О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50472

София, 07.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно на четвърти април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Галина И. т. д. № 1153 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„МБилдинг“ ЕООД, [населено място], представляван от М. В. Н. чрез адв. Д. Д., обжалва решение № 3 от 06.01.2022 г. по в. т.д. № 342/2021 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260077 от 31.03.2021 г. по т. д. № 1676/2018 г. на Окръжен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия жалбоподател отменителен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД против М. И. И., С. К. И. и [община], за обявяване за недействителна по отношение на „МБилдинг“ ЕООД на увреждащата го сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 34, том 2, рег. № 5292, дело № 219 от 19.10.2017 г. на Нотариус, с рег.№ 382 на НК, по силата на която С. Д. С. е продал на М. И. И. недвижим имот с идентификатор №10135.1506.484.1.28, представляващ жилище /апартамент/ № 14, находящ се в сграда с идентификатор №10135.1506.484.1, в ПИ с идентификатор №10135.1506.484, с адрес: [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. 3, със застроена площ от 55.90 кв. м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша, баня, тоалет, коридор, две тераси, заедно с избено помещение № 16, с полезна площ от 10 кв. м., като и 3.7534% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.При наличие на предпоставки по чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК, след като въззивника твърди нововъзникнали обстоятелства след подаването на въззивната жалба, които са относими и допустими, посочва и представя доказателства за нововъзникналите факти от значение за правилното решаване на спора, следва ли решаващият състав да допусне тяхното събиране с оглед служебното задължение на съда по чл. 10 ГПК? – противоречие с: решение № 72 от 09.07.2012 г. по т. д. № 398/2011г. на ВКС, II т. о.; решение № 174 от 12.01.2011 г. по т. д. № 36/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 358 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 1381/2012 г. на ВКС, IV гр. о.; решение № 95 от 27.03.2014 г. по гр. д. № 4571/2013 г. на ВКС, IV гр. о.;

2.Длъжен ли е съдът да извърши преценка от фактическа страна като обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната взаимосвързаност, съотнесено към доводите и възраженията на страните на всички спорни обстоятелства при формиране на решаващия си извод по отношение на знанието на купувача за увреждане? – противоречие с: решение № 189 от 17.01.2018 г. по т. д.№ 2646/2016 г. на ВКС, II т. о.; решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. д.№ 4578/2015 г. на ВКС, IV гр. о.; решение № 27 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 2339/2018 г. на ВКС, III гр. о.; решение № 98 от 28.01.2020 г. по т. д. № 2897/2018 г. на ВКС, I т. о.;

3.Следва ли решаващият състав, без да излага мотиви защо приема достоверността на свидетелските показания на свидетел по дело, при наличие на противоречие на показанията му с останалия писмен доказателствен материал, съдържащ включително официални документи, да приема за недоказан основен за производството доказателствен факт? – противоречие с: решение № 141 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 3719/2018 г. на ВКС, I гр. о.; решение № 159 от 22.02.2016 г. по т. д. № 1871/2014 г. на ВКС, II т. о.; определение № 378 от 15.06.2018 г. по т. д. № 812/2018 г. на ВКС, II т. о.; определение № 383 от 22.05.2018 г. по гр. д. № 3648/2017 г. на ВКС, III гр. о.

М. И. И., С. К. И. и [община] не са представили отговор на подадената касационна жалба.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от ищеца „МБилдинг“ ЕООД, [населено място] срещу решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от него отменителен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу М. И. И., С. К. И. и [община] за обявяване на относително недействителен на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 34 том 2 рег. 5292/ дело 219 от 19.10.2017 г. , Нотариус № 382, НК, по силата, на която С. Д. С. е продал на ответниците М. И. И. и С. К. И. апартамент № 14, находящ се в сградтаа с идентификатор № 10135.1506.484.1 в ПИ с идентификатор № 10135.1506.484, [населено място], ул „М. № 6, вх. Б, ет. 3 с площ 55,90 кв. м, състоящ се от две стаи, кухненска ниша, баня, тоалет, коридор, две тераси, заедно с избено помещение № 16 с полезна площ 10 кв. м, както и 3,7534 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Прието е, че кредиторът – ищец` е основал иска си на вземания, които го легитимират да предяви отменителния иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, основани на два записа на заповед, издадени от С. Д. С., с поемател ищецът. Това са запис на заповед за сумата от 60 000 лв, издаден на 08.03.2010 г. с падеж 08.10.2015 г. и запис на заповед на стойност 80 000 лв, издаден на 12.02.2017 г. с падеж 05.10.2017 г. процесната сделка е от 19.10.2017 г., т. е. вземанията са били възникнали преди процесната сделка, както и изискуемостта им е настъпила преди процесната сделка.

