Р Е Ш Е Н И Е
№770
гр. София, 19.12.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 24.11.2025г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ
при участието на секретаря Р. С. разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №56 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Д. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез пълномощника му адв. П. Б., против Решение №151 от 05.08.2024г. по в. гр. д. №259/2024г. по описа на Апелативен съд - П., с което е отменено Решение № 650 от 16.05.2023г., поправено с Решение № 651 от 16.05.2023г. и с Решение № 431 от 28.03.2024г., трите постановени по гр. д. № 2746/2022г. по описа на ОС - Пловдив, в частта за определения режим на лични отношения на детето Л. И. Д., ЕГН [ЕГН], с бащата И. Г. Д., ЕГН [ЕГН]; в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на издръжка над размера от 350.00 лева месечно до размера от 500.00 лева и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на издръжка за минало време, считано от 01.12.2021г. до завеждане на делото на 20.10.2022г., като вместо това е бил определен режим на лични отношения на детето Л. И. Д., ЕГН [ЕГН], с бащата И. Г. Д., ЕГН [ЕГН], както следва: за 2024 г.: всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 09.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на майката Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], или на друго пълнолетно лице, определено от нея; от 10.00 ч. до 13.00 ч. на 29.12.2024 г., в присъствието на майката Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], или на друго пълнолетно лице, определено от нея; за 2025 г.: до 30.09.2025 г., включително - всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 09.00ч. до 12.00ч.; от 01.10.2025г. до 31.12.2025г., включително - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 17.00 ч. в събота до 12.00 ч. в неделя, с преспиване; от 10.00 ч. на 29.12.2025 г. до 12.00 ч. на 31.12.2025 г., с преспиване; за 2026 г.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 17.00ч. в събота до 12.00 ч. в неделя, с преспиване; една седмица през лятото (от 22.06.2026г. до 31.08.2026г.), която да не съвпада с платения годишен отпуск на майката Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], и с датата на рождения ден на детето; от 10.00 ч. на 28.12.2026г. до 12.00 ч. на 31.12.2026г., с преспиване; за 2027 г. и следващите: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 17.00ч. в събота до 12.00 ч. в неделя, с преспиване; две седмици през лятото (от 22.06. до 31.08.), които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], и с датата на рождения ден на детето; от 10.00 ч. на 26.12. до 12.00 ч. на 30.12., с преспиване; всяка четна година за рождения ден на детето (01.08.) за времето от 16.00 до 20.00 часа; И. Г. Д. ЕГН [ЕГН], е осъден да заплаща на Л. И. Д. ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], сумата от още 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща месечна издръжка, считано от 20.10.2022г., до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа на първо число на съответния месец до окончателното плащане, както и издръжка в размер на 500.00 лева месечно за периода от 01.12.2021г. до 20.10.2022г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа на първо число на съответния месец до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или решаване на делото по същество, като на бащата бъде определен разширен режим на лични отношения с детето и в негова тежест се присъди заплащане на издръжка в размер на 350 лв. месечно.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Н. Х. К. от [населено място], [улица], ет.4, ап.12, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. Г. Б., с който се изразява становище за недопустимост на същата в частта й, с която въззивното решение се обжалва в частта му за издръжката. В останалата й част се твърди неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. По възражението на ответната страна за недопустимост на жалбата в частта й за присъдената издръжка съдът се е произвесъл с определението по чл.288 от ГПК.
С определение №2545 от 20.05.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за обстоятелствата, имащи отношение към преценката за най-добрия интерес на детето при определяне режима на личните отношения на детето с неупражняващия родителски права родител. Касационното обжалване е допуснато за извършване на проверка за съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВС и ВКС и практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:
По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване:
Съгласно формираната многобройна и последователна практика на ВКС при определяне на режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, съдът преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта и пола му; възпитателските качества на родителя, за когото се предписват мерките за лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.
Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
По касационната жалба:
С необжалваната и влязла в сила част на Решение №650/16.05.2023г., поправено с Решение № 651/16.05.2023г. и с Решение №431/28.03.2024г., трите постановени по гр. д. № 2746/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, е признато за установено, че И. Г. Д., ЕГН [ЕГН], е биологичен баща на детето Л. Н. К. ЕГН [ЕГН], родено на 01.08.2021г. в [населено място] от майка Н. Х. К. ЕГН [ЕГН], за което е съставен акт за раждане № 1701/02.08.2021 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при район „Западен“ на [община], тъй като то е заченато и произхожда от него; постановено е презимето и фамилното име на детето Л. да бъдат Л. И. Д.; предоставено е упражняването на родителските права върху детето Л. И. Д. ЕГН [ЕГН], на майката Н. Х. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], при която детето да продължи да живее и занапред, и И. Г. Д. е осъден да заплаща на Л. И. Д. ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка Н. Х. К. ЕГН [ЕГН], издръжка в размер на 350 лв. месечно, считано от 01.12.2021г. до завеждане на делото на 20.10.2022г., както и от датата на завеждане на делото до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
В касационната жалба на И. Г. Д. срещу решението в частта му за определения режим на лични отношения и издръжката на детето се излагат доводи, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в противоречие с разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК не е провел изслушване на родителите преди да се произнесе по въпроса за режима на лични отношения на бащата с детето, и не е допуснал съдебно - психологична експертиза, която да изследва наличието на емоционална връзка между тях. Поддържа се и че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като в противоречие с интересите на детето е определил твърде стеснен режим на лични отношения с бащата и при определянето му не е изследвал възпитателските качества на родителите, техния морален лик, желанието на родителите и по-специално изявената готовност от страна на бащата да отглежда и възпитава дъщеря си, възможността да получава помощ от трети лица и социалното му обкръжение. Оспорва се и размерът на издръжката, която касаторът е бил осъден да заплаща на детето, като се твърди, че не е съобразен с доходите му и нуждите на детето.
