Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 4024 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Н. П., чрез адв. Б. срещу решение № 13/15.02.2022 г., постановено по адм. д № 523/2021 г. по описа на Административен съд - Перник. Изложени са съображения за неправилност на оспорваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че грешката в кадастралната карта е призната от административния орган, затова че при изготвянето на кадастралния план за гр. Радомир през 2015 г., границата между двата имота не е отразена. Съдът не е обсъдил свидетелските показания на Крумов – собственика на съседния имот, който заявява, че през 2015 г. са извършени необходимите измервания и изчисления от служители на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като той и ищцата са осигурили пълен достъп до имотите, представили са надлежните документи, за да бъдат извършени всички необходими действия, както и че те като собственици на двата съседни имота са били уверени, че грешката ще бъде отстранена. Развиват се съображения, че делото не е изяснено от фактическа страна. Прави се доказателствено искане за изискване на преписката по съставянето на новия кадастрален план за гр. Радомир от СГКК - Перник и от общината на гр. Радомир относно изготвянето на кадастралния план от 2015 г. Претендира се отмяна на оспореното решение, уважаване на исковите претенции и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът редовно призован се представлява от адв. Б..

Ответникът – Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитров счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът редовно призован, не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Перник се е развило по предявените от Н. П. обективно съединени искове срещу АГКК за обезщетяване на имуществени вреди в размер от 380 лева и неимуществени вреди в размер от 2000 лева, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника - отказ да бъде извършено отстраняване на грешка в Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Радомир за сметка на АГКК. Твърденията на ищцата били, че във връзка с планирана продажба на собствен недвижим имот, установила че същият с площ от 282 кв. м., представляващ УПИ XIV- 2119, кв. 83 по отменения регулационен план от 1969 г., е заснет като един поземлен имот със съседния УПИ I-2120, кв. 83 по плана от 1969 г. Поради допусната грешка от служители на АГКК в КККР, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, двата урегулирали поземлени имота били заснети като един поземлен имот с идентификатор 61577.505.1415. По запитване на ищцата служители на ответника отговорили, че допуснатата грешка в КККР може да бъде отстранена по реда на чл. 51 от ЗКИР по искане на собственика и представяне на доказателства и проект за изменение. Непредприемането на действия за отстраняване на грешката от страна на ответника представлявало незаконосъобразно бездействие, в следствие на което Петкова направила разходи за изготвяне на проект за изменение на КККР в размер на 350 лв. и за издаване на скица за поземления имот в размер на 30 лв.

Съдът дал възможност на страните да ангажират доказателства по делото, като след събирането им изяснил фактическата обстановка по делото. Първоинстанционният съд приел, че не е налице непредприемането на действия на разноски на ответника за отстраняване на грешка и непълнота в КККР досежно имот с идентификатор 61577.505.1415 по КККР на гр. Радомир. За безспорно установено приел, че имотът на ищцата е заснет заедно със съседния имот, без да бъде отразена границата между тях, съобразно документите за собственост, двата имота са нанесени с общ идентификатор и е налице грешка и непълнота в кадастралната карта. Приел, че спорният въпрос е свързан с процедура по изменение на кадастрална карта, поради грешки и непълноти, след влизане в сила на заповедта, с която е одобрена и в тежест на ищцата е следвало да бъдат направените разноски. Петкова не представила доказателства, че в хода на процедурата по създаване на кадастрална карта на гр. Радомир е изпълнила задълженията си по чл. 38 от ЗКИР за осигуряване на свободен достъп до имота, означаване на процесната му граница по траен начин, представяне на служител на СГКК на документ за собственост. Също така липсвали данни за определяне на пропуснатата или погрешно нанесена граница на имота да съществуват в източниците по чл. 41 от ЗКИР.

Административният съд е отхвърлил, като неоснователни и недоказани, предявените искове за причинени имуществени и неимуществени вреди. Приел от една страна, че не е налице незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, при липса на законово задължение за иницииране производство за изменение на кадастралната карта на гр. Радомир въз основа на подадените от ищцата писма, а от друга, че претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от твърдяното бездействие на АГКК. В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателствени средства. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е изводът на съда, че в случая не е установено наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявените искове за причинени имуществени и неимуществени вреди.

В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Настоящата инстанция констатира липса на процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Противно на твърдението на касатора, недопускането на негово доказателствено искане не сочи на неизяснена фактическа обстановка. Правилно съдът е оставил същото без уважение, тъй като по делото са налице достатъчно и непротиворечиви доказателства, установяващи фактите от значение за спора. Предвид изложеното липсва основание за допускане на искането, от една страна, а от друга - отхвърлянето му по никакъв начин не рефлектира върху постановения от съда резултат по съществото на спора. Поради това оплакването за извършени съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно.

Неоснователно се твърди в жалбата, че през 2015 г. са извършени всички необходимите действия по установяване на реалната граница между двата имота. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Според чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. От анализа на цитираната правна регламентация се установява, че едно от основанията за изменение на КККР е установяване на непълнота или грешка, която се допълва, респ. поправя, въз основа на представени писмени доказателства за наличието на такава и изготвен проект за изменение. Съгласно чл. 57, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., отстраняването на непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, допусната по вина на правоспособното лице, изработило кадастралната карта и кадастралните регистри, се извършва безвъзмездно в срока за отстраняване на дефектите, определен съгласно договора за изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Според ал. 2 на същата правна норма, след изтичане на срока за отстраняване на дефектите службата по геодезия, картография и кадастър се счита за задължено лице в случаите на непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри при изпълнени задължения от заинтересованите лица съгласно чл. 36 и 38 ЗКИР и наличие на данни в източниците по чл. 41 ЗКИР, които еднозначно определят границите на имота. Непълнотата или грешката се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, изработен от службата по геодезия, картография и кадастър. От представената скица № № 7/29.01.2020 г. на община Радомир, издадена въз основа на регулационния план на гр. Радомир, одобрен със заповед № 367/28.12.2001 г., е видно, че с този регулационен план поземленият имот на ищцата е заснет без между него и съседния имот да е отразена граница и двата имота са отредени за един УПИ с № V-1415, кв. 85. Този регулационен план представлява източник по чл. 41, ал. 1, т.1 от ЗКИР и е взет предвид при одобряване на кадастралната карта на гр. Радомир със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК. Както става ясно и от свидетелските показания на Крумов, още през 2005 г. ищцата и свидетелят – собственик на съседния имот, са знаели за неотразяването на границата между двата имота, но Петкова не е предприела действия по установяване на действителното фактическо положение. При изработването на КККР през 2015 г. е проведена анкета за проучване на собствеността, по време на която Петкова е могла да предостави документите относими към нейния имот, както и да подаде възражение, от което си право тя не се е възползвала. Границите на имота на ищцата, заснети в кадастралната карта са съответствали с границите на урегулирания поземлен имот, отразени в регулационния план от 2001 г. В последния не са се съдържали данни за налична граница, съобразена с обема на правото на собственост на ищцата, поради тази причина и такава не е отразена в кадастралната карта. От публикуваната обява в Държавен вестник бр. 36 от 19.05.2015 г. за приемането на КККР за гр. Радомир, е видно, че е даден 30-дневен срок от обявяването в Държавен вестник, в който заинтересованите лица са могли да направят писмени искания и възражения по тях с копия от документите за собственост пред Службата по геодезия, картография и кадастър - Перник. Възражение за възстановяване на границата през 2015 г. единствено подава свидетелят Крумов, който е и собственик на съседния имот, видно от показанията му дадени в първоинстанционното производство. Но нито той, нито ищцата обаче в дадения срок са проверили приетите кадастрална карта и регистър за землището на гр. Радомир и са възразили с копия на документите си за собственост пред Службата по геодезия, картография и кадастър – Перник, за ненанесената между имотите им граница. Ищцата не е обжалвала в законовия срок неправилното отразяване на границите в кадастралната карта. Този й пропуск сега препятства определянето на обезщетение за незаконосъобразното действие на длъжностните лица, изготвящи картата, доколкото ако същата беше своевременно обжалвала заповедта, обявена в Държавен вестник, нямаше да се стигне до новото производство по изменение на кадастралната карта след това. В този смисъл не е налице и пряка и непосредствена връзка между административното действие и настъпилите за ищцата вреди. Границите на поземления имот на ищцата, заснети в кадастралната карта са съответствали с границите на урегулирания поземлен имот, отразени в регулационния план от 2001 г.

Ето защо, направените от ищцата разходи за отстраняването на непълноти в КККР, предвид разпоредбата на чл. 40 от ЗКИР, не могат да се вменят в задължение на ответника. Участието както на държавните и общински органи, така и на притежателите на вещни права по регламентирания от закона ред дава възможност за отстраняването на грешки в одобрените карта и регистър, съответно единствената в случая възможност за отстраняването им е по искане на притежателя на вещното право, което е и сторено.

Освен че намира за правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на исковите претенции, при недоказване по делото на първия от елементите на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, настоящия състав на ВАС намира, че не е бил налице и вторият елемент от фактическия състав за присъждане на исканото обезщетение.

При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/15.02.2022 г., постановено по адм. д № 523/2021 г. по описа на Административен съд – Перник.

ОСЪЖДА Н. П., [ЕГН], гр. Радомир, [улица]да заплати на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, със седалище гр. София, ул. „Мусала“ № 1, сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