По отношение на легитимираните ответници, е прието, че това са приобритателите по договора за продажба, купувачи по сделката и по принцип следва да е длъжникът, с когото те са договаряли. В случая е прието, че длъжникът е починал преди завеждане на иска и легитимиран ответник, на основание чл. 11 от ЗН, предвид вида на прехвърляния обект, жилище, апартамент, е Общината, на чиято територия е жилището, като универсален правоприемник на длъжника, починал и не оставил наследници по закон, поради осъществена поредица от откази от наследството на длъжника С. Д.. Прието е, че няма основание за предявяване на иск срещу Държавата.

Прието е, че е влязло в сила решението относно отхвърляне на отрицателния установителен иск, предявен от ответниците М. И. иванов и С. К. И. срещу „Мбилдинг“ ЕООД, че вземанията на „Мбилдинг“ ЕООД не съществуват.

Установено е, че е била извършена продажба на 19.10.2017 г., така както е твърдяно в исковата молба, като продажната цена била 35 000 лв. Договарящ, купувач е бил М. И. И., който към тази дата е имал сключен граждански брак със С. К. И.. Съгласно удостоверение за данъчна оценка, данъчната оценка на имота е била 72 667 лв.

На 22.03.2018 г. продавъчът бил починал. По изп. д. 433/2018 г. на ЧСИ 895, образувано по издадени изплънителни листове, на основание посочените записи на заповед, [община] била конституирана в качеството й на правоприемник на длъжника.

След преценка на гласните доказателства, свидетелските показания на П. С. К., въззивният съд е приел, че при закупуване на апартамента, същият е бил в окаян вид, навсякъде имало боклуци, нямало врати, санитарното помещение не било точно такова, тъй като целият апартамент бил ползван за санитарно помещение. М. започнал ремонта веднага след закупуването с изхвърляне на боклуци, изкъртване на стари плочки и възстановяване за нормално жилище. Тази продажба предизвикала проблеми в семейството на купувача М. И..

От разпита на свидетеля Д. Д. П., въззивният съд е приел, че е бил пълномощник на продавача по процесната сделка. От показанията на този свидетел, съдът е приел, че липсва основание да се приеме, че купувачът по сделката и неговата съпруга е установено чрез преки или косвени доказателства, да са знаели за паричните задължения на продавача към трети лица. Свидетелят е посочил, че купувачът М. И. познавал С. Д. като клиент в магазина му за хранителни стоки в [населено място]. Преди продавачът да го предложи на И., имотът не бил предлаган на други лица. Купувачът бил искал обяснения и от продавача, и от пълномощника му за наличието на задължения на продавача, след предявяване на иска.

Прието е, че сделката, която се атакува е увреждаща, тъй като представлява разпореждане с имущество на длъжника и по този начин се намалява възможността кредитора да се удовлетвори от имуществото на дружсетвото. Направен е извод, длъжникът е знаел за увреждащия характер на сделката, предвид редовно възникналите задължения към неговия кредитор, въз основа на записите на заповед.

По отношение на знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, а именно, купувача по сделката, въззивният съд е приел, че сделката е с възмезден характер и следва да се установи, че лицето, с което длъжникът е договарял, знае за увеждането на кредитора. Прието е, че основание за знанието е ниската продажна цена, под стойността на данъчната оценка. Но в тази връзка било проведено насрещно доказване от купувача относно това, че цената съответства на състоянието на имота към момента на продажбата, изключително влошено, полуразрушено. Обобщен е изводът, че не е доказан изискуемия от чл. 135, ал.1, изр. 2 от ЗЗД елемент – знание у договарящия с длъжника относно увреждането на кредитора. Това е обосновало крайния извод относно неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Допускането на касационно обжалване се извършва на основание чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, не се установява наличие на основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд е направил проверка относно съвместната задлъжителна процесуална легитимация на ответниците, като е преценил, че в качеството си на универсален правоприемник на длъжника, на основание чл. 11 от ЗН, следва да участва Общината по местонахождение на прехвърляния имот, [община], наред с приобритателя и неговата съпруга, на основание чл. 215, т. 2 от ГПК. Не се установява наличието на основания, обосноваващи извод за вероятност съдебното решение да е недопустимо.

По отношение на първия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е извършил преценка на твърденията на жалбоподателя за наличие на предпоставките съгласно чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК и е приел, че от представените писмени доказателства, не може да се извлече наличие на обстоятелствата, релевантни за процесния случай. Прието е, че ищецът-въззивен жалбоподател се позовава на искова молба, според него открита след приключване на устните състезания пред първата инстанция, която е депозирана срещу длъжника – С. Д. С. и е недопустима. Съдът е приел, че исковата молба е недопустима, тъй като е депозирана на 18.06.2021 г., след смъртта на С. Д. С.. Изложените обстоятелства в недопустимата искова молба, са приети за недопустими да бъдат установени чрез свидетелски показания, тъй като не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК – обстоятелствата, за които се иска да се установят в процеса, не са нововъзникнали. Прието е, че няма връзка между спорните правоотношения и сочените за нововъзникнали обстоятелства и спорното правоотношение. С оглед липсата на доказателства за предпоставките по чл. 266, ал.2 и т. 1, и т. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не се е отклонил от тълкуването на посочените норми, така както е тълкувано в трайната практика на ВКС, израз на която са както посочените от касатора съдебни решения, така и множество други. Съгласно трайната практика на ВКС, при твърдение за наличие на нови обстоятелства или нови доказателства, настъпили или открити след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, подлежат на доказване предпоставките, предвидени в чл. 266, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно да се съберат доказателства относно това как е узнато настъпването на обстоятелството или как е узнато за наличието на новооткритото доказателство и че са налице предпоставките, предвидени в чл. 266, ал. 1, т. 1 от ГПК, отделно от събиране на исканото новооткрито доказателство. В случая, въззивникът само е изложил твърдения за откриване на данни – открита, след приключване на устните състезания в първата инстанция, искова молба, подадена в районния съд и че е възможно да има свидетел относно спорния пред първата инстанция факт – знание на приобритателя на недвижимия имот относно задълженията на длъжника към кредитора, преди сключване на разпоредителната сделка. В случая въззивникът не е изложил обстоятелства относно това как е установено наличието на исковата молба, как са извършени справките в регистъра на съда и какво е наложило тяхното извършване, от които са установени наличието на представеното копие от исковата молба, както и връзката между спорните правоотношения, процесното и съгласно представената искова молба. Изводът на въззивния съд е, че не е доказано наличието на връзка между спорното правоотношение, разглеждано от въззивния съд и правоотношението по предявения иск, за който е представена пред въззивния съд искова молба и поради липсата на доказване на тази връзка, както и на обстоятелствата, които са наложили установяване на доказателства за твърдян пред първата инстанция факт, след приключване на устните състезания, не може да се приеме, че в случая е налице разрешаване на поставения от касатора правен въпрос. Във въззивната жалба не са изложени обстоятелства относно допуснато процесуално нарушение от първата инстанция. Не е доказано, че страната не е знаела за факта, който е искала да установи и че исковата молба, за която се твърди, че е новооткрита, не е годна да установи твърдените факти, тъй като е недопустима, като такава, подадена срещу починало преди завеждането й лице. Поради това не може да се приеме, че въззивният съд е разрешил посочения правен въпрос. С поставянето му касаторът не е обосновал основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на посочения втори правен въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. При разрешаване на посочения правен въпрос, въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС. Изцяло в съответствие с тълкуването на чл. 135 от ЗЗД по отношение на доказване на знанието на третите лица относно задължения у прехвърлителя, въззивният съд е обсъдил всички твърдени доказателства и обстоятелства, съпоставил е свидетелските показания, продажната цена, както и данъчната оценка и е направил извод, че липсват косвени доказателства, които в съвкупната си стойност да обосновават извод за наличие на знание у приобритателя на имота за наличие на увреждане на кредитора, знание за задълженията на прехвърлителя към сключване на сделката, както и че липсват преки доказателства. Изцяло в съответствие с цитираната от касатора и служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, е даденото разрешение.

По отношение на третия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че поставеният правен въпрос е релевантен. Разрешен от въззивния съд, като при преценка на доказателствата по делото, въззивният съд е изложил мотиви, обсъдил е всички доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност. При разрешаване на посочения правен въпрос, липсва отклонение от трайната практика на ВКС, съгласно, която преценката дали даден факт се е осъществил или не, се извършва въз основа на обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства относно този факт. При преценката си съдът е обсъдил доказателствата и е приел, че твърдения от ищеца факт за знание на приобритателя относно наличието на задължения не се е осъществил. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди всестранно доказателствата. Липсва отклонение от трайната практика на ВКС по посочения правен въпрос.

По така изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3 от 06.01.2022 г. по в. т.д. 342/21 г. по описа на Апелативен съд – Варна, 1 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: