Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: В. Г. Членове: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 4002 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на кметския наместник на [населено място] дърво, област Габрово, община Габрово, чрез процесуален представител юрк. С., против решение № 8/25.02.2022г., постановено по адм. дело № 289/2021г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е обявен за нищожен отказ № 77/27.10.2021г. на кметския наместник за издаване на разрешително за достъп до горски територии по заявление с вх. № 12/14.07.2021г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като несъответстващо на действителната фактическа обстановка и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочените конкретни оплаквания са развити в представено по делото писмено становище. Иска се отмяната на оспореното решение на АС – Габрово като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – К. Васич чрез адв. Х. оспорва касационната жалба като неоснователна и необоснована по съображения, изложени в писмен отговор от 15.04.2022г. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, като взе предвид наведените в касационната жалба основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. Васич от гр. Габрово срещу отказ с изх. № 77/27.10.2021г. на кметския наместник на [населено място] дърво, община Габрово за издаване на разрешително за достъп до горски територии по заявление с вх. № 12/14.07.2021г.

Съдът констатира, че по подаденото заявление от К. Васич до кмета на община Габрово с № 12/14.07.2021 г. за достъп до горска територия е налице произнасяне с влязло в сила решение № 118/1.10.2021 г. постановено по адм. д. № 235/2021г. от Административен съд-Габрово, с което обжалваният мълчалив отказ /респективно последвалият го изричен такъв/ за издаване на разрешение за достъп, са отменени и преписката е върната на кметския наместник на [населено място] дърво за ново произнасяне по заявлението.

При извършената проверка на оспорения административен акт в съответствие с чл. 168 от АПК досежно основанията, обуславящи незаконосъобразност на административните актове, съдът приема, че отказът е нищожен с оглед на нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК.

За да достигне до този резултат, съдът въз основа доказателствата по делото установява следната фактическа обстановка:

Административният орган е сезиран със заявление, подадено от К. Васич от гр. Габрово, с което иска издаване на разрешение за достъп до горска територия по чл. 148 от Закона за горите (ЗГ) до имот с идентификатор 14218.329.43. Достъпът е поискан за осъществяване на "извоз на дървесина". Заявено е, че извозът ще бъде осъществен с две превозни средства, като е посочена марката им и регистрационните им номера. Към заявлението са приложени Констативен протокол серия В, № 006812 от 16.01.2020 г. с който е установена незаконна сеч в посочения в заявлението имот. Впоследствие е съставен и Констативен протокол серия В, № 007915 с който са отстранени технически грешки, допуснати в протокола от януари 2020 г. Приложен е също и Технологичен план за добив на дървесина от 10.06.2021 г. отнасящ се за имота /14218.329.43/. В плана изрично е записано, че сечта ще бъде извършена на основание чл. 15а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1), във връзка с незаконна сеч, установена с Констативен протокол серия В, № 006812 от 16.01.2020 г. В технологичния план изрично е записано, че ще се извършва само кастрене и разкройване на повалените през 2019 г. дървета, което е в съзвучие и при пълно съобразяване с дадени от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) указания в писмо от 27.04.2021г., адресирано до директора на Регионална дирекция по горите-гр. В. Т. Представен е и договор за управление и стопанисване, отнасящ се за посочения имот, сключен между един от съсобствениците в качеството му на възложител и жалбоподателката от друга страна в качеството й на изпълнител. По делото са представени документи, установяващи собствеността върху имота, а и между страните не е спорен факта, че възложителя по договора за възлагане на дейности по обслужване на частни гори С. К. е една от съсобствениците на имота.

При тези данни по делото, от правна страна съдът достига до извода, че оспорването е основателно, като отказът е нищожен с оглед нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като противоречи на посоченото, влязло в сила решение.

Първоинстанцинният съд излага и съображения по унищожаемостта на административния акт.

На първо място приема, че искането за достъп до горски имот следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 148, ал. 1 от ЗГ, тъй като от изложеното в него и от приложените документи става ясно, че в имот с идентификатор 14218.329.43 ще бъдат изпълнявани горскостопански дейности, сред които и добивът на дървесина, за която е изготвен и представен и технологичен план. С оглед на това компетентен да издаде разрешението за достъп до горски територии в случая е кметския наместник на [населено място] дърво, общ. Габрово. Компетентността му се разпростира и в хипотезата на чл. 148, ал. 4 от закона, според която собственици и ползватели на имоти, за чието ползване е необходимо преминаване на товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга, трябва да получават разрешение отново от същия орган. И при двете хипотези компетентния орган следва да издаде разрешение за достъп, ако са налице доказателства за извършване на горскостопански дейности (чл. 148, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 4), или искането е подадено от собственик или ползвател на имот за чието ползване е необходимо преминаването на превозни средства (чл. 148, ал. 4). В случая обаче, с оглед посочената в заявлението причина поради която се иска достъп – "извоз на дървесина" съдът приема, че искането попада в първата от двете хипотези – тази, при която достъпът се търси във връзка с осъществяване на конкретна горскостопанска дейност.