Доводите в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото са неоснователни. В проведеното на 05.07.2024г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция страните са се явили лично и са били изслушани от съда, с което е изпълнено изискването на разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК. Отделно от това изслушване на страните бе проведено и в касационното производство. Доколкото по делото са били събрани достатъчно писмени доказателства, вкл. социален доклад, и свидетелски показания за обстоятелствата, които са от значение за определяне на подходящ режим на лични отношения между детето и бащата, то не е било необходимо допускане на съдебно - психологична експертиза, която да изследва наличието на емоционална връзка между тях. Изготвянето на такава съгласно разпоредбата на чл.59, ал.6, изр.2 от СК е задължително само при данни за родителско отчуждение, каквито по делото не са налице.
Доводите на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон при определяне на режима му на лични отношения с детето са основателни. В практиката на ВКС последователно се приема, че поддържането на лични отношения с детето е право и отговорност на родителя, а правото на лични отношения с родителите е самостоятелно основно човешко право и на детето - чл. 124, ал. 2 СК, чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ и чл. 9, ал. 3 К.. Чрез режима на личните отношения, определен от съда при раздяла на родителите, трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, поради което мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения и честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В случая според настоящия състав на съда на бащата е бил определен твърде ограничен режим на лични отношения с детето, който не е съобразен както с обстоятелството, че между тях следва да бъде създадена духовна и физическа близост и стабилна емоционална връзка, така и с интереса на детето от осигуряване на по - широка възможност за контакти и общуване с бащата. Следва да бъде съобразено и констатираното при изслушването на страните в касационното производство обстоятелство, че детето все още не е свикнало с обстановката в дома на бащата и не е готово да пренощува там, което налага определяне на преходен период с по - чести срещи между тях без преспиване в дома на бащата. Предвид горното в частта му за определения режим на лични отношения обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се определи следния режим, който настоящата инстанция намира за уместен с оглед интереса на детето от личен контакт с бащата:
На 20, 26 и 28.12.2025г.- от 10ч. до 19 ч.;
В периода от 01.01.2026г. до 31.03.2026г. всяка събота от 10ч. до 19ч.;
Считано от 01.04.2026г.:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 18ч. в неделя с преспиване в дома на бащата;
- една седмица в периода 01.07-15.09 с преспиване в дома на бащата, определени по споразумение между страните, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а ако споразумение не се постигне- от 01.09 до 07.09.2026г.;
От 10ч. на 24.12.2026г. до 18ч. на 25.12.2026г.;
Считано от 01.01.2027г.:
- всяка нечетна седмица от 18ч. в петък до 18ч. в неделя с преспиване в дома на бащата;
- двадесет дни или два пъти по десет дни в периода 01.06.-15.09, определени по споразумение между страните, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а ако споразумение не се постигне- от първи до двадесети юли;
- всяка четна година: по време на следните официални празници - на Трети март, Г. /06.05./, Деня на съединението /06.09./ и Деня на народните будители /01.11./- от 18ч. предходния ден до 18ч. на съответния ден, както и на К. /Б. вечер и Р. Х./- от 18ч. на 23.12. до 18ч. на 26.12;
- всяка нечетна година - на В. /от 10ч. на Велики петък до 18ч. на Велики понеделник/, на Нова година /от 10ч. на 31.12. до 18ч. на 01.01./, както и на Първи май, Двадесет и четвърти май и Деня на независимостта /22.09/- от 18ч. предходния ден до 18ч. на съответния ден.
Рождените дни на всеки от родителите детето прекарва с тях с преспиване от 18.00 часа на рождения ден до 10:00 на следващия ден, независимо от действащия към момента режим на контакти.Предаването и връщането на детето Л. И. Д. следва да става по местоживеенето на майката Н. Х. К..
Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон при определяне на размера на присъдената издръжка. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а съгласно чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В случая по делото безспорно се установява от изявленията на самия касатор, както и от писмените доказателства, че той е собственик на два апартамента в [населено място] и притежава вещно право на ползване въру други два апартамента, които е дарил на своите родители, че през 2022г. е прехвърлил на родителите си дружествените си дялове от дружеството „Траки - И. Д.“ ЕООД с капитал от 150400 лева, че е регистриран като едноличен търговец, че въпреки здравословните си проблеми е в състояние да упражнява трудова дейност и участва в семейния бизнес- заведение за бързо хранене и склад за търговия, че пътува често /около 10 пъти за периода 29.03.2023г.-25.02.2024г./ на почивки и екскурзии в чужбина, че няма задължения за издръжка по отношение на други лица. По отношение на майката, която упражнява родителските права и осъществява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, по делото се установява, че същата има доходи в размер на около 2000 лв. месечно. При така установените факти изводите на съда, че с оглед нуждите на детето и възможностите си касаторът е в състояние да заплаща издръжка в размер на 500 лв. месечно както за периода преди завеждане на делото, така и за бъдеще време са обосновани и в съответствие със закона. Предвид горното в частта му за присъдената издръжка обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед частичното уважаване на касационната жалба и частичната отмяна на обжалваното решение и доколкото се касае до производство по спорна съдебна администрация, уредено в СК, то съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №3/2023г. от 27.06.2024г. на ОСГК на ВКС по т. д.№3/2023г., всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила по делото за въззивното и касационното производство. Предвид горното и доколкото не са налице основания за присъждане на разноски в полза на ответната страна по касационната жалба, то не може да намери приложение и разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗЗД, поради което в полза на адв. Г. Б., който е оказал безплатна правна помощ на ответната страна по касационната жалба Н. Х. К. не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение нито за въззивното, нито за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №151 от 05.08.2024г. по в. гр. д. №259/2024г. по описа на Апелативен съд - П., в частта му, с която е отменено Решение № 650 от 16.05.2023г., поправено с Решение № 651 от 16.05.2023г. и с Решение № 431 от 28.03.2024г., постановени по гр. д. № 2746/2022г. по описа на ОС - Пловдив, в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на издръжка над размера от 350 лв. месечно до размера от 500 лв. месечно и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на издръжка за минало време, считано от 01.12.2021г. до завеждане на делото на 20.10.2022г., като вместо това И. Г. Д. ЕГН [ЕГН], е осъден да заплаща на Л. И. Д. ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], сумата от още 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща месечна издръжка, считано от 20.10.2022г., до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа на първо число на съответния месец до окончателното плащане, както и издръжка в размер на 500.00 лева месечно за периода от 01.12.2021г. до 20.10.2022г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа на първо число на съответния месец до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ Решение №151 от 05.08.2024г. по в. гр. д. №259/2024г. по описа на Апелативен съд - П., в частта му за определения режим на лични отношения на детето Л. И. Д., ЕГН [ЕГН], с бащата И. Г. Д., ЕГН [ЕГН], както и в частта му, с която И. Г. Д. е бил осъден да заплати на Н. Х. К. сумата от 43,50 лв.- разноски за въззивното производство, а на адв. Г. Б.- сумата от 1500 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗЗД, като вместо това
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между детето Л. И. Д., ЕГН [ЕГН], и бащата И. Г. Д., ЕГН [ЕГН]:
На 20, 26 и 28.12.2025г.- от 10ч. до 19 ч.;
В периода от 01.01.2026г. до 31.03.2026г. всяка събота от 10ч. до 19ч.;
Считано от 01.04.2026г.:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 18ч. в неделя с преспиване в дома на бащата;
- една седмица в периода 01.07-15.09 с преспиване в дома на бащата, определени по споразумение между страните, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а ако споразумение не се постигне- от 01.09 до 07.09.2026г.;
От 10ч. на 24.12.2026г. до 18ч. на 25.12.2026г.;
Считано от 01.01.2027г.:
- всяка нечетна седмица от 18ч. в петък до 18ч. в неделя с преспиване в дома на бащата;
- двадесет дни или два пъти по десет дни в периода 01.06.-15.09, определени по споразумение между страните, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а ако споразумение не се постигне- от първи до двадесети юли;
- всяка четна година: по време на следните официални празници - на Трети март, Г. /06.05./, Деня на съединението /06.09./ и Деня на народните будители /01.11./- от 18ч. предходния ден до 18ч. на съответния ден, както и на К. /Б. вечер и Р. Х./- от 18ч. на 23.12. до 18ч. на 26.12;
- всяка нечетна година - на В. /от 10ч. на Велики петък до 18ч. на Велики понеделник/, на Нова година /от 10ч. на 31.12. до 18ч. на 01.01./, както и на Първи май, Двадесет и четвърти май и Деня на независимостта /22.09/- от 18ч. предходния ден до 18ч. на съответния ден.
Рождените дни на всеки от родителите детето прекарва с тях с преспиване от 18.00 часа на рождения ден до 10:00 на следващия ден, независимо от действащия към момента режим на контакти.
Предаването и връщането на детето Л. И. Д. следва да става по местоживеенето на майката Н. Х. К..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.