Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: В. Г. Членове: Г. К. М. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Г. К. по административно дело № 4007 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. Ж., срещу Решение № 543 от 09.04.2021 г., постановено по адм. дело № 2597/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас).

Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на В. В.. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в молба от 19.09.2022 г. Не претендира разноски.

Ответникът - В. В., чрез пълномощника си адв. Д. Д., оспорва касационната жалба с подробни съображения, изложени в писмен отговор и в пледоарията по същество в съдебно заседание на 05.10.2022 г. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е отменил оспорената заповед на изпълнителния директор на ИАРА.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-438 от 10.11.2020 г. на изпълнителния директор на ИАРА, в частта й по т. II, с която на В. В. са присъдени 3 точки, като капитан на риболовен кораб [заличен текст] с външна маркировка [заличен текст]. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в противоречие с материалноправни разпоредби основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Предмет на оспорване пред АС - Бургас е т. II от Заповед № РД-438/10.11.2020 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която на В. В., като капитан на риболовен кораб [заличен текст] с външна маркировка [заличен текст], на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), във връзка с чл. 18д, ал. 3 от ЗРА и чл. 13 и 14 от Наредба № 3/19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 1093/94 И (ЕО) № 1447/1999 (Наредба № 3/2013 г., Наредбата) са присъдени 3 (три) точки за извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 3, параграф 1, б. б от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета, изразяващо се в недеклариране и неотчитане на улов в размер на 202,563 кг и свързаните с него данни, представляващо неизпълнение на задълженията за отчитане и деклариране на улова и свързаните с него данни.

Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил релевантните за спора доказателства и правилно е изяснил относимите факти.

Приел е за установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност рибар, дълбоки морски води с код по НКПД: 62231001 в отдел Н. Ф. ЕООД и месторабота Моторен кораб [заличен текст]. Д. Н. Ф. ЕООД е притежател на право да извършва стопански риболов в Черно море и река Дунав - удостоверение № 03108483-010 от 29.12.2017 г., съгласно което стопански улов на риба и други водни организми на основание разрешително за стопански риболов № 03108483/17.11.2014 г., за периода 01.01.2018 г. 31.12.2018 г. ще се извършва с риболовен кораб Ива-1 с външна маркировка [заличен текст], собственост на Н. Ф. ЕООД, като за капитан или друго физическо лице, извършващо риболов от името и за сметка на титуляра е посочен В. В., притежаващ свидетелство за правоспособност № 024494/29.12.2017 г.

На 03.01.2019 г. началник-отдел Рибарство и контрол - Черно море, гр. Бургас към Главна дирекция (ГД) Рибарство и контрол в ИАРА е издал Наказателно постановление (НП) № 03-01/03.01.2019 г., с което на П. П., за нарушение на чл. 19, ал. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗРА, на основание чл. 59 от ЗРА, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., затова, че при завръщане от риболов на калкан на 04.07.2018 г. на лодкостоянка Аспарухово кея, изпълнявайки длъжност капитан на риболовен кораб [заличен текст] [заличен текст], е отразил на страница № 0983304 от риболовният дневник улов на калкан: 1-ва група 7 бр. 10,800 кг; 2-ра група 9 бр. 23,500 кг и 3-та група 3 бр. 10,400 кг, а при направена проверка са били преброени и изтеглени калкани: 1-ва група 52 бр. 92,933 кг; 2-ра група 54 бр. 131,705 кг и 3-та група 6 бр. 22,625 кг, или общо 247,263 кг, което се разминава със записите в дневника и декларираното при разтоварването количество.

Не се спори, че наказателното постановление е влязло в сила, съответно на основание същото с докладна записка с вх.№ Z-6766/09.10.2020 г. на началник-отдел Рибарство и контрол - Черно море, и. д. главен директор на ГД Рибарство и контрол при ИАРА е уведомен, че във връзка с влязлото в сила НП е необходимо прилагането на Регламент № 404/2011 г. на Комисията, във връзка с Наредба № 3/19.02.2013 г., като следва да се присъдят точки на риболовен кораб [заличен текст], [заличен текст] с титуляр Норт фиш ЕООД, представлявано от П. П., в качеството на капитан и правоспособен рибар В. В.. С докладна записка до изпълнителния директор на ИАРА е изпратена предходно цитираната докладна записка, въз основа на която е издадена процесната заповед. Със заповедта на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Устройствения правилник на ИАРА, чл. 3, ал. 1 и 2 и чл. 14 от Наредба № 3/19.02.2013 г., чл. 18д от ЗРА, във връзка с извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, б. а, във вр. с чл. 3, параграф 2 и параграф 1, б. б от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета, е наредено (по т. II) поради наличието на установено по надлежен ред, с влязло в сила НП № 03-01/03.01.2019 г., издадено от началник отдел Рибарство и контрол Черно море - гр. Бургас, извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, б. а, във връзка с чл. 3, параграф 2 и параграф 1, б. б от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета, на лицето В. В., като капитан (с аргумент от разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 2 от ЗРА) на риболовен кораб [заличен текст] с външна маркировка [заличен текст], на основание чл. 18д, ал. 3 от ЗРА, във връзка с чл. 13, ал. 1 и чл. 14 от Наредба № 3 от 2013 г. да бъдат присъдени 3 (три) точки за риболовен кораб с външна маркировка [заличен текст]. Точките се присъждат съобразно предвиденото в точка № 1 от приложението към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от 2013 г., поради наличие извършване на тежко нарушение по чл. 3, параграф 2 и параграф 1, б. б от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 г., а именно: не е декларирал и не е отчел улова в размер на 202,563 кг и свързаните с него данни, което представлява неизпълнение на задълженията за отчитане и деклариране на улова и свързаните с него данни.

При тези данни от фактическа страна, от правна първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при издаването й не са изложени мотиви, обосноваващи необходимостта от присъждане на точки на В. В., съответно са нарушени и материалните разпоредби на закона.

АС - Бургас, след като подробно е обсъдил нормите на ЗРА, Наредба № 3/19.02.2013 г. и тези на Регламент (ЕО) № 1005/2008 е приел, че действително е извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква а от Регламент (ЕО) № 1005/2008, като е осъществен ННН риболов, съгласно посочените в член 3 критерии, от риболовния кораб [заличен текст], тъй като не е изпълнено задължението за отчитане и деклариране на улова и свързаните с него данни, поради което са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед по чл. 3 от Наредба № 3/19.02.2013 г., но само по отношение на титуляра на разрешителното за стопански риболов - т. I от заповедта, която обаче не е предмет на производството по делото.

Що се касае до жалбоподателя, съдът е посочил, че в обжалваната заповед няма мотиви, които да са относими към същия. Цитираната в заповедта норма на чл. 18, ал. 1, т. 2 от ЗРА, няма отношение към казуса. На жалбоподателя са присъдени точки поради обстоятелството, че е бил капитан на риболовен кораб [заличен текст], но разпоредбата на чл. 3, параграф 1, б. б от Регламент (ЕО) № 1005/2008 предвижда като субект риболовния кораб, съответно отговорност следва да носи притежателят на разрешителното, което е уредено в чл. 92 параграф 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006, според който държавите-членки прилагат точкова система за тежките нарушения, посочени в член 42, параграф 1, буква а от Регламент (ЕО) № 1005/2008, въз основа на която притежателят на лицензия за риболов получава съответен брой точки в резултат на нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството. Аналогична е и нормата на чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба № 3/19.02.2013 г. Нормативно не е предвидена възможност точки да се присъждат и на капитана, а чл.18, ал. 1, т. 2 от ЗРА, който изисква при подаване на документи за издаване на разрешително за стопански риболов да се приложи и нотариално заверено пълномощно от корабопритежателя на капитана или друго упълномощено лице, когато извършват риболова от името и за сметка на корабопритежателя или ползвателя, не променя кръга от субекти, по отношение на които могат да се присъждат точки за извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква а от Регламент (ЕО) № 1005/2008.

По тези съображения съдът е постановил отмяна на оспорената заповед.

Решението е правилно като краен правен резултат, но при корекция на изложените мотиви.

Правилно решаващият съд е приел, че оспорената пред него заповед е действителна като издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му от чл. 3, ал. 2 от Наредба № 3/2013 г. правомощия. Правилно, съгласно данните по делото и при правилно приложение на материалния закон съдът е приел, че е извършено тежко нарушение по смисъла на чл.42, параграф 1, буква а от Регламент (ЕО) № 1005/2008, като е осъществен ННН риболов, съгласно посочените в член 3 критерии от риболовния кораб [заличен текст], тъй като не е изпълнено задължението за отчитане и деклариране на улова и свързаните с него данни, поради което са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед по чл. 3 от Наредба № 3/19.02.2013 г. Посоченият извод е обоснован, с оглед нормите на чл. 18д, ал. 1 от ЗРА, съгласно който при извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква а от Регламент (ЕО) № 1005/2008 се прилага точкова система за нарушенията, въз основа на която титулярят на разрешителното за извършване на стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб, съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. Според чл. 42, параграф 1, буква а от Регламент (ЕО) № 1005/2008 за целите на този регламент тежки нарушения са: дейностите, за които се смята, че представляват незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН), съгласно посочените в член 3 критерии. Относимата към спора е хипотезата на чл. 3, параграф 2, буква б, във вр. с чл. 2, параграф 3, б. буква а от Регламент (ЕО) № 1005/2008, а именно за риболовен кораб се смята, че извършва ННН риболовни дейности, ако се докаже, че не е изпълнил задълженията си да отчете и декларира улова или свързаните с него данни, включително данни, предадени чрез Системите за наблюдение на риболовните кораби, или предизвестията съгласно член 6, именно каквото е безспорно установеното нарушение.

Следва да се добави, че Наредба № 3/2013 г. е издадена по законова делегация от чл. 18д, ал. 3 от ЗРА и определя начинът на прилагане на точковата система, която е предвидена като съпътстваща мярка заедно с правилата за ангажиране на административнонаказателна отговорност за извършени нарушения по този закон. Същата урежда детайлните национални правила за прилагане на точковата система, въведена с чл. 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 за тежките нарушения посочени в чл. 42, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) №1005/2008.