На второ място, решаващият съд приема, че установените от закона критерии за издаване на разрешително за достъп са свързани единствено с преценката дали търсеното разрешение е във връзка или не с изпълнение на горскостопански дейности. Приема за безспорно установени предпоставките, водещи до възникване на правото на заявителя да получи разрешение за достъп до горски територии – за извършване на горскостопанска дейност. Поради това счита за неоснователни изложените съображения от кметския наместник на [населено място] дърво в отказа, че в констативния протокол липсва информация за превозното средство, мястото на доставка и срокът на транспортиране. Предвид характеристиката на процесната дървесина, като предмет на нарушение, съдът посочва, че следва да намери приложение нормата на чл. 15а, ал. 1 от Наредба № 1, съгласно която "Транспортирането на дървесина, предмет на нарушение или на престъпление, до мястото на нейното съхраняване се извършва с констативен протокол или превозен билет, издаден въз основа на протокол или акт за установяване на административно нарушение. Когато транспортирането се извършва с констативен протокол, в него се посочват данните за превозното средство, мястото на доставка и срокът за транспортиране". Изискването на разпоредбата според съда е изпълнено със съставянето на приложения по делото констативен протокол серия В, № 006812 от 16.01.2020 г., с този протокол, с който е установена незаконната сеч.

В заключение, първоинстанционният съд приема, че постановеният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

На първо място, неправилен и в противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

В разглеждания казус действително постановеният отказ № 77/27.10.2021г. на кметския наместник на [населено място] дърво, община Габрово, е издаден след предходно отменен мълчалив отказ, последван от изричен такъв, с влязло в сила решение на административния съд, обсъдено по-горе.

Издаденият административен акт от кметския наместник на [населено място] дърво, независимо че е отново отказ, с който засяга права и законни интереси на адресата, не е издаден на същите фактически основания, нито е със същото съдържание като отменения, поради което не е нищожен по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК и поражда правни последици.

При повторното разглеждане на заявлението на Васич с № 12/14.07.2021г. административният орган събира и анализира всички относими към искането писмени доказателства, като ги анализира в съответствие с приложимите за случая материалноправни предпоставки, на база на което издава оспорения административен акт.

На второ място, неправилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения пред него административнен акт. Съдът правилно приема, че издателят на акта е компетентен орган по смисъла на чл. 148, ал. 4 от Закона за горите, както и че разрешението за достъп се иска за конкретна горскостопанска дейност „извоз на дървесина“, поради което искането попада в хипотезата на чл. 148, ал. 1 от ЗГ. Но изводът му, че отказът е постановен в нарушение на изискванията на чл. 15а, ал. 1 от Наредба № 1 е неправилен. Представеният по делото констативен протокол серия В, № 006812 от 16.01.2020 г., отразява резултатите от извършена проверка на процесния горски имот от длъжностни лица на Регионална дирекция по горите-В. Т. като установява незаконна сеч в имота. Противно на приетото в обжалваното решение, този констативен протокол не покрива изискванията за съдържание на констативен протокол по смисъла на чл. 15а, ал. 1 от Наредба № 1, който да послужи за транспортиране на дървесина, която безспорно е предмет на нарушение по аргумент от обсъдения по-горе констативен протокол от 16.01.2020г. В него не са посочени нито данни за превозна средство, нито мястото на доставката и срока за транспортиране.

Предвид изложеното настоящият състав на ВАС, пето отделение намира, че административният орган установява вярно фактическата обстановка, като приема, че към заявлението не са представени изискуемите се по закон документи при безспорно установената сеч в нарушение на нормативните изисквания, и произнася законосъобразен административен акт на основание чл. 148, ал. 1 от Закона за горите.

Обжалваното решение, с което е обявен за нищожен отказ № 77/27.10.2021г. на кметския наместник на [населено място] дърво, община Габрово за издаване на разрешително за достъп до горски територии по заявление с вх. № 12/14.07.2021г. като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната му следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, като бъде отхвърлена жалбата на К. Васич срещу оспорения административен акт.

С оглед правния резултат на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8/25.02.2022г., постановено по адм. дело № 289/2021г. по описа на Административен съд – Габрово, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Васич от гр. Габрово против отказ с изх. № 77/27.10.2021г. на кметски наместник на [населено място] дърво, община Габрово.

ОСЪЖДА К. Васич да заплати на община Габрово разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА