общото събрание от 11.10.2023г., включително за намаляване на капитала на дружеството, е трябвало да бъдат вписани в търговския регистър. Действително въззивният съд е направил такъв извод, но решаващи за изхода на спора са били други възприети от въззивния съд обстоятелства – че прекратяването на участието на съдружника Н. Д. В. в дружеството е настъпило със смъртта й (чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ), а не съгласно решението на Общото събрание от 11.10.2023г., и че другото взето на това събрание решение – за намаляване на капитала, не е обвързвало нейните наследници по закон, които не са имали качеството съдружници. Те са наследили дружествения дял на Н. Д. В. и са можели да го прехвърлят на друг съдружник свободно (чл. 129, ал. 1 от ТЗ).

Третият материалноправен въпрос на касатора относно прехвърлянето на дружествен дял от наследник в хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗН, когато наследството се приема по опис, съответно за действието на това приемане, отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Според оплакванията на касатора неправилно въззивният съд е съобразил извършеното след прехвърлянето на дружествените дялове приемане по опис на наследството от наследника Н. Д. Е., съответно приемането на наследството от Д. Д. М.. Касаторът поддържа, че прехвърлянето на дружествените дялове на съдружника Д. А. Я. не е породило действие. Поради това той не е бил легитимиран да свика Общото събрание от 10.01.2024г., нито при вземането на решенията от събранието е бил налице изискуемият кворум и мнозинство.

Във връзка с въпроса не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и касационно обжалване на въззивното решение също не може да бъде допуснато. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Отговор на въпроса може да бъде изведен от практиката на Върховния касационен съд, за която липсва основание да бъде променяна, и тя се явява съобразена от въззивния съд.

Наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, който няма качеството съдружник, може да прехвърли наследствените дялове по правилата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ (решение № 161 от 11.01.2011г. по т. д. № 28/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 20 от 12.07.2019г. по т. д. № 1055/2018г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.). Действията на разпореждане с имущество от наследствената маса, извършени преди приемане на наследството по опис в хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗН, не са нищожни (определение № 327 от 25.03.2016г. по гр. д. № 871/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.). С оглед защитния характер на нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗН по отношение на посочената категория лица, пропускането на тримесечния срок по ал. 1 не води до отнемане наследствените права и не може да лиши лицата от възможността по-късно да приемат наследството и да претендират за дял от наследственото имущество. Това тяхно право не се погасява, като след отпадане на недееспособността приемането може да се извърши както по реда на чл. 49, ал. 1 и ал. 2, така и по реда на чл. 51, ал. 1от ЗН (ТР № 1 от 23.01.2024г. по тълк. дело № 1/2021г. на ОСГК на ВКС, решение № 165 от 16.09.2013г. по т. д. № 1057/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.). Същевременно когато призованото към наследяване дете приеме наследството по опис (законът не предвижда друг начин да приеме наследството и не допуска да се откаже от него), приемането произвежда обратно действие. Детето придобива наследството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения от момента на смъртта на наследодателя (решение № 648 от 30.10.2025г. по гр. д. № 4806/2024г. на ВКС, ГК, ІV г. о.). В този смисъл, най-общо, са и изводите на състава на Апелативен съд – Пловдив в решението му.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната от касатора Н. Г. Т. негова част.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177 от 09.06.2025г. по в. т.д. № 188/2025г. на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.