Националното законодателство следва да се тълкува и прилага едновременно с пряко приложимите правила на цитираните регламенти, включително, съдържащите се в чл. 47 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 и чл. 92, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, които имат примат спрямо него. Според първата от цитираните разпоредби юридически лица се подвеждат под отговорност за тежки нарушения, когато нарушенията са извършени в тяхна полза от физическо лице, което е действало индивидуално или като част от орган на юридическото лице, и което заема решаваща позиция в юридическото лице по силата на: а) правомощия да представлява юридическото лице; или б) право да взема решения от името на юридическото лице; или в) право да упражнява контрол в рамките на юридическото лице. Юридическо лице може да бъде подведено под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на физическото лице, посочено в параграф 1, е създала възможност за извършване на тежко нарушение, в полза на това юридическо лице, от физическо лице, което му е подчинено.

Отговорността на юридическото лице, както и на физическите лица, които са извършители, подбудители или съучастници в извършването на съответните нарушения е паралелна, като според чл. 92, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 когато е извършено тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството от физическо лице или отговорността за това пада върху юридическо лице, притежателят на лицензия за риболов получава съответния брой точки за това нарушение, както в случая е постановено с първата точка от заповедта, която не е предмет на производството. Следва да се посочи за пълнота, че оспорената заповед, в тази й част по т. I, с която е приложена точковата система по отношение притежателя на разрешителното за стопански риболов, съответно на риболовния кораб [заличен текст]Ива 1, и която е била предмет на друго съдебно производство е потвърдена с влязло в сила съдебно решение - Решение № 266 от 19.02.2021 г., постановено по адм. дело № 2596/2020 г. на АС - Бургас, оставено в сила с Решение № 11438 от 11.11.2021 г., постановено по адм. дело № 4490/2021 г. по описа на ВАС, с което е отхвърлена жалбата против процесната заповед, в тази й част.

Неправилен обаче е правният извод на съда, че материалноправните предпоставки са налице само по отношение на титуляра на разрешителното за стопански риболов, като липсва нормативна регламентация за присъждане на точки и на капитана на риболовния кораб. По принцип такива материалноправни предпоставки са налице, тъй като съгласно чл. 13 от Наредба № 13/2013 г. на капитана на риболовния кораб се определят същият брой точки, определени на притежателя на разрешителното за стопански риболов, а съгласно чл. 14 от Наредбата точките на капитана на риболовния кораб се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице, от деня на влизане в сила на наказателното постановление за съответното нарушение. Това правило е в пълен синхрон с пряко приложимата норма на чл. 92, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, която отразява смисъла на точковата система за тежки нарушения, а именно притежателят на лицензия за риболов да получава съответния брой точки за всяко тежко нарушение, независимо дали е ангажиран друг вид отговорност на прекия извършител, който винаги е физическо лице или отговорността за тези фактически действия пада върху юридическо лице, като по отношение държавите-членки е дадено право националния правен ред да установи точкова система и за капитаните на кораби, въз основа на която капитанът на кораба да получава същия брой точки, ако извърши нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството. При това нормативно разрешение, е съществувала възможност на капитана на риболовния кораб, извършил нарушението - П. П. да бъде приложена точковата система, като му бъде присъден същия брой точки. Същият е физически извършител на деянието, което е определено като ННН риболов и е санкционирано като административно нарушение, в качеството му на капитан на риболовния кораб. Същият отделно от това е и управител и представляващ дружеството Норт ФИШ ЕООД. Обстоятелството защо на П. П. не са присъдени точки е ирелевантно за настоящия спор.

Липсва обаче нормативно основание за присъждане на точки по отношение В. В.. Обратно на твърденията в касационната жалба, за него липсват данни и доказателства в преписката, не са събрани такива и в рамките на съдебното дирене, от които да е установено, че същият е бил съизвършител на нарушението, в качеството си на капитан на риболовния кораб, каквото качество несъмнено притежава, или като член на екипажа, или в друго качество. Нормите на чл. 13 от Наредба № 13/2013 г. и пряко приложимият чл. 92 от Регламент (ЕС) 1224/2009 г., свързват прилагането на точкова система по отношение капитаните на риболовните кораби, с извършването от същите, на тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството. Подобно нарушение не е установено с доказателства по делото по отношение В. В., поради което като краен правен резултат, решението на първоинстанционния съд, с което е постановена отмяната на заповедта на изпълнителния директор на ИАРА, в частта по т. II е правилно.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността, допустимостта на обжалваното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно при изложената корекция на мотивите, поради което не са налице отменителни основания и същото следва да бъде оставено в сила. Не се установява твърдението в касационната жалба, за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила. Същото е бланкетно, лишено от конкретика и е голословно. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения.

При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство - адвокатско възнаграждение за един адвокат, действително заплатени, видно от договор за правна защита и съдействие от 12.04.2022 г., възлизащи на 800 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 543 от 09.04.2021 г., постановено по адм. дело № 2597/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на В. В. сумата от 800 (осемстотин) лева, направени разноски за касационното производство за адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА