Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ЙОРДАН КОНС. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 4077 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр.София против Решение № 250/11.02.2022 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 1088 по описа за 2021 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № Р - 22000012003056 - 091 - 001/04.08.2021 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с Решение № 1679/28.10.2021 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. София относно допълнително начислен корпоративен данък за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 10 140,83 лв. и лихви в общ размер на 5 196,20 лева. В полза на „Софида М“ ООД са присъдени разноски в размер на 1 130 лв.

Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се преповтарят мотивите на Решение № 1679/28.10.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София и се твърди, че направените изводи от АС са неправилни. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по касация - „Софида М“ ООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира разноски за касационното производство.

Представителят на ВАП дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р - 22000012003056 - 091 - 001/04.08.2021 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с Решение № 1679/28.10.2021 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. София относно допълнително начислен корпоративен данък за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 10 140,83 лв. и лихви в общ размер на 5 196,20 лева

Установените задължения са в резултат на извършена корекция по реда на чл. 54 ЗКПО на декларираното намаление на ФР на „Софида М“ ООД за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Органите по приходите са приели, че от страна на „Софида М“ ООД е приложена неправилно нормата на чл.55, ал.1 от ЗКПО при определяне размера на данъчните амортизации на собствени на дружеството транспортни средства – ремаркета и полуремаркета, като е прието, че същите активи са от ІІІ категория с годишна данъчна амортизационна норма 10%, а не както са приети от РЛ - амортизируеми активи от категория V с годишна амортизация от 25 %. Този извод е обоснован с аргументи, че в ЗКПО липсва легална дефиниция на понятията "автомобил" и "транспортно средство" за целите на прилагането на разпоредбата на чл. 55 ЗКПО. Съгласно легалната дефиниция на понятието "автомобил" се съдържа в 6, т. 12 ЗДвП, а на понятието "ремарке" в 6, т. 17 от ДР на ЗДвП. Позовавайки се на 6, т. 10 от ДР на ЗДвП, според който ремаркетата и полуремаркетата представляват "транспортни средства", органите по приходите са счели, че същите следва да се третират като амортизируеми активи от категория III - транспортни средства, без автомобили, с годишна амортизационна норма от 10 %.

За да отмени РА, в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че в случая неправилно е счетено от приходният орган, че са налице предпоставки за категоризация по чл. 55, ал.1, т.3 ЗКПО. Приел е, че следва да се изхожда от функционалното предназначение на ремаркетата и полуремаркетата за превозване на товари, което за разлика от влекача за полуремарке не може да се движи по пътната мрежа самостоятелно. Същевременно, влекачът за полуремарке, макар и да е възможно да се движи по пътната мрежа и без наличие на ремарке и полуремарке, като самостоятелно транспортно средство не може да изпълнява функцията по превоз на товари. В тази връзка съдът е посочил, че доколкото по делото не се спори, че икономическата дейност на РЛ представлява извършване на международен транспорт, правилни са твърденията на дружеството, че транспортните средства – влекач, ремарке и полуремарке могат да се използват само и единствено като единен състав от превозни средства и правилно са категоризирани като амортизируеми активи от категория V - Автомобили, а не от категория III - Транспортни средства, без автомобили. В този смисъл било и писмо-отговор изх. № 24-32-345 от 31.01.2008г. от изпълнителния директор на НАП по повод отправено запитване при същите факти, съгласно което при определяне на годишните данъчни амортизации влекачите, ремаркета и полуремаркетата следва да се отнесат към V категория амортизируеми активи – Автомобили с данъчна амортизационна норма от 25 %. Решението е правилно.

На основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на глава десета от същия закон. Амортизируемите активи са разпределени в категории, визирани в чл. 55, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗКПО, а годишните данъчни амортизационни норми за всяка категория се определят еднократно за годината и не могат да превишават размерите, регламентирани в чл. 55, ал.2 от ЗКПО.

В случая, няма спор, че в ЗКПО липсва легална дефиниция на понятията „автомобил“ и „транспортно средство“ за целите на чл. 55 от същия закон. Съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове (ЗНА) разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б.

В Закона за движение по пътищата (ЗДП), който урежда изискванията към пътните превозни средства, са дадени определения на понятията „автомобил“ и „ремарке“ и „полуремарке“.

Съгласно 6, т. 12 от ДР на ЗДП „автомобил“ е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. В зависимост от предназначението си автомобилите биват:

а) леки – за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане на водача не превишава 8;

б) товарни – за превозване на товари и/ или за теглене на ремарке;

в) автобуси – за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача;

г) специални – с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други цели.

Според 6, т. 17 от ДР на ЗДП „ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. А според 6, т. 18 от ДР на ЗДП "полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство.

Понятието „транспортни средства“ не се използва в ЗДП, респективно липсва и дефиниция. В редица подзаконови актове е дадено определение на понятието „транспортни средства“, като разликата в дефинициите в различните актове се оправдава от целите на съответния нормативен акт, а общото е, че транспортните средства се определят като превозни средства, отговарящи на конкретни изисквания.

В случая обаче, спорът по делото е не дали ремаркетата и полуремаркета са „транспортни средства“, а дали след като са транспортни средства са и автомобили, защото съгласно чл.55, ал.1,т.3 от ЗКПО от категорията транспортни средства са изключени автомобилите, които са отделна категория.

При определянето на принадлежността на процесните ремаркета и полуремаркета по категории за целите на чл. 55 ЗКПО, правилно административният съд се е позовал на функционалното им предназначение.

Доколкото по делото не се спори, че икономическата дейност на „Софида М“ ООД представлява извършване на международен транспорт, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че собствените на дружеството транспортните средства – влекачи, ремаркета и полуремаркета могат да се използват само и единствено като единен състав от превозни средства, тъй като влекачът не може да превозва товари, а ремаркетата и полуремаркетата не могат да се движат самостоятелно по пътната мрежа. Като единен състав от превозни средства влекачите, ремаркетата и полуремаркетата са товарни автомобили, които се използват за превозване на товари, затова правилно са категоризирани от дружеството като амортизируеми активи от категория V - Автомобили, а не от категория III - Транспортни средства, без автомобили. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил едно правилно решение, което следва да се остави в сила.

В този смисъл са постановени Решение № 14378 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5203/2019 г., VIII о. и Решение № 13691 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 634/2020 г., VIII о.,

С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото, а на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1080 лева, съгласно представени фактура и платежно нареждане за действително заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 250/11.02.2022 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 1088 по описа за 2021 г. на този съд.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Софида М“ ООД, [ЕИК] разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1080 (хиляда и осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Й. К. п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА