О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4103

гр. София, 18.09.2024 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 2966 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община, против решение № 1790 от 06.04.2023 г. по гр. дело № 12293/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20281657 от 21.12.2020 г. по гр. дело № 15930/2018 г. на Софийски районен съд, 24-ти състав, и определения от 05.04.2021 г. и 21.06.2021 г. по същото решение в частта за разноските. С потвърденото първоинстанционно решение са уважени предявени от „Радстрой Слатина“ ЕООД и П. С. С. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че Столична община не е собственик на 279 кв. м от имот със стар идентификатор ***, представляващ УПИ *-* от кв. 247а по плана на [населено място], м. „Х. С.-С.“, а понастоящем имот с идентификатор ***.

Касаторът Столична община поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с приетото от въззивния съд. Иска решението да бъде отменено и претендира разноски.

Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалните предпоставки, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните правни въпроса: 1. Допустимо ли е съдът да приеме за доказано право на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск, без да е изследвана и доказана...