О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50549

гр. София, 08.09.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1655 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „АИТ Интернешънъл транспорт” ЕООД, [населено място], срещу решение №60/27.01.2022г. по в. т.д.№764/2021г. на Софийски апелативен съд,ТО, 15 състав, допълнено с решение от 25.03.2022г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение № 260881 от 02.06.2021г. по т. д.№726/2020г. на СГС в частта му, с която предявеният от „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД против ЗАД „А. Б. АД иск е отхвърлен за сумата 13 795,82 лв., част от застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Отговорност на работодателя“, сключена със застрахователна полица № 13300141500000011, между ЗАД „А. Б. АД и „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД, съставляваща част от разноските по водените дела за ангажиране на отговорността на застрахования в качеството му на работодател за обезщетение на вредите, претърпени от наследниците на работника Б. Б. Т., които са причинени в резултат на настъпилата с това лице на 25.02.2015г. трудова злополука, довела до неговата смърт. В частта, с която предявеният иск е уважен до размер на сумата от 57695,32 лв., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че с двете му изявления за прихващане до наследниците на Б. Т. с вземания по 6897,91 лева / по Ѕ ид. част от присъдената му сума за разноски от 13 795,82 лева / са погасени задължения на „АИТ Интернешънъл транспорт” ЕООД, [населено място], към В. Б. Т. и Б. Б. Т., но сумата не е погасена от застрахователя на застрахования работодател. Изтъква, че е ангажирал доказателства за всички направени и претендирани от него съдебни разноски.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Ответникът по касация ЗАД „А. Б. АД [населено място], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Счита, че въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.2 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.

За да потвърди частично обжалваното решение, въззивният съд е установил, че са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.229, ал.1 от КЗ /отм./, а именно сключен валиден застрахователен договор по риска „гражданска отговорност“ между страните по делото, настъпване на събитие, което представлява покрит риск по този договор и заплащане от страна на застрахования на дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука. Фактът на настъпване на събитието е установен с влязлото в сила решение №3992 от 22.11.2018г. по гр. д.№6533/2017г. по описа на Районен съд - Пловдив, изменено с решение №135 от 31.01.2020г. по в. гр. д. №397/2019г. на ПОС, с което на основание чл.200 от КТ работодателят е осъден да заплати на двамата наследници на починалия при трудова злополука работник Б. Б. Т. суми от по 15 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката до окончателното им изплащане, както и направените разноски съобразно уважената част от исковете. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответното застрахователно дружество, че е налице изключен риск, тъй като съгласно клаузата на раздел II, т.3.1.3 от ОУ застрахователят не отговаря, ако пострадалият е проявил груба небрежност при настъпване на злополуката. Посочил е, че с оглед целта на договора за застраховка „Работодателска отговорност“, а именно – да покрива отговорността на работодателя за настъпила трудова злополука с негов работник или служител, уговорката в клаузата на т.3.1.3 от ОУ към застрахователния договор е в смисъл, че при наличие на груба небрежност застрахователят не отговаря само за вредите, които са настъпили вследствие на тази груба небрежност. Приел е, че при определяне на обезщетението, което работодателят е осъден да заплати на наследниците на починалия работник на основание чл.200 от КТ, е била взета предвид проявената от пострадалия груба небрежност и поради това дължимото обезщетение е намалено с 90% в съответствие със степента на съпричиняване на вредоносния резултат, т. е. работодателят е заплатил обезщетение за вредите, които са настъпили от други обстоятелства, а не от проявената груба небрежност. От заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза въззивният съд е установил, че „АИТ Интернешънъл транспорт” ЕООД, [населено място], е било осъдено да заплати на наследниците на Б. Т. обезщетение и законна лихва за забава в общ размер на 45 472,34 лева, като е направило и 26288,30лв. разноски по гр. д.№6533/2017г. по описа на РС Пловдив, по в. гр. д. №397/2019г. по описа на ПОС и по адм. дело №714 на Административен съд - Пловдив и адм. д. №4684/2019г. на ВАС /разноските, заплатени само по посочените административни дела са в общ размер на 305,50лв./. Същевременно са му били присъдени разноски в общ размер на 13 795 лева, като с вземането за тези разноски дружеството – работодател е извършило прихващане на част от задължението си за обезщетение по чл.200 от КТ, а останалата част от обезщетението е изплатило. По този начин размерът на погасеното задължение за обезщетение към наследниците на работника чрез парични преводи и прихващане възлиза на 45 472,34 лв. При тези констатации съставът на САС е приел, че сумата на присъдените на работодателя разноски - 13 795 лева, с която е извършено прихващане, следва да бъде приспадната от общия размер на направените от него разноски /26288,30 лв./, доколкото за тази сума той вече е бил компенсиран.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай, оплакванията за неправилност в касационната жалба, при липса на други, допълнителни твърдения в изложението за очевидна неправилност на въззивното решение, не могат да обосноват извода, че обжалваният акт е очевидно неправилен. Решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Касаторът обосновава очевидната неправилност с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението в частта, с която му е отказано присъждането на направените разноски в общ размер на 13 795,82 лева, които по същество съставляват касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК, а по тях касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 от ГПК.

По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.

На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 852 лева, с ДДС.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №60/27.01.2022г. по в. т.д.№764/2021г. на Софийски апелативен съд,ТО, 15 състав, допълнено с решение от 25.03.2022г. по същото дело, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, офис 1, да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 852 лева /осемстотин петдесет и два лева/, с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.